Анализ на електоралните нагласи за Европейски избори 2014

ИМП дава 1,2% преднина на БСП пред ГЕРБ

Социологическо проучване на ИМП за Евроизбори 2014

Ако европейските избори се провеждаха днес, БСП щеше да има 1,2% преднина пред ГЕРБ. Това показва ново проучване на Института за модерна политика (ИМП) малко повече от седмица преди вота, пише news.bg. Делът от респондентите, които са заявили подкрепа за левицата, е 20,5 %, докато подкрепата за ГЕРБ възлиза на 19,3 %.


Припомняме, проучването на ИМП през април даваше лека преднина на ГЕРБ.

Хипотезата на ИМП е, че преднината на БСП се дължала на активната кампания и многобройните срещи с хората, които БСП провеждали на терен в цялата страна, както и на позицията на партията по отношение на трагедията в Одеса и събитията в Украйна, която била в съзвучие с нагласите и очакванията на голяма част от обществото.

Проучването регистрира и повишаване на мобилизацията на избирателите на ДПС, която започва да се доближава до традиционните за партията нива на подкрепа - 7%.

Своите сериозни шансове да получат представителство в Европейския парламент към днешна дата имат също коалицията „България без цензура-ВМРО-ЗНД-Гергьовден" - 7,5%, „Атака" - 4,5%, и АБВ - 3,5%. Пред тях обаче стои с още по-голяма сила въпросът доколко ще съумеят да мобилизират своите привърженици да отидат до урните в изборния ден, за да бъдат достигнати горните нива на подкрепа, която декларират респондентите в настоящето проучване. Избирателната активност ще окаже най-пряко отражение върху резултатите на тези формации.

От посочените три политически субекта твърдо електорално ядро има „Атака". В последните проучвания на ИМП „Атака" бележи определен ръст, който към момента сочи потенциал за спечелване на евродепутатски мандат. Хипотезата е, че този ръст се дължи главно на активната проруска позиция на партията в контекста на украинската криза. Наред с това, периодичните скандали около „Атака" по-скоро допринасят за мобилизацията на нейните привърженици, отколкото да ерозират електоралната й подкрепа.

От своя страна коалицията, оглавявана от Николай Бареков, като нов политически субект е в процес на изграждане на свое твърдо електорално ядро. Понастоящем структурата на подкрепата за ББЦ и коалиционните им партньори е по-скоро мозаечна (хора, които са били гласоподаватели на малки партии, на ГЕРБ, „Атака", НДСВ, БСП). Предизвикателството пред тази коалиционна формация ще бъде доколко в изборния ден тези високи нива на декларирани симпатии ще се материализират в реален вот.

Същото предизвикателство - доколко декларираните симпатии ще се превърнат в реален изборен вот - стои и пред АБВ на Георги Първанов, които генерират симпатии предимно от избиратели с лявоцентристки и социалдемократически профил. Хипотезата е, че роля за допълнителна мобилизация на симпатизантите на АБВ в краткото оставащо време до изборите би могъл да изиграе ефектът "Ивайло Калфин", тъй като в кампанията водачът на листата Калфин съумява да "преведе" на все по-разбираем език темата "ЕС" на избирателите.

Проучването е проведено в периода 7-13 май.

Изрично трябва да се подчертае, че съществено значение за резултатите от изборите ще има и избирателната активност, като по-слабото участие на избирателите ще облагодетелства партиите с твърди електорални ядра, каквито са БСП, ГЕРБ, ДПС и „Атака". Обикновено в социологически проучвания декларираната от респондентите готовност за гласуване е по-висока от реалната избирателна активност. Както беше отбелязано в проучването на ИМП за април, очакваната избирателна активност на 25 май е между 2,4 и 2,8 милиона избиратели.

От данните за останалите участници в предизборната надпревара е видно, че на този етап под бариерата от 5,88 % биха останали Реформаторският блок - 2.5 % и НФСБ - 1.4 %. Прави впечатление, че делът на респондентите, които декларирарт подкрепа за отделилата се от Реформаторския блок партия „Синьо единство" е 0,9 %, което вероятно е сред причините за ерозирането на подкрепата за Реформаторския блок, която регистрират от ИМП в последните месеци.

Подкрепа под 1 процент се регистрира за Зелената партия на Александър Каракачанов, коалиция „КОД-Антония Първанова, Илияна Раева", партия „Зелените". Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за независими кандидати е 0.2 %.