Какво следва след оставката на Борисов?

Какво следва след декларираното от премиера Борисов намерение за оставка на кабинета и как тя сега ще се отрази на датата на парламентарните избори? Неофициалната дата за редовните избори, назована от премиера в оставка, беше 7 юли. Според изчисленията, с около месец - месец и нещо може да се изтегли вотът, ако нито една от парламентарните партии не успее или не пожелае да направи правителство в рамките на 41-ото НС, съобщи БНР.


Сроковете започват да текат от утре, когато депутатите ще гласуват оставката на кабинета „Борисов". Министрите остават на работа, включително и финансовият. След което на ход е президентът, който след консултации с парламентарните групи трябва да възложи на най-голямата, в случая ГЕРБ, да излъчи кандидат за министър-председател. Той има седмица да предложи списък с министри.

При неуспех или нежелание, мандатът отново се връща на държавния глава, който го предлага на втората по численост парламентарна група - Коалиция за България. От сега е ясно - и ГЕРБ, и БСП декларираха, че няма да реализират правото си и така се стига до финалната част на процедурата. Мандатът се предлага от държавния глава на някоя от останалите парламентарни сили. Такива в края на 41-ото НС са ДПС, Синята коалиция и „Атака".

Изборът е изключително на държавния глава. При неуспех заради връщане на мандата или заради неподкрепа при евентуално гласуване се стига до служебно правителство, разпускане на НС и насрочване на нови избори в срок, според конституционната разпоредба, най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на парламента. Около три седмици би отнела парламентарната рулетка, ако се изчерпи докрай преди момента на насрочването на предсрочните избори. Минимум два месеца и половина според изборните специалисти са необходими за подготовката на вота.

Интересен детайл е, че новите промени в Изборния кодекс, за които депутатите се караха и заседаваха включително и денонощно, все още не са финализирани с президентски подпис. Ако се стигне до служебно правителство, то би било третото в най-новата ни история. Президентът Плевнелиев, третия ни държавен глава след Желю Желев и Петър Стоянов, който да има шанса да направи свое правителство. Служебният кабинет е с ограничени правомощия изключително да проведе изборите. Но остава опцията в рамките на този парламент да има ново правителство, а изборите все пак да са през юли.

Агенция БЛИЦ припомня, че Ренета Инджова е единствената жена министър-председател на България. Тя бе премиер на служебното 81-во правителство, назначено от президента Желю Желев в края на 1994 г. Преди това бе ръководител на Агенцията по приватизация. В началото на 90-те години е икономически експерт на Съюза на демократичните сили. Доктор е на икономическите науки от Висшия икономически институт в София (днес УНСС). За известно време е била консултант на частна компания в САЩ в социалната и здравната сфера. От 2008 г. е икономически директор на МБАЛ "Токуда болница София". В момента е шеф на Националния статистически институт. Родена през 1953 г. в Нова Загора. Завършила Висшия икономически институт "Карл Маркс". Оглавява Агенцията по приватизация (1992-1994). Била е преподавател по политикономия във ВИИ "Карл Маркс; кандидат за кмет на София и кандидат за президент на България. Осемдесет и първото правителство на България управлява от 17 октомври 1994 до 26 януари 1995, с мандат от 3 месеца.

През лятото на 1994 г. лидерите на БСП и СДС Жан Виденов и Филип Димитров постигнаха договорка за снемане на доверието от кабинета на проф. Любен Беров, избран с мандата на ДПС. Така президентът д-р Желю Желев да назначи първата жена министър-председател на България Ренета Инджова. Опозиционната БСП настоява кабинетът да се отчита пред депутатите, въпреки че парламентът е разпуснат. Червените напомнят, че служебното правителство по конституция няма право да води международни преговори и да сключва заеми. Кабинетът е шарен. Вицепремиерът Ивайло Трифонов е съветник и прессекретар на Желев. Румен Христов е министър на земеделието, Йордан Христозков - на социалните грижи. Кирил Велев и Даниел Левиев са изпълнявали заместник-министерски функции при Филип Димитров. Постовете си запазват трима от Министерския съвет на Беров - Валентин Босевски (на екологията), Марко Тодоров (на образованието) и Ивайло Знеполски (на културата). Заради тримесечния мандат като министър на външните работи Иван Станчов жертва американския си паспорт. Бившият началник на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) Чавдар Червеняков поема МВР, а Бойко Ноев - отбраната.

Ренета Инджова пое поста със закана за “тотална борба с престъпността“. Президентът Желев й заръчва да се справи със социалната криза и да прочисти чиновниците, свързани с криминалния свят. Инджова предприема офанзива срещу охранителните фирми. Дори отправя обвинението, че правителството на Беров било правителство на “Мултигруп“. “Желязната лейди“ бързо овладя продължителното обезценяване на лева и успя минимално да повиши заплатите и пенсиите. Извършена бе мащабна кадрова чистка в МС и отделните министерства. Имаше заповед, забраняваща на чиновниците да изнасят документи, дискети, касети и ленти.
Инджова вдигна цените в почивните станции на МС и спря отпуските на всички полицаи до деня на изборите. “Привилегии никому и никъде“, заяви Инджова и иззе дипломатическите паспорти на бившите министри.

В края на ‘94-а кабинетът отпусна допълнително 3 милиарда стари лева за компенсация на заплати, пенсии, детски надбавки, обезщетения за безработни. Тя даде и летящ старт на приватизацията - за 3 месеца правителството успя да придвижи 22 сделки на стойност 5.3 милиарда стари лева. И остана в историята с рекорден рейтинг на одобрение.

actualno.com