При избори днес: ГЕРБ води с 27,4%, ДПС скъси разликата с БСП, отчете "Exacta"

В настоящия парламент, след изборите миналата година, за пръв път попаднаха цели осем формации, но при вот днес е много вероятно да се възпроизведе сегашното представителство.

Ако днес се провеждаха парламентарни избори ГЕРБ би получила 27,4% от вота на българите, а БСП – 11.1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за Реформаторския блок – 5,5%.


В парламента биха попаднали още Патриотичния фронт с резултат от 4,5%, АБВ и Атака с по 3%.

"България без цензура" единствена би останала извън парламента, тъй като електоратът й се свива значително. Това показват данните от национално представително проучване на "Exacta Research Group", финансирано със собствени средства на социологическата агенция.

Според изследването електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври 2014 г.

За това говори и намалялата подкрепа за лидера на левицата Михаил Миков. В началото на март 2015 г. той е одобряван от 16,5% и неодобряван от 67% от българите. Въпреки това 84% от социалистите одобряват своя лидер.

След първите сто дни на новата власт 31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт.

Премиерът Бойко Борисов се ползва с доверието на 43% от анкетираните. Неодобрение към работата му са заявили 45%.

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

На второ място, 6 на сто от запитаните посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

Една пета от българите обаче твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат.

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите.

7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението.

Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

Повече от половината българи твърдят, че за страната би било по-добре, ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 20,8% се обявяват за предсрочни парламентарни избори.

26, 8% не могат да преценят кое е по-добре за страната.

Идеята да се въведе задължително гласуване се подкрепя от 52% от българите, а 36% са против.

Задължителният вот е одобряван преди всичко от жените, от хората на възраст между 30 и 40 г.

Задължителното гласуване е неприемливо за представителите на етническите малцинства.

Налице е консенсус между избирателите на ГЕРБ и на БСП за ползите от задължителното гласуване. И при двата електората подкрепящите задължителния вот са по около 70%.

Парламентът продължава да бъде най-неодобряваната държавна институция. 67% от българите нямат доверие в него. Едва на 18% от пълнолетните българи одобряват работата му непосредствено след изтичането на първите сто дни от идването на власт на новия кабинет.

Най-висока оценка получават за дейността си получават армията и полицията. Тези две институции се радват на одобрението на 35% от участвалите в изследването.

Неодобрението към работата на полицията, обаче е с по-висок дял - 46%, а към армията е 33 на сто.

Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.