Социолозите коментират, че няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода на предсрочните избори. Със силно сближен резултат е разликата, с която двете водещи формации - ГЕРБ и БСП, влизат в кампанията.
Социолозите констатират лек спад на ГЕРБ за последния месец. Партията по-съществено губи симпатиите на средните поколения.
БСП пък бележи лек ръст и укрепва позициите си в най-малките населени места. Данните показват, че доверието към партийните лидер Бойко Борисов и Корнелия Нинова остава на равнището отпреди месец - 31.9 % за Борисов и 25.3 % за Нинова.
От агенцията отбелязват, че предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите.
Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Водещите партии са силно несъвместими заради сериозните идеологически, политически и геостратегически различия. Крайно неустойчива би била коалиция, базирана на подобна основа.
Социолозите коментират, че парламент, съставен единствено от първите пет формации ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.
От "Алфа Рисърч" констатират силна поляризация на обществените нагласи, висока готовност за гласуване и поредица от малки дистанции, които задават голяма интрига за изхода от парламентарния вот.
Като трета сила в надпреварата влизат Обединените патриоти. Те получават 10.8 % от решилите да гласуват. Негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията се отразяват вътрешните противоречия, които са довели до напускане на техни доскорошни депутати. Лидерите губят по около 5 пункта доверие.
Според социолозите подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Желанието си да гласуват за ДПС към момента заявяват 6.8 % от решилите да гласуват. 5.7 % е подкрепата, с която партия "Воля" стартира кампанията.
От "Алфа Рисърч" коментират, че с голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Пътя на по-малките партии към парламента може да се затрудни от нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП, тъй като тя може да фокусира вниманието върху тях. Повече хора обаче може да се обърнат към по-малките партии заради прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП. 25 % от избирателите смятат да вземат окончателното си решение в хода на кампанията.
Данните от изследването показват, че първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват. Според социолозите блокът има реалистични шансове за представителство.
От социологическата агенция отбелязват, че проучването е започнало преди да бъде обявена коалицията между Реформаторския блок и "Глас Народен" и затова ефекта от партньорството им не се отчита. На минали избори "Глас Народен" са печелили самостоятелно около 1 % от вота.
В началото на кампанията Коалицията Движение "Да, България" събира 2.6 % подкрепа. За "Нова република" пък са решили да гласуват 1.5 % от избирателите. Според социолозите авансът за партията на Христо Иванов се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения. "Нова Република" има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат, коментират още от "Алфа Рисърч".
Коалицията "АБВ - Движение 21" влиза в кампанията с подкрепа на 2.9 % от решилите да гласуват. Експертите смятат, че шансът й да постигне по-добър резултат е ляво-центристки избиратели, които БСП не е успяла да мобилизира зад себе си, да гласуват за нея.
Тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция "АБВ - Движение 21" или възможността да отбележат опцията "Не подкрепям никого".
Данните от изследването показват, че месец след встъпването си в длъжност, президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани - 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки.
Проведено по-рано проучване също е отчело поляризирано отношение към начина, по който служебният кабинет извършва кадровите промени във властта (53% одобрение срещу 42% неодобрение) и ревизията на дейността на кабинета "Борисов 2" (56% одобрение срещу 40% неодобрение). За разлика от правителството, служебният премиер Огнян Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие.
Сравнително висока е готовността за гласуване седмица преди Конституционният съд да отмени санкциите за негласувалите. 66 % от реално пребиваващите в страната са заявили такава готовност. Ако тенденцията се запази може да се очаква на 26-ти март до урните да отидат около 3.7 млн. гласоподаватели. Социолозите подчертават, че тази активност би била по-ниска от тази в първия тур на президентските избори от 2016 г., когато 3.9 млн. души.
Изследването на "Алфа рисърч" е проведено в периода 16-23 февруари сред 1024 пълнолетни граждани. То е реализирано със собствени средства.
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар