За какво гласуваме на 25 май и какво следва след евровота

Европейски избори на 22-25 май 2014

Европейските избори на 22-25 май 2014 година ще дадат на гласоподавателите възможност да окажат влияние на бъдещия политически курс в Европейския съюз, след като изберат 751 члена на Европейския парламент (ЕП), които ще представляват техните интереси през следващите пет години.


Това са осмите преки избори за Европейски парламент от 1979 година насам.

Право на глас имат всички лица над 18 години, с изключение на Австрия, където имат право да гласуват от 16 години.
Кандидатите за депутати трябва да бъдат най-малко на 18 години. Но в Кипър и Италия минималната възраст е 25 г.

Като цяло, повечето държави са избрали изборния ден да се проведе на 25 май (неделя). Изключение правят Холандия и Великобритания (22 май), Ирландия (23 май), Чехия ( на 23 и 24 май), Латвия, Малта, Словакия ( 24 май) и Италия (24-25 май).

Въпреки четиридневния период на гласуване, пълните резултати ще бъдат изнесени след затваряне на последните избирателни секции на 25 май в 22 часа брюкселско време.

Трябваше да бъдат избирани 766 депутати след присъединяването на Хърватия към ЕС през юли 2013 година, но броят на членовете на ЕП бе намален за изборите през май до 751 законодатели и ще остане така в бъдеще (според Лисабонския договор). Тези депутати ще представляват над 500 милиона души в 28-те страни членки.

Всяка страна членка има право да избира определен брой членове на законодателния орган. Разпределението на местата лежи в Европейските договори на основата на принципа на „регресивната пропорционалност": страните с по-голямо население имат повече места от по-малките страни, но последните имат повече места, отколкото при „стриктна пропорционалност".

Разпределението на местата в ЕП по държави е следното: Белгия (21); България (17); Чехия (21); Дания (13); Германия (96); Естония (6); Ирландия (11); Гърция (21); Испания (54); Франция (74); Хърватия (11); Италия (73); Кипър (6); Латвия (8); Литва (11), Люксембург (6); Унгария (21); Малта (6); Холандия (26); Австрия (18); Полша (51); Португалия (21); Румъния (32); Словения (8); Словакия (13); Финландия (13), Швеция (20) и Великобритания (73).

Почти всички политически партии на национално ниво членуват в паневропейски политически групи, които и оформят състава на ЕП.

В настоящия Европейски парламент конфигурацията е следната:
Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) държи 274 места;
Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП има 195 места;
Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа има 83 места;
Групата на Зелените/ Европейски свободен алианс държи 58 места;
Европейските реформатори и реформисти - 57 места;
Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица има 35 места;
Група „Европа на свободата и демокрацията" притежава 31 места
има и 33 Независими членове.

Последните проучвания от април показват, че Европейската народна партия ще спечели най-много - 28,8% или 217 места. Близо до нея е Прогресивният алианс на социалистите и демократите с 27,7% или 208 места.

Останалите групи са: Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа получава 8,4% или 63 места; Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица взима 6,8% или 51 места; 5,5% или 41 места за Групата на Зелените/ Европейски свободен алианс; Европейските реформатори и реформисти - 5,5% или 41 места; Група „Европа на свободата и демокрацията получава 4,8% или 36 места; Независимите членове - 12,5% или 94 места.

След майския вот, през юни ще се формират политическите групи в Европарламента - една група трябва да има най-малко 25 члена, избрани в най-малко 7 страни членки в ЕС, за да се счита за такава официално. Същият месец се проверяват и пълномощията на новите депутати.

Между 1-3 юли 2014 година ще се проведе учредителната сесия на ЕП. Новоизбраните депутати ще заемат своите места в парламента. Ще се избере президент на законодателния орган, също така 14 вицепрезиденти и 6 квестори.

Кандидатите за президент на ЕП могат да бъдат предложени от политическа група или минимум 40 депутати. Изборът се провежда на първата сесия с таен вот. Кандидат за президент на ЕП печели при абсолютно мнозинство - 50% + 1. Ако при три тура кандидатът не получи абсолютно мнозинство, само двамата кандидати с най-много получени гласове вземат участие в четвърти тур.

На 7-10 юли пък ще се проведат официалните срещи на политическите групи, също ще се избират председатели и заместник-председатели на комисиите към ЕП.

На 14-17 юли е една от най-важните задачи на парламента - избиране на председател на Европейската комисия (ЕК). Според Лисабонския договор парламентът избира ръководител на Европейската комисия.

Европейският съвет, който е съставен от ръководителите на правителствата на страните членки, трябва да вземе предвид резултатите от изборите за ЕП, когато излезе с предложение за шеф на ЕК. Това ще бъде по-лесно за правителствата, докато разпределението на новите политически групи в парламента трябва да бъде известно до средата на юни.

След като Европейския съвет направи своето предложение за председател на ЕК, започва период на преговори с парламента за неговите/ нейните политически приоритети и програмата.

Втората пленарна сесия през юли ще предложи на ЕП първия случай да гласува. За да бъде избран кандидат за председател на ЕК, е необходимо мнозинство - 376 депутати от 751. Гласуването е тайно. Ако кандидатът бъде отхвърлен, Европейският съвет, който гласува с квалифицирано мнозинство, има един месец да предложи нов кандидат.

Веднъж щом бъде избран председател на Комисията, Съветът, в съгласие с новия шеф на ЕК, приема с квалифицирано мнозинство списък с европейски комисари, които са представени от страните от ЕС.

През септември ще бъдат изслушани кандидатите за европейски комисари в парламентарните комисии, а през октомври е пълното гласуване на Комисията.

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от 28 комисари (по един от всяка страна членка). Мандатът на настоящата комисия изтича на 31 октомври 2014 година.

Кандидатите за председател на Европейската комисия са: Жан-Клод Юнкер, издигнат от Европейска народна партия (ЕНП); Мартин Шулц е кандидат на Партията на европейските социалисти; Ги Верхофстад е кандидат на европейските либерали; Жозе Бове или Ска Келър са издигнати от Зелената партия; Алексис Ципрас - кандидат на европейските леви и издигнатите от обединена Пиратска партия на Европа Амелия Андерсдотер и Петер Сунде.