Учредители на СДС стават независимия профсъюз „Подкрепа", гражданските сдружения „Екогласност", Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива", както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков".
Съюзът се изгражда като коалиция, с равни права на всички участници. Непосредствено след учредяването му към него се присъединяват възстановените стари партии Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. Сред личностите, които инициират и реализират това обединение личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим стари дейци на забранените по време на комунизма политически партии, както и много млади хора. Събира ги идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Източна Европа СДС си поставя за цел да извърши демократични реформи в страната и ориентира България към членство в Европейския съюз и НАТО.
В този период няма друга политическа сила, която да декларира и преследва тези цели.
Пръв председател на Националния координационен съвет на СДС е д-р Желю Желев - бъдещ пръв президент на България.
Чрез силна опозиционна кампания и ползвайки примера на полския профсъюз „Солидарност", СДС успява да принуди управляващата БКП да започне процеса на демонтаж на тоталитарната система. Това става на Националната кръгла маса в периода януари-март 1990 г. Приети са споразумения за гарантиране на мирен преход към демокрация и реформиране на политическата система. Това е първата политическа победа на СДС в условията на тоталитарната система.
На проведените на 10 юни 1990 г. избори за Велико народно събрание СДС печели 144 мандата срещу 211 на управляващата комунистическа партия и остава в опозиция. Като опозиция СДС успява да разшири своето влияние. Председателят на НКС на СДС д-р Ж.Желев е избран от парламента за президент на България. За кратко председател на НКС на СДС става д-р Петър Берон, а след него Филип Димитров - бъдещ министър-председател на България.
С цел да ускори промените в страната през пролетта на 1991 г. СДС подкрепя участието на свои експерти в правителството на Димитър Попов, въпреки, че това правителство е доминирано от комунистическата партия. Този политически ход не се приема еднозначно от членовете и симпатизантите на СДС, които настояват за по-радикални и твърди антикомунистически действия и са против каквито и да било форми на колаборационизъм с БКП. На 15 май 1991 г. 39 народни представители от СДС бойкотират парламента като напускат неговите заседания и обявяват безсрочна гладна стачка с искане ВНС да се саморазпусне и да се проведат нови парламентарни избори. НКС на СДС подкрепя акцията на 39-та народни представители и ясно посочва основните трудности пред демократичния процес и реформите в страната, заложени в приетата от ВНС нова Конституция на България. Гореща подкрепа оказват на СДС студентите и университетски преподаватели в цяла България.
Несъгласните с тази политическа линия на НКС на СДС политици и организации, напускат коалицията и формират временни политически образования - СДС -център и СДС - либерали. В тези организации влизат части от БСДП начело с лидера на партията д-р П.Дертлиев, Политически клуб „Екогласност", Зелената партия начело с лидера й Александър Каракачанов и Федерацията на клубовете за демокрация, където най-известна политическа фигура е Петко Симеонов. Тези организации постепенно започват да гравитират около Българската социалистическа партия и през следващите години под различни форми участват в нейни политически проекти.
СДС запазва своето коалиционно единство и цялост и успява да предизвика провеждането на нови парламентарни избори. На 13 октомври 1991 г. СДС постига своя първи исторически успех, като получава най-много гласове на парламентарните избори за 36-то Народно събрание и 110 мандата. Така след близо 45 години тоталитарно управление БКП е свалена от власт.
Председателят на НКС на СДС Филип Димитров е избран за министър-председател на страната и СДС формира своето първо правителство, в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група заместник-председателя на НКС на СДС Александър Йорданов / по-късно избран и за Председател на 36-то Народно събрание/. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната - приети са законите за възстановяване на частната собственост, връщане на несправедливо заграбените от комунистическата партия и нейните дейци частни имоти на граждани, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в НАТО и Европейския съюз.
Успехите на правителството на СДС срещат силна съпротива от страна на комунистическата опозиция и свързаните с нея неразградени структури на бившата Държавна сигурност. През лятото на 1992 г. народните представители от третата политическа сила в Парламента ДПС оттеглят подкрепата си за правителството на Филип Димитров. Това води до подмяна на вота на избирателите и падане на кабинета. СДС отново преминава в опозиция.
Макар и в опозиция, със своята парламентарна дейност и подкрепата на гражданското общество, СДС успява да съхрани основните завоевания на българската демокрация. Известни интелектуалци и популярни личности на СДС открито демонстрират срещу извършената подмяна на вота на избирателите. Кабинета на президентския съветник Любен Беров подкрепян от ДПС и БСП, макар и формално избран от Парламента, не се ползва с доверие в обществото. Най-ярък пример за протест е гладната стачка на поета Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. Те настояват президента д-р Ж.Желев като инициатор за съставянето кабинета на Л.Беров, да подаде оставка. Народните представители от СДС бойкотират заседанията на Парламента.
СДС остава в опозиция и след изборите за 37 Народно събрание, спечелени от БСП. За председател на Съюза е избран Иван Костов. Постепенно СДС се утвърждава като единствената спасителна алтернатива на катастрофалното за България правителство на Жан Виденов - председател на БСП. Дори и най-големите критици на СДС разбират, че единствения шанс на България да преодолее кризата и продължи по пътя на реформите и интерграцията в ЕС и НАТО, е ново управление на СДС.
Същевремено в СДС се реализират важни структурни и организационни промени. През 1992 г. Съюзът променя своя Устав и се определя като национално движение за демокрация, чиято структура е договорно оформената коалиция. През 1995-1996 г. стремежът на новото ръководство и на председателя Иван Костов към по-голямо единство и обща политика, налага нови промени в Устава, които очертават бъдещето на СДС като дясно-центристка политическа партия. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно. То засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти.
Опитвайки се да си върне политическото влияние и спечели изборите за 38 Народно събрание, СДС отново се връща към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията Обединени демократични сили, в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз". Обединените демократични сили постигат своя пръв успех с избора на Петър Стоянов за президент на България. Те печелят и парламентарните избори за 38-то Народно събрание. СДС се завръща триумфално в управлението на страната.
За министър -председател е избран председателя на СДС Иван Костов/. Председател на Парламента става Йордан Соколов. За кратък период правителството на СДС успява да стабилизира страната, да стартира процеса на реформи и членство на България в НАТО и ЕС. Правителството постига успехи във всички области - реформиране на икономиката, реституция, приватизация, социална система и здравеопазване, борба с организираната престъпност и мафията. Сред външно-политическите успехи на кабинета е осигуряването на членството на България в НАТО и започването на преговорите за членство на страната в ЕС. Силен положителен отзвук в страната има и отмяната на визите за пътуванията на българските граждани в страните членки на ЕС. Тези успехи се свързват с политиката на премиера Иван Костов, президента Петър Стоянов и външния министър Надежда Михайлова.
Успешното управление на СДС в периода 1997-2001 г. се сблъсква с непреставащите опити за дестабилизация и конфронтация в страната. Масираната пропаганда срещу СДС и премиера Иван Костов разколебава част от българските избиратели, които на изборите през 2001 г. с вота си определят СДС да остане в опозиция. С претенции за активна политическа роля в дясно-центристкото пространство се появяват и нови политически партии.
В периода след 2001 г. последователно за председатели на СДС са избрани Надежда Михалова и Петър Стоянов. Партията остава опозиция на управлението на НДСВ и ДПС при правителството на Симеон Сакскобурготски и при управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Тежък удар върху партията нанасят част от нейните ръководни дейци начело с бившия й председател Иван Костов / а тук са още и Йордан Соколов - председател на 38-то Народно събрание от СДС, Екатерина Михайлова - председател на ПГ на СДС в 38-то НС, Асен Агов и други/, които вземат решение да напуснат СДС и основат нова дясна партия. Малко преди това същото решение взема и Стефан Софиянски - кмет на град София, който напуска СДС и основава нова партия. Тези действия на популярни политици на СДС отслабват значително партията и имат негативен отзвук в общественото мнение. Същевременно те не водят до създаването на нови силни десни партии.
Последиците от разцеплението се проявяват най-ярко на местните избори в София през 2006 г., когато за първи път от началото на демократичните промени СДС губи кметското място в столицата. Следва загубата и на президентските избори, където СДС не издига свой кандидат, но подкрепя предложения от новосъздадената партия ДСБ кандидат. Още по-тежка е загубата на първите избори за Европейски парламент на които СДС не успява да получи мандат. Като резултат на тези изборни неуспехи последователно председателите на СДС Надежда Михайлова и Петър Стоянов подават оставки.
Проведената на 15 юли 2007 г. ХVІІ Национална конференция на СДС избира за председател Пламен Юруков и нов състав на Националния изпълнителен съвет. Делегатите на конференцията декларират подкрепа за една нова политика на единство, разбирателство и единодействие между дясно-центристките политически партии в България с цел успешно противопоставяне на управлението на лявоцентристката коалиция.
На 26-ти юли 2008 се проведе 18-тата Национална конференция на СДС, на която беше приет нов Устав, според който председателят се избира чрез вътрешнопартийни избори от всички членове на партията. Съгласно тази промяна на 14-ти декември 2008г. беше проведен такъв избор измежду няколко кандидати. След балотаж на 21-ви декември Националната комисия по вътрешнопартийни избори обяви Мартин Димитров за новия председател на СДС
През ноември 2009г. този избор бе препотвърден след нови вътрешнопартийни избори, на които Мартин Димитров спечели още на първи тур.
На провелата се през септември 2011г. XX-та Национална конференция на СДС бяха приети резолюция и политически документи с основните цели на партията за предстоящите президентски и местни избори.Обединение на десницата в навечерието на изборите и ясно противопоставяне на настоящото управление на страната. Това са само част от основните приоритети на СДС, които партията одобри по време на конференцията.
Приоритетни цели са спечелването на кметски мандат в поне няколко големи областни града, както и достигането минимум на балотаж на президентските избори. ХХ-та Национална конференция на СДС представи и визията на партията за управление на общините и президентската институция. В нея е заложено на повишаване на самостоятелността на органите на местното самоуправление, осигуряване на по - голяма енергийната независимост на страната и отказ от строеж на АЕЦ „Белене". Бяха представени официално и кандидатите за кмет в 44 населени места в страната. По време на форума бе представено и новото лого на партията.
Национален изпълнителен съвет
Емил Кабаиванов
Председател на СДС
Борис Марков
Председател на Национален Щаб за Избори на СДС.
Константин Арабаджиев
Главен секретар на СДС
Любомир Ковачев
Заместник-председател на СДС от София-град регион.
Румен Христов
Румен Христов - зам.-председател на СДС , кандидат за президент, издигнат от Съюз на десните сили
Вълчо Чолаков
Заместник-председател на СДС
Любомир Иванов
Избран за народен представител от Синята коалиция в 41-вото Народно Събрание от избирателен район Монтана.Зам. председател на СДС от Северозападен регион
Цанко Цветанов
Заместник- председател на СДС Председател на СДС Варна
Вельо Илиев
Заместник - председател на СДС от регион Южен,кмет на община Петрич
Светозар Шуманов
Заместник-председател на СДС от регион Южен Централен
Цели и приоритети
България свободна страна
Резолюция на XX национална конференция на СДС
България е демократична държава, член на НАТО от 2004 година и член на ЕС от 2007 година. След 45 години на комунистическа диктатура днес България е свободна и равноправна европейска държава. За това време СДС посочи, отстоява и проправи днешния път на България. 21 години СДС променяше страната и следваше предизвикателствата, оставайки верен на принципите и ценностите си.
Днес управляващите изпитват сериозни проблеми да дефинират своите собствени цели. Корупция и посредственост бележат всички управления от последните години. Върховенството на закона и равенството на гражданите пред него са само добри пожелания от мониторинговите доклади на ЕК. Има огромен дефицит на справедливост и на разумно управление.
Днес България има нужда от нова кауза и нова посока. СДС има силата и компетентността да реализира тази нова кауза. Политиката в България трябва да се прави по нов начин с мисъл, сърце и професионализъм.
Заедно можем да върнем човека в основата на политиката в България. Политиките са безполезни и вредни ако не са съобразени с отраженията им върху всеки един български гражданин.
Това означава:
1. Да върнем на хората възможността да работят и успяват, да реализират собствените си идеи и да променят живота си, като:
- постигнем качествено образование като инвестиция в развитието на всеки млад човек поотделно и възможност той сам да определя живота си;
- реформираме администрацията и премахнем излишната бюрокрация, защото предприемчивостта трябва да се насърчава, а не убива в бюрократични процедури и опашки;
- създадем благоприятна среда за развитие на малък и среден бизнес, премахнем монополите и гарантираме свободния пазар;
- гарантираме ниските нива на данъците и създадем предвидима среда за инвестиции;
- осигурим публичност на цялата информация, за да подпомогнем инициативите и избора на всеки един български гражданин, в кое училище да учат децата ни, в коя болница да се лекуваме, в коя община да инвестираме, работим и успяваме;
- като спрем извиненията за това, че няма електронно правителство вече 10 години и просто го превърнем в реалност;
- създадем сигурност в постигнатото, като реформираме пенсионната система;
- осигурим достъп до качествена, навременна и достатъчна медицинска помощ;
2. Да гарантираме и защитим личната свобода на хората, като:
- Се противопоставяме на всички опити за административно и икономическо ограничаване на свободата на словото;
- Недопускаме намеса в личния живот на хората чрез следене, подслушване и всякакъв вид произвол от страна на държавата;
3. Предварително да анализираме и оценяваме всяка една политика. За целта ще:
- приемем цялостна концепция за оценка на въздействието, която реално да отчита ефектите от политиките върху хората;
- заменим бюрократите в управлението с професионалисти;
- спрем работата на парче по основните законопроекти;
- създадем механизми за включване на гражданите във всеки един етап от разработването на секторните политики;
4. Да включим хората в политиката, да гарантираме равенство на всички пред закона и да възстановим доверието на гражданите в българските институции и държавност, като:
- осигурим достъп на гражданите до информация. Това трябва да е задължение на всички институции. Информацията трябва да е достъпна, а не изисквана по Закон за достъп до информацията;
- не допускаме публичните институции да се крият зад фрази като „търговска тайна";
- като спрем практиката решенията да се вземат на тъмно;
- направим всички процедури по назначаване на ключови за управлението фигури публични и прозрачни;
- разтоварим съдебната власт от неприсъщи звена - следствието и прокуратурата да преминат към изпълнителната власт;
- елиминираме възможността за политическо вмешателство от "силните на деня" в съдебната власт чрез избор на парламентарната квота на ВСС с мнозинство от 2/3 от народните представители;
Постигането на тези цели е изключително лесно, но системно заобикаляно през последните 10 години. Просто трябва да дадем на хората право на избор във всички сфери от техния живот, като им предоставим информация за всичко. Свободата е прозрачност и избор.
За нас политиката е повече от изреждане на цифри в бюджета, повече от ПР-а на правителствата, повече от разговор за европейски фондове. Политиката е истинска мисъл за въздействията върху всеки един от нас. Отсъствието на подобна мисъл е в основата на посредствеността, която характеризира българската политика. Ние ще върнем професионализмът в политиката.
СДС обещава:
- да бъде честно с българските граждани;
- да казва каква промяна искаме за България и какво ще им струва това;
- да наложи правилото „законът важи за всички";
- демокрацията винаги да е повече от израз, да е начин на живот;
„Схемите" трябва да отпаднат, за да се върне разума в политиката. Ако мислите като нас, промяната може да започне с изборите на 23 октомври 2011 година.
Устав на Съюз на Демократичните Сили
УСТАВ НА СДС гласуван на XIX Национална Конференция на СДС, провела се на 17.10.2009г., в сила от 16.4.2010г.
ГЛАВА ПЪРВА СТАТУТ
Чл. 1/1/ Съюзът на демократичните сили /СДС/ е политическа партия, регистрирана като юридическо лице по Закона за политическите партии, със седалище гр. София и адрес на управление ул. “Г. С. Раковски” № 134.
/2/ Съюзът на демократичните сили е народна партия и членува в Европейската народна партия.
Чл. 2 Символи на СДС са син цвят, лъв и знак с абревиатура „СДС”.
Чл. 3 Празник на СДС е седми декември – денят на неговото създаване.
ГЛАВА ВТОРА ЦЕЛИ, ЦЕННОСТИ, ПРИНЦИПИ, ЗАДАЧИ
РАЗДЕЛ 1 Основни цели на СДС
Чл. 4. /1/ Да бъде партия на способни, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства, за своите общности, за управлението на общините и държавата;
/2/ Да бъде партия, изградена върху традициите на европейската християнска цивилизация, на хуманните и демократичните традиции на Българското възраждане и на Третата Българска държава и на опита на развитите западноевропейски цивилизации;
/3/ Да бъде партия, която приобщава обществото ни към ценностите на Европейския съюз и способства за внедряването на добрите европейски практики.
/4/ Да бъде партия, която не приема комунистически и други тоталитарни идеологии.
/5/ Да бъда партия, чиято политика води до равенство във възможностите за реализация, а не до равенство в разпределението;
/6/ Да бъде партия на граждани, които уважават и спазват законите, защитават своите права и законни интереси и уважават правата и интересите на другите;
/7/ Да бъде партия, чиито членове активно участват в развитието на културата и духовността;
/8/ Да бъде партия, която е способна да отговори на голямото предизвикателство на настоящето и бъдещето -постигане на хармония между икономиката и околната среда.
/9/ Да бъде партия, чиито членове участват активно в създаването на частна собственост, свободен пазар на стоки, услуги и идеи и зачитат неприкосновеността на частната собственост и подкрепят предприемачеството, творчеството и свободния труд;
/10/ Постигането на тези цели СДС реализира с организиране на усилията на българските граждани в съответствие с Конституцията и законите за създаване на успешно и авторитетно управление чрез участие на всички управленски нива.
РАЗДЕЛ 2 Основни ценности на СДС
Чл. 5 Основни ценности на СДС са : Достойнството на човешката личност, Свободата, Солидарността, Справедливостта, Различието, Толерантността, Антикомунизма, Семейството, Родолюбието, Традициите.
РАЗДЕЛ 3 Основни принципи на СДС
Чл. 6 Основни принципи на СДС са: Уважение към човешкото достойнство и чуждото мнение, Плурализъм, Конкуренция, Представителство на жените и младите хора, Мандатност, Обратна връзка, Отговорност, Отчетност, Контрол,
Представителни колективни органи на управление, Разделение на административните от политическите функции и Изборност.
РАЗДЕЛ 4 Основни задачи на СДС
Чл. 7/1/ Да познава проблемите на страната и възможностите за тяхното решаване според съвременната наука за развитие на обществото, икономиката и екологията. Бидейки управляваща партия да провежда политика, съобразена с тези възможности.
/2/ Да бъде партия, представляваща гражданското общество и съдействаща за неговото развитие. Посредством своите структури да осъществява постоянна връзка между гражданите и политиците. /3/ Посредством подържане на постоянен политически дебат с участието на всички нива вътре в партията, да съдейства за подбор и израстване на кадри, способни компетентно да участват в управлението на държавата.
/4/ Да бъде безкомпромисна към всякакви прояви на предпочитане на личния интерес пред интереса на обществото при политическите дейци, както и към всички прояви на корупция, рушащи доверието на гражданите към СДС.
ГЛАВА ТРЕТА ЧЛЕНСТВО
РАЗДЕЛ 1 Основни положения
Чл. 8/1/ Всеки гражданин, който има избирателни права, приема ценностите, принципите, Устава и Програмата на Съюза на демократичните сили и е готов да работи за постигане на поставените цели, може да стане член на партията.
/2/ Не могат да членуват лица, за които важат ограничения по закон. /3/ Не могат да членуват лица, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, или са действуващи служители на съвременни разузнавателни и контраразузнавателни служби в България и други държави, както и лица, осъдени за престъпления от общ характер. /4/ не могат да членуват лица, които са изключвани от СДС по чл.11, ал.4 и ал.5;
/5/ Членството в СДС се осъществява индивидуално и е израз на лична воля и желание. /6/ Членуването в СДС не създава предимства в правата на гражданите.
РАЗДЕЛ 2 Права и задължения
Чл. 9/1/ Всеки член на СДС има право:
а/ да участва в разработването и осъществяването на политиката и решенията на СДС;
б/ да участва пряко в работата на общинската организация и в клубовете на СДС по реда предвиден в този устав;
в/ да гласува и бъде избиран в общински, областни, национални органи и във вътрешни избори шест месеца след приемането;
г/ да гласува и бъде избиран на вътрешни избори за публични длъжности шест месеца след приемането му;
д/ да избира и да бъде избиран като кандидат на СДС за президентски, парламентарни и местни избори по реда предвиден в този устав; е/ да упражнява правото си на глас при работата в органите и структурите на СДС; ж/да изказва свободно своето мнение; з/ да получава писмени отговори на отправени от него писмени въпроси в срокове предвидени в правилник за приложение на устава; и/ да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност; й/ да получава помощ от партията, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветяван за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на партията. к/ Член на СДС, който не плаща членски внос в продължение на шест месеца, губи всички горепосочени права.
/2/ Всеки член на СДС е длъжен:
а/ да спазва устава, правилниците, решенията на НС на СДС и да работи за осъществяване на неговите цели и задачи;
б/ да споделя принципите, ценностите и целите на СДС;
в/ да участва в неговата дейност и изборни кампании;
г/ да има толерантно отношение към останалите членове на СДС и неговите органи;
д/ да допринася с поведението си в обществото за укрепване на авторитета и престижа на СДС;
е/ да плаща редовно индивидуален членски внос.
ж/ да участва в реализирането на приети решения от органите на СДС и да не им противодейства.
РАЗДЕЛ 3 Възникване на членство
Чл.10/1/ Членството в СДС се реализира чрез местните структури на СДС. Всеки член на СДС може да членува само в една местна структура по свой избор. /2/ Гражданин, който желае да членува в СДС, подава заявление -писмено, по пощата, по електронен или друг способ, до Общинския съвет на СДС. При подаване на заявлението се попълва и анкетна карта по образец.
/3/ Заявлението се регистрира от секретаря на общинската организация и обявява в помещенията /офиса/ на общински съвет. Ако до 15 дни не постъпи мотивирано възражение, секретарят на Общинския съвет е длъжен да впише членството в общинската база данни.При постъпило мотивирано възражение, ОС се произнася в едномесечен срок. Отказът на ОС се обжалва пред НКСЧ, която се произнася окончателно в едномесечен срок.
/4/ Секретарят на ОС изпраща копие от заявлението и анкетната карта до Главния секретар на СДС до 15 дни след примането, за вписване в Националната база данни. Членството в СДС се счита за възникнало от този момент.
/5/ Членство в СДС може да се придобива и с решението на Националния съвет за утвърждаване на новоучредени общински организации след становище на Националната комисия за структура и членство по ред предвиден в този устава, само в общини, в които няма общински организации на СДС. В тези случаи не важат разпоредбите на чл.9, ал.1,б. „в” и „г” от Устава на СДС.
РАЗДЕЛ 4 Прекратяване на членство
Чл. 11 /1/ Прекратяване на членството в СДС става поради напускане или смърт и се регистрира от секретаря на общинската организация.
/2/ За напускане на СДС се счита доброволен отказ от членство, изразен писмено или устно чрез документиран протокол на местния клуб на СДС или общинския съвет на СДС, където членува лицето. (НОВ )/3/ За напускане на СДС се счита и неплащането на членски внос 12 /дванадесет/ месеца.
4/ Членство в СДС се счита за прекратено и в случаите на явяване на президентски, европейски, парламентарни и местни избори срещу кандидат и/или листа на СДС (коалиция с участие на СДС) и невлизане или напускане на групата на СДС (коалиция с участие на СДС), след избор като народен представител в Народното събрание или като общински съветник в общинския съвет от листа на СДС (коалиция с участие на СДС ). Прекратяването се констатира от КС.
/5/ Членството в СДС се прекратява и с решение на Националния съвет с мнозинство от 2/3 от присъстващите,
след становище на Контролния Съвет в следните случаи: а/ недвусмислено изявление срещу СДС , кандидат или листа пред медиите. б/ работа за друга политическа сила, кандидат или листа; в/ при умишлени и увреждащи организацията действия;
г/ работа за друга политическа сила в местната, законодателната или държавната власт, несъгласувано със
съответните структури или органи на СДС; д/ противодействие на взети от СДС решения; е/ злоупотреба с документи или имущество на СДС.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ОРГАНИ И СТРУКТУРИ
РАЗДЕЛ 1 Национални органи
Национална конференция /НК/;
Национален съвет /НС/; Национален изпълнителен съвет /НИС/; Национална финансова комисия /НФК/; Национална комисия по провеждане на вътрешнопартийни избори /НКВИ/; Национален щаб за избори /НЩИ/; Контролен съвет /КС/.
РАЗДЕЛ 2 Национални структури
Национални съюзи
РАЗДЕЛ 3 Областни органи
Областен съвет (Градски съвет)
РАЗДЕЛ 4 Общински органи
Общинска конференция /ОК/; Общински съвет /ОС/;
РАЗДЕЛ 5 Местни структури
Клуб Секция
ГЛАВА ПЕТА НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ И СТРУКТУРИ
РАЗДЕЛ 1 Национална конференция
Чл. 12/1/ Националната конференция е върховен орган на СДС.
/2/ Националната конференция приема и променя устава и политическата програма на СДС и определя основните насоки на политическата дейност на организацията. Тя може да решава всички въпроси от дейността на СДС. Нейните решения са задължителни за всички структури, органи и членове, както и за парламентарната група.
/3/ Националната конференция взема решение за прекратяване на СДС. Решението се взема с мнозинство от две трети от имащите право на глас делегати. СДС се прекратява при саморазпускане, сливане с или вливане в друга организация.
Чл. 13/1/ Национална конференция се свиква веднъж на 2 /две/ години с решение на Националния съвет. Националният съвет може да свика извънредна национална конференция. /2/ Национална конференция се провежда до 4 /четири/ месеца след провеждане на избори за Народно събрание. /3/ Националната конференция се състои от 900 (деветстотин) делегати, които се разпределят по следния начин:
а/ делегати по право са: членовете на НС; НКСЧ; НКВИ; КС, представители на СДС в местната власт, членове на партията (кметове на общини, кметове на райони в градовете с районно деление и председатели на общински съвети);
б/ по един представител от Общински съвет на СДС;
в/ останалите делегати, до 900, се разпределят пропорционално на гласовете, получени от СДС или коалиция, в която участва СДС, в съответните общини, между общинските организации по методика, описана в следващата алинея.
/4/ Методиката за разпределение на делегатите по общини е следната:
1. Гласовете, получени за СДС или коалиция, в която участва СДС на последните парламентарни избори, се делят на разликата, получена след изваждане от 900 на броя на делегатите по право и броя на общинските организации на СДС.
2. Гласовете, получени за СДС или коалиция, в която участва СДС на последните парламентарни избори във всяка община, се делят на полученото число по точка 1.
3. Закръглянето на резултата по точка 2 става по следния начин: при число, по-малко от пет след десетичната запетая, се закръгля надолу; при по-голямо или равно на пет след десетичната запетая, се закръгля нагоре.
4. Цялото число, закръглено по реда на точка 3, дава броя на делегатите за всяка община.
5. Независимо от това дали сборът от всички делегати, изчислен по горния ред, е число различно от 900, техният брой, изчислен по този начин, след закръглянето по точка 3, не се променя.
Чл.14 Делегатите по чл.13, ал.3, б.”б” и ”в” трябва да са членове на съответната общинска организация и се избират от Общинския (районен) съвет на СДС или от общото събрание на общинската (районната) организация на СДС.
РАЗДЕЛ 2 Национален съвет
Чл.15/1/ Националният съвет е висш партиен орган на СДС в периода между националните конференции. Той взема решения по всички въпроси, които касаят партията и не са от компетентността на националната конференция. Решенията на Националния съвет са задължителни за всички органи и структури на СДС, всички членове и парламентарната група.
/2/ Националният съвет:
а/ свиква национална конференция и обявява датата и дневния ред в два централни ежедневника. Срокът от обявяването до провеждането на Национална конференция не може да бъде по-кратък от 20 дни;
б/ взема решения по коалиционната политика на партията;
в/ по предложение на председателя на СДС избира Главен секретар на СДС, с мнозинство от половината от членовете си по списъчен състав, плюс един;
г/ по предложение на Главния секретар избира заместник-главен секретар;
д/ по предложение на НИС на СДС избира говорител и международен секретар на СДС;
е/ избира председателя и постоянния състав на НЩИ;
ж/ избира с мнозинство от половината от членовете си по списъчен състав, плюс един Председател на Контролния Съвет, избира секретар и членове на Контролния Съвет; з/ избира с мнозинство от половината от членовете си по списъчен състав, плюс един Председател на Националната Комисия за Вътрешни Избори, избира секретар и членове на НКВИ; и/ избира председател, секретар и членове на Националната Финансова Комисия;
й/ избира секретари по секторни политики;
к/ приема годишния бюджет на партията и отчета за неговото изпълнение;
л/ определя размера на членския внос;
м/ определя щатното разписание на партията;
н/ взема решения, обвързващи финансово партията с трети лица;
о/ приема годишния отчет на председателя на партията;
п/ приема периодичните отчети за дейността на членовете на НИС;
р/ приема периодичните отчети на Председателят на парламентарната група на СДС (или съпредседател на коалиционна ПГ от СДС);
с/ взема решения по глава ДЕСЕТА: “ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ” от настоящия Устав;
т/ Приема правилниците, предвидени в Устава на СДС;
/3/ Националният съвет насрочва дата за провеждане на избор на председател и зам. председатели на СДС до 60 дни от провеждането на конференцията по чл.13, ал.2.
/4/ Освен в случаите по предходната алинея, Националният съвет насрочва дати за провеждане и на всички други избори, предвидени в настоящия Устав.
Чл. 16/1/ Националният съвет се състои от следните членове, всеки с право на глас:
а/ членовете на НИС;
б/ народните представители, членовете на министерски съвет, областните управители и кметовете на областни градове -членове на СДС;
в/ председателите на Областни и Градски съвети на СДС;
г/ двама заместник-председатели от Градския Съвет на гр. София,избрани с решение на Градския съвет;
д/ петдесет души, представители на избирателните райони, чието разпределение се определя в съответствие с чл. 13, ал. 4 с мандат 4 /четири/ години, избрани с решение на областен /градски/ съвет;
е/ председателите на национални съюзи към СДС – членове на СДС;
ж/ членовете на СДС, избрани за представители в Европейския парламент и еврокомисари;
з/ бившите председатели на СДС, премиери, президенти и председатели на Народното събрание -членове на СДС;
и/ Председателят на Националната комисия за Вътрешни избори;
Чл.17 Председателите на КС,НФК, говорителят на СДС, международният секретар, заместник главният секретар
и секретарите по секторни политики участват по право в работата на Националния съвет на СДС със съвещателен глас. Чл. 18 Националният съвет със свое решение може да привлича в работата си и други лица, които го подпомагат в дейността му. Чл. 19 /1/ Редовните заседания на Националния съвет се провеждат най-малко един път на 2 /два/ месеца, и се свикват от председателя с решение на НИС. /2/ Извънредни заседания се свикват от председателя на СДС, по искане на една трета от членовете на НС в тридневен срок от постъпване на искането. /3/ След изтичане на срока по ал.2, ако заседанието не бъде свикано от Председателя, то се свиква от вносителите на искането и се провежда в 7 /седем/-дневен срок.
РАЗДЕЛ 3 Национален изпълнителен съвет
Чл. 20/1/ Националният изпълнителен съвет е оперативен орган, който изпълнява решенията на Националната конференция и Националния съвет. Неговите решения са задължителни за всички национални (без КС и НКВИ), общински и местни структури и органи на СДС и техните членове. Той може да свиква и отлага заседания на всички структури на СДС, с изключение на НК, КС и НКВИ.
/2/ НИС: а/ осъществява националната политика на СДС, заложена в програмните документи и в решенията на НК и НС; б/ подготвя проекта за бюджет и отчета за изпълнението му; в/ изготвя годишен отчет за състоянието и дейността на партията и го внася в НС; г/ взема решения по случаи, предвидени в този устав и правилника за прилагането му.
/3/ Членовете на НИС периодично се отчитат за дейността си пред НС. Чл. 21/1/Националният изпълнителен съвет се състои от: а/ председателя на СДС; б/ главния секретар на СДС;
в/ председателя на парламентарната група на СДС (или съпредседател на коалиционна ПГ от страна на СДС); г/ председателя на НЩИ;
д/ седем пряко избрани зам. председатели – по един от следните региони: Северозападен (областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен); Северен централен (областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра); Североизточен (областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен); Югозападен (областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област); Южен централен (областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково); Югоизточен (областите Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол); София – град;
/2/ За избрани по б. „д”на предходната алинея се считат кандидатите, получили най-много гласове в съответния регион. При невъзможност избран представител на регион да довърши мандата си, с решение на Националния Съвет на СДС се свиква и провежда нов избор на зам. председател в срок от три месеца, считано от датата на прекратяване на мандата. През този период кворумът за вземане на решения на НИС се определя на база на намаления състав.
/3/ Председателят на парламентарната група на СДС (или съпредседател на коалиционна ПГ от СДС) отговаря за дейността на групата по реда на нейния правилник. Той се избира и освобождава от парламентарната група по предложение на Националния съвет.
Чл. 22/1/ Мандатът на зам. председател на СДС е 4 /четири/ години.
/2/ Мандатът на зам. председател на СДС се прекратява предсрочно: a/ при оставка; б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА -ЧЛЕНСТВО, раздел 4.
в/ при гласуване на недоверие от Националния Съвет с мнозинство от две трети от членовете му. г/ при смърт.
РАЗДЕЛ 4 Председател на СДС
Чл. 23 /1/ Председателят на СДС ръководи дейността на Националния съвет и Националния изпълнителен съвет и представлява Съюза на демократичните сили пред всички юридически и физически лица. В негово отсъствие или по определени от него задачи, той се замества от заместник-председател или от Главния секретар на СДС по ред, определен от председателя.
/2/ В случай на отсъствие на Председателя, ако той не е определил свой заместник и обстоятелствата изискват спешно това, с изтичането на 14 /четиринадесет/ дни от началото на отсъствието, НИС взема решение за определяне на зам. председател, който да го замества за срока на отсъствието.
Чл. 24/1/ Председателят на СДС се избира с пряко тайно гласуване от всички членове на партията с право на глас. /2/ Мандатът на председателя на СДС е 4 /четири/ години. /3/ Мандатът на председателя на СДС се прекратява:
а/ при оставка;
б/ считано от датата на провеждане на избор за председател;
в/ с решение на Националния Съвет, взето с мнозинство от две трети от списъчния състав, по предложение на най-малко1/3 /една трета/ от членовете на НС; г/ при смърт;
/4/ В случаите на чл. 24, ал.3, б. „а”, „в”, „г”, Националният Съвет насрочва дата за нов избор на Председател на СДС в срок до 3 /три/ месеца от датата на предсрочно прекратяване на мандата и избира от състава на НИС временен председател с мнозинство от половината от членовете си по списъчен състав, плюс един.
РАЗДЕЛ 5 Главен секретар на СДС
Чл. 25/1/ Главният секретар на СДС отговаря за организационното състояние на структурите и органите на СДС в съответствие с устава, правилниците и решенията на НС и НИС и осъществява контрол върху състава и дейността на структурите и органите на СДС. В дейността си той е подпомаган от заместник-главен секретар и организационен секретариат.
/2/ Главният секретар на СДС назначава служителите към националните органи и структури, съгласно щатно разписание и сключва договори с извънщатните сътрудници.
Чл. 26/1/ Към главния секретар се създава Национална комисия по структурите и членството в състав: главния секретар, заместник-главния секретар и 7 /седем/ члена избрани от Националния Съвет по един от регионите по чл.21 /1/, б. “д”,
/2/ НКСЧ:
а/ упражнява методическо ръководство на дейността на секретарите на общински, областни и градски съвети;
б/ предоставя на НКВИ заверени списъци на членовете с право на глас;
в/ регистрира националните и местни структури на СДС;
г/ изпълнява и други функции предвидени в устава и правилниците за приложението му;
РАЗДЕЛ 6 Национална финансова комисия
Чл. 27/1/ Националната финансова комисия отговаря за приходите и разходите на партията; отговаря за изпълнението на бюджета на партията; организира воденето на счетоводството на партията; наблюдава и контролира финансите на на органите и структурите на СДС.
/2/ За дейността на НФК важат правилата на глава ТРИНАДЕСЕТА – “ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА” от Устава и от правилник за дейността на комисията, който се приема от Националния Съвет.
/3/ Представя на Националния Съвет доклад най-малко веднъж на 6 /шест/ месеца и задължително след всеки национален избор.
Чл. 28/1/ НФК се състои от председател, секретар и 7 /седем / члена, избрани от НС, по един от регионите по чл.21 /1/, б. “д”,;
/2/ Съставът на НФК се избира за мандат от 4 /четири/ години.
/3/ Мандатът на член на НФК се прекратява предсрочно:
a/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ при гласуване на недоверие от НС, като за председателя -с мнозинство от половината от членовете по списъчен състав, плюс един. г/ при смърт.
РАЗДЕЛ 7 Национална комисия по провеждане на вътрешнопартийни избори
Чл. 29/1/ Националната комисия по вътрешнопартийни избори: организира и контролира провеждането на национални вътрешни избори; контролира и подпомага провеждането на вътрешни избори в многомандатните избирателни райони и общините; контролира дейността на ОКВИ и ГКВИ; взема решения по случаите, предвидени в глава ПЕТА – НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ И СТРУКТУРИ и ДЕВЕТА – ОРГАНИ И СТРУКТУРИ В ГРАДОВЕ В РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ от устава.
/2/ Решенията на НКВИ, по неговата компетентност, предвидена в устава, след приключване на процедурите по обжалване, са окончателни. Чл. 30/1/ Националната комисия по вътрешнопартийни избори се състои от председател, секретар и 7 /седем /
члена избрани от НС, по един от регионите по чл.21 /1/, б. “д”;
/2/ Мандатът на председателя на НКВИ е 4 /четири/ години.
/3/ Мандатът на членовете на НКВИ е 4 /четири/ години.
/4/ Мандатът на Председателя на НКВИ се прекратява предсрочно:
а/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ с решение на НС взето с мнозинство от половината от членовете по списъчен състав, плюс един;
г/ при смърт.
/5/ Мандатът на член на НКВИ се прекратява предсрочно:
a/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ при гласуване на недоверие от Националния съвет;
г/ при смърт.
Чл. 31 За дейността на НКВИ важат правилата на глава ТРИНАДЕСЕТА -ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА от устава и от правилник за дейността на комисията, който се приема от НС. РАЗДЕЛ 8 Контролен съвет
Чл. 32/1/ Контролният съвет контролира спазването на устава на СДС; контролира изпълнението на решенията на върховния и ръководните органи на СДС;
/2/ Тълкува устава и правилниците по искане на НС или НИС.
/3/ Решенията на КС, по неговата компетентност, предвидена в устава, са необжалваеми и задължителни за всички органи, структури и членове на СДС, без НК.
Чл.33/1/ Контролният съвет се състои от председател, секретар и 7 /седем/ члена избрани от НС, по един от регионите по чл.21 /1/, б. “д”,;
/2/ Мандатът на председателя на КС е 4 / четири / години.
/3/ Мандатът на членовете на КС е 4 / четири/ години.
/4/ Мандатът на председателя на КС се прекратява предсрочно:
а/ при оставка;
б/ с решение на НС с мнозинство от половината от членовете по списъчен състав, плюс един;
в/ при смърт.
г/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
/5/ Мандатът на член на КС се прекратява предсрочно:
a/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ при гласуване на недоверие с мнозинство от половината от членовете по списъчен състав, плюс един;
г/ при смърт.
Чл.34/1/ За дейността на КС важат правилата на глава ТРИНАДЕСЕТА -ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА от настоящия устав и от правилник за дейността на съвета, който се приема от НС.
РАЗДЕЛ 9 Национални съюзи
Чл. 35 Национални съюзи се създават с решение на НС по мотивирано заявление на не по-малко от 300 /триста/ граждани, отговарящи на изискванията на глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО” от Устава, жители на не помалко от 30 /тридесет/ общини, обединили се по определен признак /възрастов, полов, професионален, съсловен, браншови, идеен или друг/. Заявлението се подава до НС чрез главния секретар, който го внася за разглеждане заедно със свой доклад.
Чл. 36 СДС има свой национален съюз с наименование “Младежки съюз на демократичните сили” като неразделна част от СДС. Членовете на МСДС са членове на СДС.
/1/ Във всяка община (район) може да се изгради по един младежки клуб. Младежките клубове имат статут на клубове на СДС. В тях членуват пълнолетни лица, като горната възрастова граница е тридесет и пет години. Членовете на МСДС стават членове на СДС по реда на чл. 10,ал.1 и 2 от Устава на СДС.
/2/ Изграждането на младежките клубове е задължение и отговорност на общинските съвети на СДС и областните съвети на МСДС. Контрол върху състава, легитимността и дейността на МСДС се осъществява от органите на СДС по реда на този устав.
Чл. 37 СДС има свой национален съюз с наименование “Съюз на жените към СДС”. Членовете на Съюза на жените са членове на СДС:
/1/ Във всяка община (район) може да се изгради по един клуб на Съюза на жените . В тях членуват пълнолетни лица от женски пол. Членовете на Съюза на жените стават членове на СДС по реда на чл. 10, ал.1 и 2 от Устава на СДС.
/2/Дейността по изграждането на клубове на Съюза на жените се подпомага от общинските съвети на СДС съгласувано с националното ръководство на Съюза на жените. Контролът върху състава, легитимността и дейността на Съюза на жените към СДС се осъществява от органите на СДС по реда на този Устав.
Чл. 38 Националните съюзи се изграждат от общински (районни) клубове. Техните структури следват структурите на СДС. Те се формират и функционират по свои правилници, съответстващи на устава на СДС. Правилниците се утвърждават от НС на СДС.
Чл. 39 Структурите и органите на Националните съюзи се представляват в структурите и органите на СДС по правилата на устава на СДС.
ГЛАВА ШЕСТА ИЗБОРНИ ЩАБОВЕ
Чл. 40/1/ Към националните органи на СДС се създава като постоянно действащ орган Национален щаб за избори /НЩИ/.
/2/ НЩИ изпълнява функциите, описани в правилника за приложение на устава и в своя правилник за работа, приет от НС, както и други задачи, възложени му от националните органи на СДС.
Чл. 41/1/ НЩИ има постоянен състав и разширен състав.
/2/ Постоянният състав на НЩИ се състои от председател, секретар и ръководители на направления, описани в правилника за работа му.
/3/ Шест месеца преди провеждане на избори, председателят на НЩИ прави мотивирано предложение до НС за разширяване на състава на НЩИ с оглед конкретните нужди на кампанията. При предсрочни избори, веднага след обявяването им . Отношенията с тези лица се прекратяват автоматично след провеждане на изборите.
Чл. 42/1/ общинските съвети на СДС избират общински изборни щабове,
Чл. 43 Членовете на НЩИ не могат да се кандидатират за публични длъжности, ако не са освободени от НЩИ към момента на кандидатиране.
ГЛАВА СЕДМА ОБЛАСТНИ ОРГАНИ
Чл. 44/1/ Областен орган на СДС е областният съвет. /2/ Председателят на областния съвет свиква и ръководи заседанията на областния съвет. В негово отсъствие той се замества от заместник-председател или секретар, определен с решение на Областен съвет. /3/ Областният съвет провежда политиката на партията, и оказва методическа и организационна помощ на общинските органи и структури на СДС на територията на областта. /4/ Председателят и до пет Зам. председатели се избират от областният съвет, измежду неговите членове. /5/ Секретарят се избира от Областния съвет, по предложение на Председателя. Секретарят на областния
съвет отговаря за документацията, финансовата отчетност и имуществото. /6/ Мандатът на Председателя, заместник-председателите и секретаря е 4 /четири/ години. /7/ Областният съвет избира представителите на областта в НС по чл.16, ал.1, б. “д”.
Чл.45/1/ Областният съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца.
/2/ Областният съвет се състои от следните членове с право на глас: а/ Председател, зам. председатели и секретар; б/ председателите на общински съвети (и председателите на районни съвети -за Пловдив и Варна) в областта. При
невъзможност да присъства председателят на съответния общински (районен) съвет, може да бъде заместван от друг представител на общинския (районния) съвет, определен с негово решение; в/ Представители на общинските организации, които се разпределят между общинските (и районните -за Пловдив и Варна) организации на база изборни резултати, определени по методиката на чл.13, ал.4 от Устава на
СДС. Броя представители за разпределяне на база изборни резултати е равен на броя на общините (и районите -за Пловдив и Варна) в областта. Те трябва да са членове на съответната общинска (районна) организация и се избират от Общинския (районният) съвет на СДС или от общото събрание на общинската (районната) организация на СДС. В случай, че измежду тях бъдат избрани председател, заместник председатели или секретар, квотата на съответната община (район) не се допълва.
г/ народните представители от областта, членове на СДС; д/ областни управители, членове на СДС. е/ кметовете на общини (и райони -за Пловдив и Варна) и председатели на общински съвети в местната власт на
територията на областта, членове на СДС.
ж/ Председателя на градския съвет (за областните съвети на Пловдив и Варна). При невъзможност да присъства председателят на градския съвет, може да бъде заместван от друг представител на градския съвет, определен с негово решение;
/3/ Мандатът на председателя, заместник председателите и секретаря на областния съвет се прекратява: а/ при оставка; б/ с гласуване на недоверие от областния съвет с мнозинство половината от членовете му по списъчен състав,
плюс един; в/ с насрочването на избор за председател, заместник председателите и секретар; г/ при смърт.
ГЛАВА ОСМА ОБЩИНСКИ ОРГАНИ И СТРУКТУРИ
РАЗДЕЛ 1 Общинска конференция
Чл. 46/1/ Общинската конференция е върховен орган на СДС на територията на съответната община.
/2/ Общинската конференция се състои от всички членове на СДС, членуващи на територията на общината, имащи право на глас според правилата на устава и правилника за приложението му.
/3/ Общинската конференция приема политическата програма на СДС за територията на общината и определя основните насоки на политическата дейност на организацията. Тя може да решава всички въпроси от общинска компетентност, ако тези решения не противоречат на решения на национални органи и структури. Нейните решения са задължителни за всички структури, органи и членове на територията на общината, както и за групата общински съветници на СДС.
Чл. 47./1/ Общинска конференция се свиква веднъж на 2 /две/ години с решение на Общинския съвет. Извънредна общинска конференция може да свикат общинският съвет или висшестоящи органи на СДС, по правилата предвидени в Устава.
/2/ Отчетно изборна общинска конференция се свиква до 4 /четири / месеца след провеждане на местни избори в общината
Чл. 48 Общинската конференция по чл. 47, ал.2 избира председател, до 5 заместник председатели на общинската организация, и до 10 /десет/ пряко избираеми членове на общинския съвет.
РАЗДЕЛ 2 Общински съвет
Чл. 49/1/ Общинският съвет /ОС/ е политически орган на СДС на територията на общината в периода между общинските конференции. Решенията на общинския съвет са задължителни за всички органи и структури на СДС на територията на общината, всички членове на СДС и групата на общинските съветници на СДС.
/2/ Общинският съвет: а/ свиква общинската конференция, дата за отчетно изборна общинска конференция се съгласува с НИС; б/ по предложение на председателя на общинската организация, избира секретар на ОС; в/ избира председател на общинския щаб за избори; г/ приема годишния бюджет на организацията и отчета за неговото изпълнение; д/ приема годишния отчет на председателя на общинската организация; е/ приема периодичните отчети на председателя на групата на общинските съветници; ж/ взема решения, задължителни за групата общински съветници;
з/ взема решения по глава ДЕСЕТА – “ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ” от устава; и/ взема решение за учредяване и закриване на клубове на СДС на територията на общината, след съгласуване с
НКСЧ, в съответствие с правилата, предвидени в устава и правилниците на СДС; й/ свиква изборни събрания на структурите на СДС на територията на общината; к/ взема решение по всички въпроси, които касаят организацията и не са от компетентността на общинската
конференция и/или висшестоящите органи на партията. Чл.50/1/ Общинският съвет се състои от следните членове с право на глас: а/ Председател, до пет заместник-председатели и секретар;
б/ председателите на клубовете на СДС на територията на общината; при невъзможност да присъства, председателят на съответния клуб може да бъде заместван от друг представител на клуба, излъчен с негово решение;
в/ пряко избрани членове на ОС от общинска конференция; г/ общинските съветници -членове на СДС; д/ кмета на общината – член на СДС; е/ бивши председатели на ОС, ако са с непрекъснато членство в СДС;
/2/ Общинският съвет със свое решение може да привлича в работата си и други лица, които го подпомагат в дейността му. Чл. 51 Редовните заседания на общинския съвет се провеждат най-малко 2/два/ пъти на 2 /два/ месеца и се свикват от председателя. Чл. 52 Извънредни заседания се свикват от председателя на Общинския съвет, по искане на една трета от членовете му, в едноседмичен срок от постъпване на искането. Чл. 53 След изтичане на срока по чл.52, ако заседанието не бъде свикано от Председателя, то се свиква от вносителите на искането и се провежда в 7 /седем/-дневен срок. Чл. 54 Председателят на групата общински съветници на СДС се избира и освобождава от групата по предложение на Общинския съвет на СДС.
РАЗДЕЛ 3 Председател и заместник-председатели на Общинска организация
Чл. 55 Председателят на общинската организация ръководи дейността на Общинския съвет и представлява Съюза на демократичните сили пред всички юридически и физически лица на територията на общината. Осъществява и отговаря за стопанисването на материалната база, собственост или предоставена на партията на територията на общината. В негово отсъствие или по определени от него задачи, той се замества от заместникпредседател или от секретаря на Общинския съвет по ред, определен от него или от Общинския съвет.
Чл. 56/1/ Мандатът на председателя, зам. председателите и секретаря на общинската организация е 4 / четири/ години.
/2/ Мандатът на председателя и зам. председателите на общинската организация се прекратява предсрочно:
а/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ с решение на Общинския съвет, с мнозинство от две трети от членовете му по списъчен състав;
г/ при смърт;
РАЗДЕЛ 4
Секретар на ОС
Чл. 57/1/ Секретарят на Общинския съвет отговаря за дейността на структурите и органите на СДС на територията на общината в съответствие с устава, правилниците и решенията на Общинския съвет и висшестоящите органи и осъществява контрол върху легитимността, състава и дейността на структурите на СДС в общината. Отговаря за документооборота, отчетността и финансовия контрол на структурата. В дейността си, е в пряко взаимодействие с главния секретар на СДС и НКСЧ.
/2/ Създава и поддържа общинска база данни, която съдържа: списък на местните структури, списък на членовете, списъци с регистрирани привърженици (доброволци, застъпници) на СДС. Изпълнява и други функции предвидени в Устава и Правилника за приложението му.
/3/ Предлага на Общинския съвет служители за назначаване към общинските органи и структури, съгласно щатното разписание.
/4/ Мандатът на секретаря на общинската организация се прекратява предсрочно:
а/ при оставка;
б/ случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ с решение на Общинския съвет.
г/ при смърт.
РАЗДЕЛ 5 Общинска комисия за вътрешни избори
Чл. 58 Общинската комисия по вътрешни избори /ОКВИ/ организира и контролира провеждането на вътрешни избори на територията на общината. Чл. 59 ОКВИ се избира с решение на Общинския съвет и функционира по правилата, описани в Правилник за работа на НКВИ.
РАЗДЕЛ 6 Клубове
Чл. 60/1/ Клубът е основна структура на СДС.
/2/ Клубовете на СДС могат да бъдат местни и съюзни.
/3/ Местните клубове са структури на СДС. Те се състоят най-малко от десет /10/ члена.
/4/ Съюзните клубове са структури на националните съюзи към СДС. Те се състоят най-малко от десет /10/ члена. Вътрешно клубната им дейност се регламентира от разпоредбите на устава на СДС и правилниците на съответните съюзи. Всеки съюз може да има само един клуб на територията на една община.
Чл. 61/1/ Инициатива за учредяване на нов клуб могат да предприемат:
а/ Общинския съвет на СДС;
б/ не по-малко от 10 пълнолетни граждани на общината, желаещи да членуват в СДС, които чрез председателя на Общинската организация подават общо заявление до Общинския съвет, придружено от заявленията им и анкетните им карти.
Чл. 62 Събранието на клуба се състои от всички негови членове. То се свиква минимум 2 /два/ пъти на 2 /два/ месеца. Извънредни събрания се свикват от председателя на клуба или по искане на поне 1/3 от членовете в едноседмичен срок от постъпването на искането. Събрание на клуба може да свика всеки висшестоящ орган на СДС.
Чл. 63 Ръководството на клуба се състои от председател и секретар. Клубовете могат да избират и заместник-председател.
Чл. 64/1/ Председателят на клуба го ръководи и представлява пред структурите на СДС.
/2/ Председателят се избира от общото събрание на клуба. За този избор важат правилата на глава ТРИНАДЕСЕТА – “ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА” от Устава.
/3/ Мандатът на председателя на клуба е 4 / четири / години.
/4/ Мандатът на председателя се прекратява предсрочно:
a/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ при гласуване на недоверие от членовете на клуба, при спазване изискванията на глава ТРИНАДЕСЕТА – “ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА” на настоящия Устав;
г / при смърт.
Чл. 65/1/ Секретарят на клуба отговаря за документацията и финансите на клуба.
/2/ Секретарят на клуба се избира от събранието на клуба по предложение на председателя на клуба.
/3/ Мандатът на секретаря на клуба е 4 /четири / години.
/4/ Мандатът на секретаря се прекратява предсрочно:
a/ при оставка;
б/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4;
в/ при гласуване на недоверие от членовете клуба, при спазване изискванията на глава ТРИНАДЕСЕТА – “ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА” на настоящия Устав; г/ при смърт.
РАЗДЕЛ 7 Секции
Чл. 66/1/ Секция на СДС може да се създаде с решение на Общински Съвет на територия, на която има по-малко от десет члена и няма клуб на СДС . Техният състав е от 3 /трима/ до 9 /девет/ члена.
/2/ Събранието на секцията се състои от всички нейни членове. Събранието избира председател на секция.
/3/ Членовете на секцията отчитат членският си внос пред секретаря на общинската организация.
Чл.67 Председателят на секция е член на Общинския съвет с право на съвещателен глас.
Чл. 68 Ако редовно отчетените членове на секцията в продължение на 6 /шест/ месеца са 10 /десет/ или повече, с решение на Общинския съвет, тя се реорганизира в клуб.
РАЗДЕЛ 8 Представителство
Чл.69/1/ В населени места, където СДС няма изградени клуб или секция, представителството на партията се реализира от представител, член на СДС, упълномощен от общинския съвет, по предложение на председателя на организацията.
/2/ Представителят е член на Общинския съвет с право на съвещателен глас.
ГЛАВА ДЕВЕТА ОРГАНИ И СТРУКТУРИ В ОБЩИНИТЕ С РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ
Чл. 70/1/ В градовете с районно деление, на територията на районите се изграждат районни структури, приравнени на общинските структури на СДС описани в глава ОСМА – “ОБЩИНСКИ ОРГАНИ И СТРУКТУРИ” от Устава.
/2/ В градовете с районно деление СДС има градски съвет /ГС/ и Градска комисия за вътрешни избори /ГКВИ/. а/ Градският съвет на София град е със статут на областен съвет,
Чл. 71/1/ Градският съвет е политически орган на СДС на територията на градовете с районно деление. Решенията на градския съвет са задължителни за всички органи и структури на СДС на територията му, всички членове на СДС и групата на общинските съветници на СДС.
/2/ Градският съвет: а/ избира председател и до 7 /седем/ заместник-председатели измежду състава на ГС; б/ по предложение на председателя избира секретар на ГС; в/ избира председател и членове на Градски щаб за избори; г/ приема годишния отчет на председателя на ГС; д/ приема периодичните отчети на председателя на групата на общинските съветници и кмета на общината;
взема решения, задължителни за групата общински съветници; е/ взема решения по глава ДЕСЕТА: “ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ “от Устава; ж/ свиква събрания на структурите на СДС на територията на града; з/ взема решение по всички въпроси, които се отнасят до организацията и не са от компетентността на висшестоящите органи на партията.
/3/ Членове на градския съвет с право на глас са: а/ Председателя на ГС, зам. председателите и секретаря на ГС, ; б/ председателите на районни съвети; в/ общинските съветници, кмета и районните кметове -членове на СДС;
г/ Представители на районните организации, който се разпределят между районните организации на база изборни резултати, определени по методиката на чл.13, ал.4 от Устава на СДС. Броя представители за разпределяне на база изборни резултати е : за София – 50 представители, за Пловдив – 12, за Варна – 10. Те трябва да са членове на съответната районна организация и се избират от районния съвет на СДС или от общото събрание на районната организация на СДС. В случай, че измежду тях бъдат избрани председател, заместник председатели или секретар, квотата на съответния район не се допълва.
д/ председателите на градските организации на националните съюзи към СДС. е/ председателя на ГЩИ;
ж/ за Пловдив -народните представители -членове на СДС, избрани от многомандатен избирателен район Пловдив; з/ за София – народните представители – членове на СДС, избрани от 23-ти, 24-ти и 25-ти многомандатни избирателни райони; /4/ Градският съвет със свое решение може да привлича в работата си и други лица, които го подпомагат в дейността му.
/5/ Редовните заседания на градския съвет се провеждат най-малко 1/един/ път на 2 /два/ месеца и се свикват от председателя. Извънредни заседания се свикват от председателя на ГС, по искане на една трета от членовете му в едноседмичен срок от постъпване на искането. След изтичане на срока, ако заседанието не бъде свикано от Председателя, то се свиква от вносителите на искането и се провежда в 7 /седем/-дневен срок.
/6/ Мандатът на зам. председателите и секретаря е 4 /четири/ години. /7/ Мандатът на зам. председателите и секретаря се прекратява предсрочно: a/ при оставка; б/ при гласуване на недоверие от ГС; в/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4; г/ с насрочването на избор за заместник председатели и секретар; д/ при смърт; Чл. 72/1/ Председателят на групата общински съветници на СДС се избира и освобождава от групата, по
предложение на Градския съвет на СДС. Чл. 73/1/ Председателя и заместник председателите на Градския съвет в София се избират от Градския съвет, измежду състава му. /2/ Председателят и заместник председателите в Пловдив и Варна се избират от Градската конференция, в която участват всички членове на организацията с право на глас;
/3/ Председателят ръководи дейността на ГС и представлява Съюза на демократичните сили пред всички юридически и физически лица на територията на общината. В негово отсъствие или по определени от него задачи, той се замества от заместник-председател или от секретаря на ГС по ред, определен от председателя.
/4/ Мандатът на председателя на ГС е 4 /четири/ години. /5/ Мандатът на председателя на ГС се прекратява предсрочно: а/ при оставка; б/ при гласуване на недоверие от ГС с мнозинство половината от членовете му по списъчен състав, плюс един; в/ с насрочването на избор за председател; г/ в случаите предвидени в глава ТРЕТА – “ЧЛЕНСТВО”, раздел 4; д/ при смърт. Чл. 74/1/ Секретарят на ГС отговаря за документацията, финасовата отчетност и имуществото на ГС. /2/ Назначава служителите към градските органи и структури, съгласно щатно разписание одобрено от ГС и
сключва договори с извънщатните сътрудници. Чл. 75 ГКВИ се избира с решение на ГС и функционира по правилата описани в Правилник за работа на НКВИ.
ГЛАВА ДЕСЕТА ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Чл. 76 Всеки гражданин притежаващ избирателни права в съответствие с Конституцията и законите на Република България и приемащ политическите принципи, ценности, задачи и програма на СДС, има право да заяви своето желание да бъде кандидат на СДС, за всяка изборна позиция в изборите за президент, народно събрание, органи на местно самоуправление и изборни длъжности в европейските структури.
Чл. 77 Всички кандидати на СДС за президент и вицепрезидент, народни представители, изборни длъжности в европейските структури, кметове и общински съветници трябва да преминат през предвидените в този устав процедури за номинация.
Чл. 78 Процедурите за номинация са:
-Номиниране;
-Избор.
Чл. 79 Всеки кандидат за публична длъжност издигнат от СДС попълва заявление за съгласие, декларация и анкетна карта по образец и ги подава до органа, предвиден да номинира за съответната длъжност.
Чл. 80 Органи номиниращи кандидати за съответната длъжност са:
за президент – НС ;
за представители в Европейският Парламент-НС ;
за народни представители – във всеки МИР общинските съвети /ОС/ ;
за кметове и за общински съветници -ОС ;
Чл. 81 Кандидатите, предложени и неноминирани от съответния орган, могат да подадат писмена жалба в седемдневен срок от датата на решението в КС, който в същия срок се произнася окончателно.
Чл. 82 НС определя дата за провеждане на вътрешни избори за всички национални и местни избори. При частични местни избори датата за вътрешни избори се определя с решение на ОС, след съгласуване с НИС. Вътрешни избори се провеждат в срок не по-кратък от 30 дни от датата на решение. При извънредни обстоятелства, този срок може да бъде съкратен, с решение на НС.
Чл. 83 Всеки кандидат, участващ във вътрешни избори има право на свои застъпници
Чл. 84/1/ Във вътрешнопартийните избори участват всички членове на партията с право на глас в национален мащаб или на територията, за която се провежда избора.
Чл. 85 С решение на НС, за всеки конкретен избор може да бъде разширен кръга на имащите право да гласуват или да бъдат променени процедурите за номиниране и избор, съобразно конкретната ситуация и интересите на СДС.
Чл. 86 Резултатите от вътрешнопартийните избори могат да се оспорват от кандидати в тридневен срок пред КС, който със свое решение в тридневен срок може да предложи на номиниращия орган провеждането на нови избори.
Чл. 87 Резултатите от вътрешнопартийните избори са окончателни за определянето и подреждането на кандидатите.
Чл. 88 Изключения от тези правила се допускат само в хипотезата на предварително сключено и одобрено по надлежния ред коалиционно споразумение. При подобна хипотеза, местата предвидени в коалиционното споразумение за СДС, се заемат от кандидатите на партията според резултатите от вътрешнопартийните избори.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА ФИНАНСИРАНЕ НА ПАРТИЯТА
Чл. 89/1/ СДС се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.
/2/ Собствените приходи на СДС са приходите от:
а/ членски внос;
б/ собствени недвижими имоти;
в/ дарения и завещания от физически лица; г/ лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не противоречи на закона;
д/ издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажба и разпространение на печатни, аудио-и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание.
e/ приходи от фондонабиращи прояви.
ж/ други не забранени от закона източници.
/3/ Приходите от държавна субсидия се разпределят между Централата на партията и областните организации по схема определена от Националния съвет.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ПОДПОМАГАНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 90/1/ Правилата, заложени в тази глава, важат за общински /районни/ организации, изпаднали в някоя от следните хипотези:
а/ редовно отчетените членове на организацията в последните 1 /един/ месеца са по-малко от необходимите, според Устава, за 3 /три/ клуба;
б/ на последните национални избори резултатите в изборните секции на територията на общината са помалко от 1/5 /една пета/ от средните резултати на СДС за страната.
/2/ При наличието на хипотезите в т. а/ и б/ от горната алинея, заедно или по отделно, НКСЧ, която след констатиране на посочените факти, предлага на НС в съответната община да бъде свикана Общинска конференция и на организацията да бъде даден статут на подпомагана организация.
/3/ Статутът на подпомагана организация предвижда ограничаване на правомощията на общинските органи предвидени в глава ОСМА – ОБЩИНСКИ ОРГАНИ И СТРУКТУРИ. За реализирането на всяко от изброените пълномощия следва да има санкция на НКСЧ.
/4/ Представителите на подпомаганите организации в Областен и градски съвет са със съвещателен глас.
Чл. 91/1/ Общинският съвет на подпомаганата организация изготвя шестмесечен план за развитие на общинската структура, който се координира с НКСЧ. НКСЧ следи и подпомага изпълнението му и в края на периода докладва резултатите на Националния Съвет.
/2/ След доклада на НКСЧ, Националният Съвет взима решение да прекрати или да продължи за още шест месеца статута на подпомагана организация, като в този случаи отново се провежда общинска конференция.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА
Чл. 92/1/ Всеки орган или структура на СДС взема решения при кворум повече от половината от членовете му с право на глас. Решенията на всички органи се вземат с повече от половината от действителните подадени гласове, освен ако в Устава не е предвидено друго.
/2/ Свикването на заседание на колективен орган, трябва да е обявено най-малко 1 /един/ ден предварително. Неразделна част от обявата за свикване е проект за дневен ред.
/3/ Заседанията на всички органи и структури се протоколират. Протоколите са достъпни за всички членове, освен в случаите когато има изрично противоположно решение.
/4/ При провеждане на заседания на НК, НС, ГС, ОК и ОС, ако в обявения ден и час не е налице необходимият кворум, заседанието се отлага с 1 /един/ час. Ако след изтичането му отново не е налице необходимият кворум, заседанието се провежда и може да взима решения, ако присъстват най-малко една трета от членовете с право на глас.
/5/ При избор на членове на колективни органи, за избрани се считат получилите най-много гласове.
/6/ При персонален избор, ако за определен изборен пост има двама или повече кандидати и никой от тях не е получил повече от половината от действителните гласове, между двамата кандидати с най-висок резултат се провежда балотаж.
/7/ Всеки редовен член на СДС има право на един глас. Гласуването е явно. Във всеки конкретен случай явното гласуване може да се замени с тайно. /8/ Членовете на КС не могат да заемат други изборни длъжности в органите и структурите на СДС. Членовете на КС не могат да бъдат членове с право на глас в НС, Областен, Градски, Общински (районен) Съвети на СДС. /9/ Членовете на КС и НКВИ могат да се кандидатират за изборни длъжности, ако са напуснали заеманите от тях длъжности към момента на кандидатиране.
/10/ Лицата, които заемат административни длъжности в партията, не могат да бъдат членове с право на глас в Национални органи на СДС. Същите могат да се кандидатират за членове на Национални органи на СДС, ако са напуснали заеманите от тях административни длъжности към момента на кандидатиране. Административни са всички длъжности в партията, които са платени.
Чл. 93/1/ Всеки орган и структура на СДС подържа архив, който е достъпен за всеки негов член.
/2/ Всеки орган, структура или член на партията може да изразява мнения и да прави предложения до други структури и органи на партията.
/3/ Ако органът или структурата са сезирани писмено и са постоянно действащи, те са длъжни да отговорят в срок от 14 /четиринадесет/ работни дни. Ако заседават периодично – най-късно след второто си редовно заседание.
Чл. 94/1/ Председателят на СДС, председателите на областни съвети, председателите на общински съвети (респективно РС, ГС), председателя на КС и на НКВИ, председателите на националните съюзи, председателите на клубове, могат да заемат една и съща длъжност последователно не повече от 8 /осем/ години.
/2/ Правилата по ал. 1 не се отнасят за председателя на СДС, ако той е избран за министър-председател на Република България, за времето през което заема този пост. /3/ Правилата по ал. 1 не важат, ако съответният кандидат бъде преизбран с повече от 3/4 от членовете с право на глас на съответния форум.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПРИЗНАТИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 95/1/ По предложение на НИС, НС дава статут на призната организация на политически, браншови и синдикални организации и организации с нестопанска цел.
/2/ Този статут се придобива след споразумение със съответната организация, според което двете организации си поставят общи цели и се задължават да предприемат общи действия за постигането им.
/3/ Членовете на признати организации могат да участват в организационни и политически прояви на СДС.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. До избиране на органите в съответствие с правилата по този устав, съществуващите органи на партията – НС, КС, НКВИ продължават своята дейност в досегашният си състав.
§2. XIX Национална конференция на СДС, само за предстоящия избор на Председател и заместник председатели на СДС, в изключение от правилата по чл.15, ал.3 от настоящия Устав, определя дата за провеждане на пряк избор за председател на СДС – първи тур на 29.11.2009 г., втори тур на 6.12.2009 г. и дата за избор на заместник председатели на СДС на 29.11.2009 г. Изборът да се проведе и резултатът да се обяви от действащата НКВИ по приетите процедурни правила и методически указания. Мандатите на председателя и зам.-председателите, които ще бъдат избрани на тези избори, в съответствие с разпоредбите на чл.24, ал.2 и чл.22, ал.1 от настоящия Устав ще бъдат 4 /четири/ години.
§3. Всички органи и структури на СДС, с изключение на НИС на СДС, привеждат състава и дейността си в съответствие с разпоредбите на настоящия устав след вписването на измененията в него от СГС и влизането на Устава в сила, в срок, определен от НС на СДС. Съставът на НИС на СДС се попълва с лицата, избрани по реда на §2.
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар