ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТИ
Първият стълб е „гражданският“, който ще гарантира овластяване на хората чрез въвеждането на механизми за контрол върху властта, премахване на пречките пред провеждането на местни референдуми и стъпки към приемането на нова Конституция.
Вторият стълб в управленската програма на партията е посветен на „икономиката“. България се нуждае не само от стабилност, а от растеж. Именно затова, ПП „Движение България на гражданите“ подготвя реални реформи в здравеопазването, образованието, администрацията и пенсионната система. Целта на първият ни мандат е да възстановим икономическите нива от преди 2009-та година и да осигурим икономически растеж над средния в Европейския съюз.
Третият стълб на управленските приоритети е озаглавен „България на бъдещето“ и предвижда радикална реформа в съдебната система и изваждане на прокуратурата от съдебната система, пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет и отпадане на парламентартната квота на Съвета, както и въвеждането на електронно гласуване и премахване привилегиите на властта.
Конкретните елементи на управленската програмата ще бъдат представени в началото на 2013-та година. Призоваваме гражданите да участват в нейната подготовка с експертни коментари и предложения в областите описани по-долу. За да се включите в секторните групи, моля, изпратете CV и мотивационно писмо на адрес office@grajdani.bg със заглавие на писмото "За експертна група: (име на групата)".
СЕКТОРНИ ГРУПИ И ОТГОВОРНИЦИ:
Икономика – Иван Стамболов
Данъчна политика и финанси – Людмила Елкова
Здравеопазване - д-р Димитър Шишков
Образование и наука – проф. Камен Велев
Администрация – Димитър Танев
Култура – проф. Велислав Минеков
Труд, социална политика и демография – Георги Киряков
Правосъдие и вътрешен ред – Йонко Грозев
Международни отношения – Даниел Митов
Национална сигурност и отбрана – Драгомир Петков
Неправителствени организации и аутсорсинг – Людмил Веселинов
Строителство, регионално развитие и местно самоуправление – Найден Зеленогорски
Електронно управление – Сергей Петков
Развитие на столицата – Прошко Прошков
Политическо позициониране – доц. Даниел Вълчев
Земеделие – Нено Димов
Екология – Георги Гочев
Младежки дейности – Антоанета Георгиева
Доброволци – Ивалина Павлова
Социологически изследвания и политически анализи – Петър Николов
Бизнес организации, работодатели и синдикати – Веселин Тодоров
Изборно законодателство и процедури – Христо Ангеличин
Спорт – Пламен Константинов
Дигитална стратегия и сайт – Ива Йорданова
Трафик мениджмънт – Десислава Димитрова
Работа на Народното събрание и Министерски съвет – Веселина Кирилова
Меглена Кунева
председател
УСТАВ
на
ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ
„ДВИЖЕНИЕ БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ”
ПРЕАМБЮЛ
„Движение България на гражданите” е демократична, дясна политическа партия, отстояваща ценностите на свободата, на отговорността и на справедливостта. Движението е създадено в отговор на обществените очаквания за по-широко гражданско участие и за повече компетентност при изработването и провеждането на управленските политики.
„Движение България на гражданите” вярва, че изграждането на свободно и справедливо общество, гарантиращо на българските граждани пълноценна личностна и социална реализация, е възможно само при наличие на следните основни предпоставки:
Непрекъснат диалог с гражданите по всички въпроси, свързани с развитието на българското общество и засилено гражданско участие при изработването на управленските политики.
Управление, основано на експертен опит, с участието на компетентни, отговорни и почтени личности.
Осъзнаване и използване на всички възможности, които страната ни има като член на евроатлантическите структури и постигане на пълноценна интеграция в тях.
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Статут и наименование
Чл. 1. (1) „Движение България на гражданите” е политическа партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.
(2) Наименованието на политическата партия е „Движение България на гражданите”.
Седалище и адрес
Чл. 2. Седалището на „Движение България на гражданите” е гр. София, а адресът на управление е район „Оборище”, ул. „Бенковски” № 7, ет. 2.
Символи
Чл. 3. (1) Символите на „Движение България на гражданите” са лого и знаме.
(2) Логото включва стилизирано изображение на дърво на син и зелен фон.
(3) Знамето е правоъгълно с изобразено в средата лого на бял фон.
Ценности, цели и механизми за постигане на целите
Чл. 4. (1) „Движение България на гражданите” се ръководи в своята дейност от ценностите на свободата, на отговорността и на справедливостта.
(2) Основните цели на „Движение България на гражданите” са:
1. Превръщане на България в силна държава на свободни хора – държава, която предоставя на гражданите отговорности за собствения им живот и успех, раздава правосъдие, пази здравето на хората и осигурява качествено образование на всяко дете.
2. Превръщане на България в държава с ясна отговорност в борбата с бедността – държава, която работи за решаването на болезнените социални проблеми – бедността, безработицата, неграмотността и социалното изключване.
3. Превръщане на България в държава, гарантираща справедливост на своите граждани – държава, в която успехът се основава на труд, образование, талант и инициативност.
(3) За постигане на поставените цели „Движение България на гражданите” ще работи за създаване на справедливи и трайни закони, прилагани от компетентна администрация и гарантирани от безпристрастен и независим съд.
(4) Основните механизми за постигане на целите включват:
1. Генериране на идеи за развитие на обществото чрез използване на формите за гражданско участие, посочени в глава втора.
2. Изработване на ефективни управленски политики и решения, които се основават на успешни модели и подходи в европейски и световен мащаб.
3. Участие в управлението за реализиране на формулираните управленски политики и решения.
ГЛАВА ВТОРА
ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ И КОНТРОЛ
Гражданска мрежа
Чл. 5. (1) „Движение България на гражданите” е политическа партия, създадена на основата и за политическо реализиране на идеите, целите и съдържанието на платформата на обществената организация с нестопанска цел сдружение „България на гражданите” за гарантиране на по-широко гражданско участие в решаването на политическите въпроси, свързани с развитието на българското общество.
(2) Сдружение „България на гражданите” има статут на наблюдател във всички колективни органи на управление на „Движение България на гражданите”.
(3) Сдружение „България на гражданите” има право на основание на статута си на наблюдател:
1. да иска и да получава информация от органите на „Движение България на гражданите” съобразно тяхната компетентност;
2. да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред на заседанията на органите на „Движение България на гражданите”;
3. да прави предложения за изработване на политики и за приемане на решения от органите на „Движение България на гражданите” съобразно тяхната компетентност;
4. да прави предложения за осъществяване на контрол върху актовете на органите по реда на този Устав;
5. да поставя въпроси и предлага решения на председателя на „Движение България на гражданите”.
Форум за изработване на политики
Чл. 6. (1) „Движение България на гражданите” изработва механизъм за получаване, анализ и обобщаване на мненията и предложенията на гражданите и гражданските организации по въпроси, свързани с развитието на българското общество.
(2) „Движение България на гражданите” осигурява възможност за изразяване на мнения и предложения от страна на нейните членове и симпатизанти.
(3) Националният съвет създава експертни звена, които подпомагат процеса на изработване на секторни политики като набелязват теми за проучване, осигуряват експертни познания в дискусията и изготвят анализи и становища.
(4) „Движение България на гражданите” формира политически позиции, като се отчитат постъпилите мнения, предложения и становища по предходните алинеи.
Дискусионни клубове
Чл. 7. (1) По инициатива на членове и/или симпатизанти на „Движение България на гражданите” могат да се формират дискусионни клубове на доброволен принцип.
(2) Членове на дискусионните клубове могат да бъдат членове и симпатизанти, регистрирани по реда на Устава, както и всички други граждани с избирателни права.
(3) Дискусионните клубове подпомагат дейността и инициативите на „Движение България на гражданите”, насочени към развитие на гражданското общество. Те могат да изразяват мнения и предложения по всички въпроси от политиката и дейността на „Движение България на гражданите”, които подлежат на обсъждане от съответните национални и териториални органи.
Използване на интернет
Чл. 8. За осъществяване на диалога по тази глава, както и за допълнително разширяване на гражданското участие, се използват активно възможностите на интернет.
ГЛАВА ТРЕТА
ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ
Възникване на членството
Чл. 9. (1) Член на „Движение България на гражданите” може да бъде всеки български гражданин, който:
1. притежава избирателни права;
2. приема Устава и програмните документи на „Движение България на гражданите”.
3. не е осъждан с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е член на друга политическа партия;
5. няма принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(2) Членството в „Движение България на гражданите” е доброволно и индивидуално.
(3) Членството в „Движение България на гражданите” не създава никакви предимства.
(4) Приемането за член на „Движение България на гражданите” се извършва от Националния съвет въз основа на писмено заявление от кандидата, подадено до общинското ръководство по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението за членство се прилагат декларации за съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1.
(5) Документите за членство, придружени от становище на общинското ръководство, се изпращат до Националния съвет чрез областния координатор не по-рядко от веднъж месечно.
(6) Отказът за членство може да бъде обжалван в 14-дневен срок от уведомяването пред Контролния съвет.
(7) Членственото правоотношение възниква от момента на решението на Националния съвет за приемане на член, съответно от момента на решението на Контролния съвет за отмяна на отказа за приемане на член.
(8) Учредителите на „Движение България на гражданите” са членове на политическата партия по право.
Удостоверяване на членството и регистър на членовете
Чл. 10. (1) Членството в „Движение България на гражданите” се удостоверява с членска карта по образец, утвърден от Националния съвет.
(2) Приетите членове се вписват в национален регистър на членовете, поддържан на хартиен и електронен носител.
Права на членовете
Чл.11. Всеки член на „Движение България на гражданите” има право:
1. да изразява мнение и да прави предложения по всички въпроси, обсъждани в „Движение България на гражданите”;
2. да участва във формиране на решенията в рамките на органите на „Движение България на гражданите” по установения за това ред;
3. да избира и да бъде избиран в органите на „Движение България на гражданите” по предвидения в Устава ред;
4. да бъде издиган като кандидат на „Движение България на гражданите” за изборни длъжности по установения за това ред;
5. да иска и да получава информация от органите на „Движение България на гражданите” съобразно тяхната компетентност.
Задължения на членовете
Чл. 12. Всеки член на „Движение България на гражданите” е длъжен:
1. да работи за постигане на целите на „Движение България на гражданите”;
2. да спазва Устава и да изпълнява решенията на органите на „Движение България на гражданите”;
3. да плаща членски внос;
4. да пази престижа и доброто име на „Движение България на гражданите”.
Прекратяване на членството
Чл. 13. (1) Членството в „Движение България на гражданите”се прекратява:
1. доброволно – от момента на подаване на заявление за напускане до Националния съвет;
2. с изключване – по решение на Националния съвет при поведение, което противоречи на Устава;
3. при отпадане – при констатиране на неплащане на членски внос за повече от една година и след отправена писмена покана за плащане на дължимия членски внос;
4. в други случаи, предвидени в закона.
(2) Решението за изключване подлежи на обжалване пред Контролния съвет в 14-дневен срок от уведомяването. Решението на Контролния съвет е окончателно.
Регистрация на симпатизанти
Чл. 14. (1) Симпатизант на „Движение България на гражданите” може да бъде всеки гражданин с избирателни права, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и споделя ценностите на „Движение България на гражданите”.
(2) Симпатизантите се регистрират от общинските ръководства въз основа на подадено писмено заявление.
Права и задължения на симпатизантите
Чл. 15. (1) Всеки симпатизант на „Движение България на гражданите” има следните права:
1. да участва в дискусионни клубове по чл. 7;
2. да изразява мнение, да прави предложения и да участва в обсъжданията на общинските събрания с право на съвещателен глас;
3. да участва в събития, организирани от „Движение България на гражданите”;
4. да иска и да получава информация от общинските ръководства и областните координатори за политиката и позициите на „Движение България на гражданите” по отделни въпроси.
(2) Всеки симпатизант е длъжен да пази престижа и доброто име на „Движение България на гражданите”.
Заличаване от регистъра
Чл. 16. Симпатизант на „Движение България на гражданите” се заличава от регистъра по негово искане или по решение на общинското ръководство при неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 2.
Обжалване на отказ за регистрация и на решение за заличаване от регистъра
Чл. 17. Отказът за регистрация на симпатизант, както и решението за заличаване на симпатизант от регистъра подлежат на обжалване пред Контролния съвет в 14-дневен срок от уведомяването. Решението на Контролния съвет е окончателно.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОРГАНИ
Видове органи
Чл. 18. Органите на „Движение България на гражданите” са национални и териториални.
Национални органи
Чл. 19. Национални органи на „Движение България на гражданите” са:
1. Национално събрание;
2. Национален съвет;
3. Председател;
4. Контролен съвет.
Териториални органи
Чл. 20. (1) Териториални органи на „Движение България на гражданите” са:
1. Общински събрания;
2. Общински ръководства;
3. Общински председатели;
4. Областни координатори.
(2) В градовете с районно деление териториални органи по т. 1, 2 и 3 се определят за всеки район.
Състав на органите
Чл. 21. (1) В органите на „Движение България на гражданите” могат да участват само членове на политическата партия.
(2) Член на орган на „Движение България на гражданите” може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление.
(3) Всеки член на орган на „Движение България на гражданите” има право на един глас.
Участие на външни лица в заседанията на органите
Чл. 22. На заседанията на органите на „Движение България на гражданите” могат да бъдат канени външни лица, в това число представители на граждански организации, академичните среди и отделни експерти.
Звена с помощни функции
Чл. 23. По решение на Националния съвет могат да се създават експертни, консултативни и други звена с помощни функции.
ГЛАВА ПЕТА
НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ
Раздел I
Национално събрание
Състав
Чл. 24. (1) Националното събрание е върховен орган на „Движение България на гражданите”.
(2) Националното събрание се състои от делегати по право и делегати, определени от общинските събрания.
(3) Делегати на Националното събрание по право са:
1. Председателят;
2. Членовете на Националния съвет;
3. Членовете на Контролния съвет;
4. Народните представители, членовете на Европейския парламент, министрите и областните управители, които са членове на „Движение България на гражданите”;
5. Кметовете на общини и председателите на общински съвети, които са членове на „Движение България на гражданите”;
6. Областните координатори.
(4) Процедурата за провеждане на общински събрания за избор на делегати и нормата на представителство се определя с решение на Националния съвет при отчитане на постигнатите от ”Движение България на гражданите” резултати на проведени национални избори.
Свикване
Чл. 25. (1) Националното събрание се свиква най-малко веднъж на три години по решение на Националния съвет, с което се определя и графикът за провеждане на избор на делегати.
(2) Националното събрание може да се свика и по искане на най-малко 1/4 от общинските събрания.
(3) Свикването се извършва чрез покана, която трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на Националното събрание и по чия инициатива се свиква.
(4) Поканата се публикува най-малко в един национален ежедневник, на интернет страницата на партията и се поставя на видно място в сградата, където се намира адресът на управление на „Движение България на гражданите”, не по-късно от един месец преди насрочения ден.
Правомощия
Чл. 26. (1) Националното събрание:
1. приема и изменя Устава;
2. избира председателя и членовете на Националния съвет;
3. избира членовете на Контролния съвет;
4. приема отчетите на Националния съвет и на Контролния съвет;
5. приема процедурни правила за избор на органи на „Движение България на гражданите”;
6. определя годишния членски внос;
7. приема решение за сливане, вливане, отделяне, разделяне, както и за прекратяване на „Движение България на гражданите”.
(2) По въпроси, които не са включени в дневния ред на Националното събрание, не могат да се приемат решения.
Кворум и мнозинство
Чл. 27. (1) Националното събрание може да заседава и приема решения, ако на него присъстват повече от половината от всички делегати. При липса на кворум Националното събрание се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите делегати.
(2) Всеки делегат на Националното събрание има право на един глас.
(3) Националното събрание приема решенията си с мнозинство повече от половината от присъстващите, доколкото в закона или в Устава не е предвидено друго.
Раздел II
Национален съвет
Състав и мандат
Чл. 28. (1) Националният съвет е ръководен орган на „Движение България на гражданите”.
(2) Националният съвет се състои от 21 до 25 членове, в това число председателя на „Движение България на гражданите”.
(3) Членовете на Националния съвет се избират от Националното събрание за срок от три години.
Заседания
Чл. 29. (1) Националният съвет се свиква на заседания от председателя на „Движение България на гражданите” най-малко веднъж месечно.
(2) Националният съвет може да бъде свикан и по инициатива на най-малко 1/4 от неговите членове.
(3) Председателят на „Движение България на гражданите” ръководи заседанията на Националния съвет и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от председателя секретар на „Движение България на гражданите”.
Правомощия
Чл. 30. Националният съвет:
1. осъществява оперативното политическо ръководство на „Движение България на гражданите”;
2. приема решения по текущи политически въпроси;
3. приема бюджет на „Движение България на гражданите” и отчет за изпълнението му;
4. определя насоките на дейността на „Движение България на гражданите” между две национални събрания, както и позициите на политическата партия по отношение на националната и коалиционната политика;
5. утвърждава кандидатурите на „Движение България на гражданите” за изборни длъжности;
6. организира провеждането на предизборни кампании и участието на „Движение България на гражданите” във всички видове избори и избира национален предизборен щаб;
7. приема решение за свикване на Национално събрание;
8. приема, изключва и констатира отпадането на членове на „Движение България на гражданите”;
9. по предложение на председателя избира измежду своите членове секретари на „Движение България на гражданите”;
10. назначава и освобождава областните координатори на „Движение България на гражданите” и утвърждава общинските ръководства;
11. назначава общинските ръководства в случаите, предвидени в настоящия Устав;
12. приема правила за работата на териториалните органи на „Движение България на гражданите”;
13. издава правилници и вътрешни актове, които уреждат оперативната дейност на „Движение България на гражданите”;
14. създава експертни, консултативни и други звена с помощни функции.
Кворум и мнозинство
Чл. 31. (1) Националният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от неговите членове.
(2) Националният съвет приема решения с мнозинство повече от половината от членовете, доколкото в закона или в Устава не е предвидено друго.
Национален съвет в разширен състав
Чл. 32. (1) Националният съвет може да провежда заседания в разширен състав, който, освен членовете на Националния съвет по чл. 28, ал. 2, включва с право на съвещателен глас и:
1. народните представители, членовете на Европейския парламент и министрите, които са членове на „Движение България на гражданите”;
2. областните управители и кметовете на общини, които са членове на „Движение България на гражданите”;
3. областните координатори.
(2) Националният съвет в разширен състав се свиква най-малко веднъж годишно от председателя по негова инициатива или по инициатива на най-малко 1/4 от общинските събрания.
(3) Националният съвет в разширен състав може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете.
Раздел III
Председател
Избор
Чл. 33. (1) Председателят на „Движение България на гражданите” се избира от Националното събрание за срок от три години.
(2) Редът за издигане на кандидати за председател се определя в процедурните правила по чл. 26, ал. 1, т. 5.
(3) Кандидатите за председател се оповестяват предварително, като се осигурява възможност за поставяне на въпроси.
Правомощия
Чл. 34. (1) Председателят на „Движение България на гражданите”:
1. представлява „Движение България на гражданите”;
2. свиква, определя дневния ред и ръководи заседанията на Националния съвет;
3. организира изпълнението на решенията на ръководните органи на „Движение България на гражданите”;
4. формулира политическите позиции на „Движение България на гражданите” по текущи въпроси, възникнали между заседанията на Националния съвет, които изискват незабавна реакция;
5. предлага на Националния съвет секретари на „Движение България на гражданите”;
6. назначава и освобождава служителите в администрацията на „Движение България на гражданите”.
(2) Председателят може да делегира отделни свои правомощия на секретарите на „Движение България на гражданите” за определен срок.
Раздел IV
Контролен съвет
Състав и мандат
Чл. 35. (1) Контролният съвет е контролен орган на „Движение България на гражданите”.
(2) Контролният съвет се състои от 5 до 9 членове, избирани от Националното събрание.
(3) Членовете на Контролния съвет се избират за срок от три години.
(4) Членовете на Контролния съвет избират помежду си председател, който ръководи заседанията на съвета и координира дейността му.
(5) Председателят на Контролния съвет има право да присъства на заседанията на Националния съвет с право на съвещателен глас.
Правомощия
Чл. 36. Контролният съвет:
1. следи за спазването на Устава и програмните документи на „Движение България на гражданите” и за изпълнението на решенията на Националното събрание и на Националния съвет;
2. извършва ревизия на финансово-счетоводната дейност на „Движение България на гражданите” веднъж годишно или по искане на председателя;
3. проверява отчетността и деловодната работа на областните координатори и общинските ръководства;
4. разглежда и се произнася по вътрешнопартийни спорове, жалби и нарушения;
5. разглежда и се произнася по жалби срещу откази за приемане на членове, решения за изключване на членове, откази за регистрация на симпатизанти и решения за заличаване на симпатизанти от регистъра;
6. периодично информира за дейността си Националния съвет и представя отчет пред Националното събрание.
Кворум и мнозинство
Чл. 37. (1) Контролният съвет може да провежда заседания, ако присъстват повече от половината от членовете.
(2) Контролният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от членовете, доколкото в закона или в Устава не е предвидено друго.
ГЛАВА ШЕСТА
ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИ
Общинско събрание
Чл. 38. (1) Общинското събрание се състои от всички членове на „Движение България на гражданите” в общината и се провежда най-малко веднъж годишно по инициатива на общинското ръководство, на най-малко 1/4 от членовете на политическата партия в общината или по решение на Националния съвет.
(2) Общинското събрание е законно, ако присъстват повече от половината от членовете.
При липса на кворум общинското събрание се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законно, независимо от броя на присъстващите.
(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(4) Копия от протокола от заседанието на общинското събрание и от присъствения списък на членовете се изпращат на Националния съвет.
(5) Общинското събрание:
1. избира общинско ръководство и го предлага за утвърждаване на Националния съвет;
2. приема отчет на общинското ръководство за политическото и организационно развитие на ”Движение България на гражданите” в общината;
3. може да предлага на Националния съвет кандидатури за общински съветници и кметове на „Движение България на гражданите” на територията на съответната община, както и кандидатури за народни представители в съответния избирателен район.
Общинско ръководство
Чл. 39. (1) Общинското ръководство осъществява политиката на „Движение България на гражданите” на територията на общината и информира членовете и симпатизантите за дейността на политическата партия.
(2) Общинското ръководство се състои от председател, до 2 заместник-председатели и от 1 до 4 членове.
(3) Не може да бъде член на общинско ръководство лице, което е народен представител, член на Европейския парламент, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, както и областен координатор.
(4) Общинското ръководство се избира от общинското събрание и се утвърждава от Националния съвет за срок от две години.
(5) Общинското ръководство заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се свикват от общинския председател и са законни, ако присъстват повече от половината от членовете на общинското ръководство. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(6) Правомощията на член на общинското ръководство се прекратяват при:
1. подадено писмено заявление за напускане;
2. прекратяване на членството в „Движение България на гражданите”;
3. с решение на Националния съвет – при поведение, което противоречи на Устава или при системно неизпълнение на решения на националните органи на „Движение България на гражданите”.
(7) Решението на Националния съвет по ал. 6, т. 3 подлежи на обжалване пред Контролния съвет в 14-дневен срок от уведомяването. Решението на Контролния съвет е окончателно.
(8) Националният съвет назначава временно общинско ръководство, когато:
1. в продължение на повече от една година без основателни причини не се свиква общинско събрание или заседания на общинското ръководство по предвидения в Устава ред.
2. са налице спорове относно легитимността на избора на общинско ръководство.
(9) В случаите на предходната алинея назначеното временно общинско ръководство организира избор на ново общинско ръководство в срок до една година.
Общински председател
Чл. 40. (1) Общинският председател ръководи дейността на общинското ръководство и на общинското събрание и организира изпълнението на решенията на общинското събрание и националните органи на „Движение България на гражданите”.
(2) Общинският председател свиква, определя дневния ред и ръководи заседанията на общинското ръководство.
Областен координатор
Чл. 41. (1) Областният координатор координира дейността на общинските председатели на територията на съответния многомандатен избирателен район.
(2) Не може да бъде областен координатор лице, което е народен представител, член на Европейския парламент, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, както и член на общинско ръководство.
(3) Областният координатор се назначава от Националния съвет за срок от 2 години.
(4) По отношение на прекратяването на правомощията на областния координатор се прилагат разпоредбите на чл. 39, ал. 6 и 7.
(5) Най-малко веднъж на три месеца областният координатор организира среща на общинските председатели в съответния район за обсъждане на въпроси от дейността на „Движение България на гражданите”. На срещата се поканват народните представители, областният управител, кметовете на общини и общинските съветници, членове на „Движение България на гражданите” от съответния район.
ГЛАВА СЕДМА
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
Източници
Чл. 42. Дейността на „Движение България на гражданите” се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия в съответствие с правилата и ограниченията, предвидени в закона.
Собствени приходи
Чл. 43. Собствените приходи на „Движение България на гражданите” могат да бъдат от:
1. членски внос;
2. собствени недвижими имоти;
3. дарения и завещания от физически лица;
4. лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не противоречи на закона;
5. издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажба и разпространение на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание;
6. заеми от банки.
Ползване на държавна субсидия
Чл. 44. „Движение България на гражданите” ползва държавна субсидия в случаите и по реда, определени в закона.
Финансов контрол
Чл. 45. Финансовият контрол върху дейността на „Движение България на гражданите” се осъществява по предвидения в закона и Устава ред.
ГЛАВА ОСМА
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Основания
Чл. 46. „Движение България на гражданите” се прекратява при:
1. решение за сливане с или вливане в друга партия;
2. решение за разделяне на две или повече партии;
3. решение за саморазпускане;
4. други случаи, предвидени в закона.
Правомощия на Учредителното събрание
Чл. 47. Учредителното събрание на „Движение България на гражданите” може да приeма всички решения, които са от компетентността на Националното събрание.
Приложение на закона
Чл. 48. (1) За всички неуредени в Устава въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.
(2) В случай че разпоредби на Устава противоречат на закона, те се заместват по право от императивните му правила.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. В общини, в които няма избрано общинско ръководство, заявлението за членство се подава до съответния областен координатор, а в случай че няма назначен областен координатор, до Националния съвет.
§ 2. (1) В срок до две години от учредяването на „Движение България на гражданите” общинските събрания избират общински ръководства.
(2) До избора на общински ръководства те се назначават от Националния съвет.
Този Устав е приет единодушно от учредителите на политическа партия „Движение България на гражданите” на 1 юли 2012 г.
Политическа декларация на ПП „Движение България на гражданите“
Обединени в името на свободата, на отговорността и на справедливостта и водени от вярата, че е време за нова политика, която да превърне живота на хората, а не думите на политиците в мяра за успеха на едно управление, ние създаваме нова дясна и демократична политическа партия „Движение България на гражданите”.
· „Движение България на гражданите“ е амбициозен политически проект.
Нашата цел е не просто да участваме в българската политика, да присъстваме в парламента, в правителството и в местната власт.
Нашата цел е да станем водеща политическа сила и да наложим каузата „да върнем България на гражданите“ като кауза на цялото българско общество.
· „Движение България на гражданите“ е дългосрочен политически проект.
Ние не правим партия за един или два мандата, а политическа сила, която да остане и след нас. Затова няма да се отклоним от нашите ценности и няма да влизаме в безпринципни договорки. Само така може да съхраним и да увеличаваме общественото доверие.
· „Движение България на гражданите“ е граждански политически проект.
Ние няма да станем част от политическия и икономическия картел, който управлява България днес. Ние ще бъдем автентичен изразител на интересите на хората и ще говорим с техния глас.
· „Движение България на гражданите“ е екипен политически проект.
Той не е създаден, за да обслужи един или друг лидер, както всички партии на прехода. Гордеем се, че можем да излъчим силен лидер, но не по-малко се гордеем с това, че умеем да изграждаме компетентни и мотивирани екипи, подчинени на кауза, а не на отделна личност.
Ние създаваме нова политическа партия, защото се убедихме, че популизмът не е в състояние да формулира нито национална кауза, нито политики в интерес на обществото. И че отказът на съществуващите партии от последователно и принципно политическо поведение превърна цялата партийна система в картел, в който всички явно или тайно са във властта, а в опозиция остават гражданите.
Затова днес, в деня на нашето учредяване, ние ясно заявяваме политическите си приоритети, за да дадем на хората критерий, чрез който да оценяват политическите ни действия утре:
1. Да превърнем България в страна на икономически растеж. Нивото на бюджетния дефицит не е единственият показател за успеха на едно управление. Не по-малко важна е способността му да изведе страната от икономическия застой и да осигури устойчив растеж, високи доходи и европейско качество на живот.
2. Да започнем ефективна борба с бедността. Време е държавата да поеме ясна отговорност за справянето с болезнените социални проблеми. България не заслужава да бъде най-бедната страна в Европа.
3. Да инвестираме приоритетно в образование и здравеопазване. Защото само една образована и здрава нация може да преодолява кризите, да се справи с демографския срив и да си поставя и постига амбициозни цели.
4. Да направим България страна, с която се гордеем. Това означава да съхраним нашата природа, да възродим българската духовност и култура, да върнем силата на институциите и гражданския контрол върху тях.
Не се страхуваме да се изправим срещу политическия картел и икономическите монополи, срещу компроматите и лъжите, срещу агресията и апатията. Затова ще се явим самостоятелно на предстоящите парламентарни избори и ще дадем най-после шанс на хората да гласуват за истинска алтернатива на порочния модел на управление, да гласуват за себе си.
Вярваме в доброто и знаем, че само с добри средства можем да постигнем добрите цели. Затова след изборите ще изградим честно и ориентирано към гражданите правителство, за да извадим страната ни от блатото на популизма и да не допуснем да се върне към левите експерименти.
Време е гражданите да си вземат държавата обратно.
И да я направят свой истински дом.
Политическата декларация е приета с пълно единодушие от Учредителното събрание на ПП„Движение България на гражданите“ на 1 юли 2012 г.
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар