"България без цензура" трета след БСП и ГЕРБ, според социологическо проучване на "Афис"

Николай Бареков и Росен Петров

Ако изборите за депутати в Европейския парламент бяха тази седмица, то битката за първото място би била между БСП (18,9%) и ГЕРБ (18,6%). Това сочат резултати от проучване на социологическа агенция "Афис" за политическия вот и електоралните нагласи преди изборите за Европейски парламент.


След БСП и ГЕРБ се нареждат партия „България без цензура“ (7,7%), АБВ (7,3%), ДПС (5,3%), Атака (3,8%), Реформаторски блок (3,3%), НФСБ (2,4%). 28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват, съобщават от агенцията.

Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС.

Доколко декларираната висока активност ще се реализира, зависи от събитията и реакциите на партии, медии и евентуални протести през следващите месеци. За относително слабата и изкуствено нагнетявана политизация говори голямата разлика между данните от отворения и затворения въпрос за дела на негласуващите и колебаещите се.

При открит въпрос, който показва ясно оформени намерения, сумата на неотговорили, негласуващи и колебаещи се е 51%, а при закрития, който симулира висока „активност“ те са само 28%.

Важно е да се отбележи, че новите формации, появили се през последните няколко месеца, могат да носят със себе си относително „кух“ електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности, коментират социолозите.

Прави впечатление, че на фона на непрестанните скандали и медийни интерпретации партия „Атака“ запазва лидерството си сред националистически ориентираните избиратели, въпреки че сред този електорален сектор се наблюдава силно фрагментиране и разпръскване на гласове.

В противовес на общоприетото разбиране, че основният конкурент на „Атака“ е НФСБ, данните свидетелстват, че към този момент главният резервоар, който привлича напускащите „Атака“, е новата формация на Николай Бареков „България без цензура“. Очевидно е, че до изборите ще се наблюдава битка за надмощие на националистическите формации, сред които „Атака“ все пак запазва своето предимство.

Две трети от пълнолетните българи „гласуват по принцип“, всеки пети заявява, че гласува, но не винаги. Важно е да се отбележи, че тези декларации не следва да се приемат като прогноза за избирателната активност поради факта, че изборите за Европейски парламент са след близо 3 месеца, а освен това традиционно те се полазва с по-слаб интерес от местните или парламентарни избори, уточняват от социологическата агенция.

Изследването отчита относително високи стойности на песимистични нагласи и очаквания за цялостното развитие на страната. Оценките за посоката, в която се движи България, са както следва: 3,5% от пълнолетното население смятат, че страната се развива в съвсем правилна посока, а близо 12 на сто в „относително правилна посока“. На другия полюс са близо 68%, за които посоката е съвсем (45,2%) или донякъде (22,4%) грешна. За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока.

Проследената динамика назад във времето за последните 10 месеца подсказва, че промяна е настъпила преди всичко в негативно-неутралния интервал – ръст на песимистичните оценки за сметка преди всичко на умерено позитивните. Данните не са изненадващи с оглед на актуалния контекст – нестабилна политическа обстановка, ниско одобрение относно действията на властта, зимния сезон, характерен с по-високи битови сметки и т.н.

Главната причина за скептицизма трябва да се търси в острото политическо противостоене. Мнозинството (близо 75 на сто) от българите оценяват политическата обстановка като напрегната, срещу едва 3,7, за които тя е спокойна. Оценката е устойчива във времето, но през последните месеци негативният нюанс видимо е по-силен. За това допринася и мнението относно действията на настоящето правителство – разочаровани са 55% (през септември миналата година те са били 46 на сто), а обнадеждени близо 19% (срещу 27% през септември).

Вече е обичайно явление да се наблюдава нисък рейтинг на институциите. С най-високо доверие се ползват Европейският съюз (45%), религиозните институции (40%), местната власт (38%), армията (36%). Но и при тях, с изключение на ЕС, недоверието надхвърля доверието. В дъното на тази скала са Прокуратурата и НПО (17% доверие), както и парламентът, ДАНС, синдикатите, съдебната власт (всички с по 14% доверие). Всъщност през последните години авторитетът на Брюксел е изгубил много и в отделни месеци също става отрицателна величина.

Принципният път за преодоляване на ниската легитимност е чрез нови избори, каквито минаха, или създаване на нови партии. Но и думата „партия“ определено е компрометирана. За мнозинството от населението, 64 на сто, няма нужда от нови политически субекти. Все пак сред тези, които отговарят положително, изпъкват идеите за нова дясна (5,4%), центристка (4,1%) и националистическа (3,5), показват още данните от проучването.