понеделник, 15 април 2013 г.

Напоследък живеем с чувството, че от ден на ден ситуацията става все по-разбъркана и наглед безнадеждна. Както по света, така и у нас. Особено у нас.
Неизбежната среща на "децата на прехода" с политиката

Хората все още нямат средства да си платят тока, но протестите спряха, пише dnevnik.bg. Изпълнителната власт последователно обезсмисля наглед отличната идея за обществени съвети и все по-неумело имитира действия за поне минимално възвръщане на обществена справедливост. Съдебната власт дори се отказа да имитира и за пореден път безочливо защитава единствено собствения си интерес. Законодателната власт се спаси, в момента просто я няма. До 12 май.


А какво всъщност очакваме да се случи след 12 май? Чудо? Едва ли. Повечето българи като че ли разбраха, че чудеса се случват изключително рядко, а в България почти никога.

Хората напълниха улици и площади в страната, защото не виждаха спасител на хоризонта. Но този бунт не се превърна в революция. Инстинктивно, умело и сравнително бързо той беше кастриран. Една от причините е, че макар с изумително точна диагноза за множество от проблемите, а именно монополите, на протестите им липсваше мишена. Не успяха да посочат, нито лицето на злото, нито пътя отвъд него. И не постигнаха победа. Победа постигнаха летните протести на Орлов мост. Онези, които успяха да спрат поправките в Закона за горите. Несправедлива и обидна е необходимостта от уточнение за кой "Орлов мост" става въпрос.

Има само един "Орлов мост" – победилият

Там бяха предизвикателно изглеждащите "деца на прехода". Те държаха да карат колелата си зад стройната редица от полицаи за борба с безредиците. Не отстъпваха пред конната полиция заедно с малките си деца, висящи в кенгуру на гърдите им. Гушкаха собствените си и бездомни кучета седнали на "Цариградско шосе". Скандираха "Без агресия", когато виждаха опасност такава да бъде проявена.

На младите хора, участвали в този "Орлов мост", се крепи единствената видима засега оптимистична теория за българското бъдеще. Светът също гради своите надежди на техни връстници. Нарича ги "поколението Y". Различните изследователи идентифицират това поколение с родените приблизително между 1980 и 2000 г. Eдинодушни са, че това са младежите, които сега и в близко бъдеще активно ще навлизат в живота на обществото. Това е и българското "поколение на прехода", което е масов участник в т.нар. екологични протести.

Това поколение само се научи да измъква от живота повече, отколкото той иска да му даде. Детски спомен за повечето от тях е морето от сини знамена, видяно от раменете на бащите им. Но за разлика от родителите си те не загубиха надежда. И сега един от първите спомени на техните деца ще е как пеят "Хубава си, моя горо" на Орлов мост.

Това е най-оптимистичното поколение

Израз и въплъщение на надеждите на предишните. Тяхна цел е да направят света по-добро място за живеене. И знаят, че това не става единствено с пари.

Хората от това поколение се пребориха с натиска на средата и завършиха това, което им е интересно, а не това, което ще работят според представите на родителите си. Не се страхуват да задават въпроси, ако не знаят или нещо им е неясно. И са на път да спечелят битката с предишните поколения, доказвайки, че питането не е признак на слабост или мързел, а умение за работа в екип. Способност, която придобиха не с ходенето на бригади, а от компютърни игри като World of Warcraft, в които сътрудничеството с други играчи е водещо за постигането на резултат.
След като с доста усилия получиха добро образование, те отказват да работят нещо, което не им носи радост. Това е причината над 70% от по-възрастните да са на мнение, че младите са прекалено уверени в себе си и неопитни. Но в същото време признават, че ентусиазмът и мотивацията им са изумителни. Поколението Y има различно отношение към работата. Те не живеят, за да работят; те работят, за да живеят.

Вярват, че ако не ти харесва това, което правиш, трябва да правиш нещо друго; и са готови да сменят работата си толкова пъти, колкото е необходимо. И тук не става въпрос за най-добре платената, а за тази, която намират за най-приятна и която ще осигури най-много свободно време. Проучвания показват, че поколението Y иска да прекарва от 30 до 70 процента от времето си у дома. Което означава гъвкави работни места или творческа професия, която не изисква нормирано работно време.

Това обаче далеч не значи, че работят или произвеждат по-малко от родителите си. Напротив.

Работят повече, защото са на работа дори когато не са. Размиването на границата между работа и свободно време, с мотивацията, че двете трябва да носят еднакво удовлетворение, води след себе си както постоянна връзка със семейната и приятелска среда, така и непрекъсната трудова активност. Любимите работни места на тези хора са в организации като Google, където може да доведеш домашния си любимец в офиса или да излезеш за да вземеш децата си от училище. Тези компании поощряват играта на билярд или пинг-понг по време на мозъчна атака. И осигуряват за служителите си здравни, социални и свързани със свободното време услуги на работното място.

Поколението Y произвежда по-висока добавена стойност

При това без да изглежда изтерзано и нещастно. Проучване на "Станфорд" показва, че младите хора пишат и общуват по-добре, намират информация по-лесно и са по-информирани, просто защото го правят от деца. А това ги превръща в многократно по-производителни служители в сравнение с класическия индустриален работник.

Младите хора разглеждат работата си като още един начин да допринесат към живота на другите. Тяхната идеология е оптимистична и гражданска, задвижвана от принципи и ценности. Грижа ги е за природата и за общността, в която живеят. Затова втрещяват големите компании с искания за огромни отпуски, които да прекарат като доброволци в Африка.

Проблемът е, че мнозинството от тези млади хора въпреки политическото си поведение и осъзнаването на отговорността все още не се интересуват от политика. Съвсем скоро обаче те ще концентрират в себе си такова количество власт, че политиката няма да има избор и ще пристъпи към тях. Тогава ще й се наложи да се промени, точно както въпреки първоначалното си нежелание работодателите се адаптират към потребностите им, за да се възползват от тяхната сила.

Начинът да спечелиш доверието и уважението на това поколение е да си автентичен. Те са верни на ценностите си, амбициозни и ориентирани към постигането. Живеейки в епоха, в която информацията е навсякъде и всеки може да достигне до нея, това поколение е много селективно в това на кого вярва. Не е лесно да ги излъжеш.

Светогледът на поколението Y не е въпрос на календарна възраст, а на определeно отношение към света, което дава способността да си "в крак с времето". Делението не е между 25- и 45-годишните. То е между тези, които съумяват да доловят и следват ценното в днешния шеметно променящ се свят, и онези, които не успяват.

Ключът към сърцата на това поколението дава един от участниците в наскоро проведената CES 2013 Brand Matters конференция, която търси отговор на въпроса как големите търговски марки да достигнат до младежите, който не се поддават на обичайната рекламна стратегия. Той смутено обяснява: "Просто бъдете съвършени човешки същества, които никога не биха направили нещо нередно."

Ако намирате това обяснение за естествено, и вие принадлежите към това поколение, независимо от възрастта си.

Изводът е, че ситуацията може би не е съвсем объркана и безнадеждна. Прав е мъдрият Толкин, който пише във "Властелинът на пръстените": "Често надежда се ражда, когато всичко е безнадеждно."

Юлия Иванчева


0 коментара:

Публикуване на коментар