Това е довело до гражданска апатия и продължителна липса на доверие в държавните институции, се казва още в документа.
Според експертите пътят на Румъния и България към ефективното разрешаване на управленските проблеми е утежнен от отслабването на европейските механизми за контрол, продължаващата тенденция за затихваща вътрешна политика на сближаването и частичната загуба на авторитет от страна на ЕС.
Десет години след приемането на България и Румъния в ЕС, проблемът с корупцията продължава да бъде определящ за статута на двете държави, се казва в становището на центъра.
Според анализаторите системният проблем с корупцията остава предизвикателство номер едно в България и Румъния не само по отношение на финансови загуби, но и във връзка с невъзможността за провеждането на устойчиви реформи в сферата на доброто управление.
"През последните седмици погледите бяха насочени към демонстрираната гражданска инициативност и енергия срещу корупцията в Румъния, но дори там е все още рано да се говори за устойчива промяна", категорично заявява докладът.
Анализ на евросредствата за антикорупция в България (за периода 1998 - 2015 г). разкрива, че българските правителства отделят внимание и ресурси за антикорупционни инициативи единствено в случаите, когато страната трябва да изпълни определени условия на ЕС или е на прага на важни събития за европейската й интеграция.
В рамките на предприсъединителния процес, финансовата подкрепа за антикорупция расте отчетливо в два конкретни случая - в самото начало, при стартирането на предприсъединителните програми; и непосредствено преди подписването на Договора за присъединяването през 2005 г.
След като пълноправното членство на България стана факт, финансирането за антикорупционни проекти достига своя връх в началото на 2010 г., което съвпада с изтичане давността на предпазните клаузи, предвидени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
С изключение на тези пикови периоди, България е отделяла ограничен ресурс за антикорупция.
0 коментара:
Публикуване на коментар