сряда, 22 март 2017 г.

Бойко Борисов и Корнелия Нинова

До изборите остават няколко дни. По стара българска традиция различните социологически агенции дават изненадващо различни обществени настроения. И ако в последните години навсякъде имат все повече проблеми да улавят с точност моментната картина преди избори, то се справят с това да представят големите неща и да улавят тенденциите. За това да започнем с големите неща:
За първото място на предстоящите избори се борят ГЕРБ и БСП. Някои социолози дават преднина на едните, други – на другите. Сравнителен консенсус и сред политолози, и сред социолози има за това, че ГЕРБ се движат надолу, а БСП не успяват да извлекат всички възможни ползи от това.


Втората битка е за позицията на балансьор, или както му викат на английски "kingmaker" - партията, от която в най-голяма степен ще зависи какво мнозинство ще бъде сформирано. Към този момент е най-вероятно това да са "Обединените патриоти", на които хем повечето социолози дават третото място, хем имат потенциал да се възползват от момент, в който националистическото говорене е във възход навсякъде по света.

Другите две партии, които се борят за това място и от които може да зависи какво правителство ще се сформира след изборите, са ДПС и "Воля" на Марешки. Всички останали партии и коалиции, които имат хипотетичен шанс за влизане в парламента биха могли да участват, или да не участват в бъдещо мнозинство, но то при всички положения няма да зависи от тях.

За това да използваме инструментите на анализа на рационалния избор (rational choice theory) и да видим кои са най-вероятните варианти за управление след изборите.

Вариант 1: Ако ГЕРБ спечели с малка преднина

При този вариант ГЕРБ има както възможността, така и политическата отговорност да създаде парламентарно мнозинство и да излъчи правителство. Точният резултат на Патриотите няма силата да промени политическата логика, която ще бъде коалиция между ГЕРБ, десни партии, ако такива изобщо влязат в парламента, "Обединените патриоти" и евентуално "Воля".

Интересното при този вариант е, че Патриотите трудно ще могат да се измъкнат от същинско участие в правителството с аргумента, че го подкрепят, но не са част от него, защото почти сигурно ще са най-големият парламентарен партньор на ГЕРБ. Положителното в такава ситуация е, че правителството ще стартира със значителна обществена подкрепа. Отрицателното е, че покрай разликите между ГЕРБ и Патриотите и допълнително вътре в коалицията на Патриотите, ще е трудно да се формулира ясна цел на управляващото мнозинство. Най-доброто, до което биха могли да стигнат управляващите партии, ще бъде нещо в порядъка на "национал-консерватизъм с популистки привкус".

Вариант 2: Ако БСП спечели с малка преднина

Ако БСП получи първия мандат за съставяне на правителство (за първи път от 2005-та година), първо ще усети еуфорията от това да победи Борисов. След това ще погледне парламента и ще види, че няма с кого да си говори, или поне не публично. Традиционният коалиционен партньор ДПС ще бъде със сигурност недостатъчен за съставяне на правителство, а и такава коалиция няма да се приеме много добре сред електората на социалистите.

Опцията БСП + ДПС + Патриоти ще бъде самоубийствена за последните, а и за самата БСП.

Последният вариант ще бъде БСП + Патриоти + евентуално "Воля". Тук има два проблема – първият е, че в самите БСП и коалицията на Патриотите идеята не би се приела добре. Вторият е, че европейските партньори на социалистите биха имали минимална толерантност към подобно развитие.

Така всички варианти за лява коалиция изглеждат малко вероятни, предвид рационалните интереси на партиите. Разбира се, винаги стои възможността, при която мирисът на власт взима превес пред рационалния интерес, и подобна коалиция се сглобява. Тогава разногласията между потенциалните коалиционни партньори ще направят подобно управление крайно нестабилно. За това да видим къде се крие "стабилността".

Резервен вариант: Без значение кой печели и кой губи – Голяма коалиция

И ГЕРБ, и БСП имат добри причини да участват в Голяма коалиция. Първо, натискът от Европа се движи в тази посока вече месеци наред. Второ, всички други коалиционни партньори биха били по-скоро проблематични за самите големи партии (на английски биха му казали "pain in the ass").

Бойко Борисов добре помни как трябваше постоянно да се занимава с различните искания на малките коалиционни партньори от предното правителство, а Корнелия Нинова би се оказала в дори по-тежка версия на същата ситуация. Трето, за другите партии в парламента това е най-чистият вариант – националистите навсякъде по света обичат да са в опозиция. ДПС обича да е в официална опозиция, докато неофициално от техните гласове зависят най-важните решения за страната. Другите парламентарни и извънпарламентарни партии биха били твърде малки за да бъдат важен управленски фактор, но биха увеличили потенциала си, ако са в опозиция.

След като знаем кои са най-вероятните варианти за бъдещо управление, да погледнем към по-важния въпрос:

Кой би бил най-полезен за страната

Първият вариант, коалиция между ГЕРБ, Патриотите и още някой изглежда логичен в контекста на световните процеси (Тръмп е президент на САЩ, националистите са във възход навсякъде, почти сигурно Льо Пен печели първия тур на изборите във Франция, в холандския парламент са втора най-голяма политическа сила). Проблемът на този вариант е, че управленската формула "национал-консерватизъм с популистки привкус" има потенциал да реши някои краткосрочни проблеми, но би бил крайно безсилен срещу основния проблем на България – че не се държи като нормална, некорумпирана, средна европейска страна.

Вторият вариант, коалиция между БСП, Патриотите и още някой би била уникална в най-новата европейска история. Като такава би срещнала сериозен отпор от Европа и най-вероятно не би довела до нищо добро за партиите, участващи в нея. Би била и също толкова безсилна да реши сериозните дългосрочни проблеми пред страната, но вероятно би имала потенциала да предложи някои политики, които временно да поддържат доверие в нея.

Третият вариант, Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП вече веднъж е пробван в най-новата история на България (Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС от 2001-ва г.), а между другото е и "дифолт"- режимът на справяне със заплахата от влизане на националисти във властта на много места по света. Малкият позитив тук е, че Европа ще е доволна. Негативите са много. Опитът с голяма коалиция в България показва, че тя моментално се превръща във формула на разпределение на порциите. Освен това да се бориш с възхода на национализма като го оставяш в опозиция на всяка цена е пълен парадокс. В действителност единственият начин да изкараш националистите от режима "циганите на Сатурн" в режим на това да ги накараш да се провалят, или да успеят, е като ги вкараш в управлението.

В общи линии ситуацията днес напомня на тази от 2013-та година. Основната разлика е, че тогава планът "Орешарски" беше подготвен предварително, а сега такъв няма. Изборите от перспективата на отделните партии изглеждат така: ГЕРБ иска да управлява като първа политическа сила, но не знае дали ще успее да спечели изборите. БСП иска да спечели и управлява, но ще срещне проблеми да състави мнозинство дори и от позицията на първа политическа сила. От Патриотите ще зависи в най-голяма степен какво е възможното бъдещо управление, но стои отворен въпросът как коалицията им ще се държи след като видят изборните резултати.

А като гледам и трите най-вероятни варианта за бъдещо управление, става ясно:

Шансът за пълен мандат на следващия парламент е малък

Най-чистият вариант за правителство би бил при даден ясен мандат за работа до края на българското председателство на ЕС. И след това - ново преброяване на обществените настроения. Нещо, което ако се беше случило с предния кабинет (каквито тогава бяха обещанията на Реформаторския блок), нямаше да се стига до унизителната загуба на ГЕРБ на президентските избори и до последвалата оставка на правителството.


0 коментара:

Публикуване на коментар