Изборната кампания - увод в нестабилността

"Аз искам да видя Дар за България в парламента". Така започва рекламният клип на една от малкото позитивни, професионални и заслужаващи подкрепа кампании. Тя е посветена на каузата кучетата-водачи действително (а не само по закон) да получат достъп до всички обществени сгради. Нейно лице е изключително симпатичният голдън ретривър Дар. Той спечели подкрепата на над 8000 души, сложили подписите си под петицията в защита на каузата му, пише dnevnik.bg.


С тези подписи, ако Дар беше политическа формация, би могъл да участва в предизборната надпревара. Но като кандидат, регистриран в ЦИК, кампанията не би му помогнала много. Не защото му липсват послание, аргументи или конкретни предложения за политики, т.е. основата на всяка грамотна, класическа изборна кампания. А защото днес това не е важно.

Днес

въпросът за властта не се решава чрез предизборната кампания

И това е повод за сериозна тревога.

Този път основните страни в политическия процес – обществото и партиите – драматично се разминават. Предизборната кампания е средство и форма, чрез която политическите сили по ясен начин да представят на избирателите вижданията си за управлението на страната, опаковайки ги в политически послания. На практика обаче нищо такова не се случва.

Заглушавана от шума на СРС-та

предизборната битка не успява да ни покаже в какво вярват претендентите за властта.

Повечето от тях ни натрапват своята представа за това какво искаме и в какво вярваме ние. Според Бойко Борисов "темата за флашки и подслушвания не интересува хората". Ангел Славчев, едно от "лицата" на протестите, е на същото мнение: "Обикновеният човек не се интересува от подслушването, а от проблеми като високите им сметки." Пред БНР президентът показва убеденост, че "хората искат работа и доходи, а ние се замерваме със СРС-та и бръмбари". "Подмени се истинският дебат, който желаеха гражданите", каза още Росен Плевнелиев.

Оформя се тезата, че само образованото малцинство се интересува от подслушванията, тъй като е чувствително по темата за гражданските права. Илюзия е обаче да се смята, че масата е наистина апатична към проблема. Макар да знаем, че мнозинството от сънародниците ни винаги е реагирало вяло при нарушаване на права и свободи, ние също така знаем, че има праг на потъпкване. Отвъд него се събужда чувството за обида и несправедливост. То ражда

желание за отмъщение, подбудено от предизборното осъзнаване

че силата е в гласоподавателя.

Хората се интересуват от това, което се случва в държавата им. Наясно са, че скандалите по "върховете" са симптоматични и оказват влияние върху живота им, независимо дали ги засягат пряко или не. Да не забравяме, че липсата на институции през последните 3 години изложи на произвол не един гражданин и бизнес. Всички те, както и широкото им обкръжение не са изненадани от последните разкрития, но си дават сметка за значимостта им. Показателни са думите на президента Плевнелиев: "Два милиона българи не може да се чудят къде да дянат мобилните си телефони."

Обществото вижда, че "горе" се действа панически. Властта е разклатена и слаба. Тя няма автентичен носител и всеки се опитва да вземе парче за себе си. На едни, например Емил Димитров и Мирослав Найденов, им е необходима частица власт, за да се предпазят и обезпечат личното си оцеляване. Други - бизнес играчи, предприемат експанзия в опит да се превърнат в незаобиколим фактор, независимо от състава на следващото правителство. А трети - също от бизнеса, например директно се конфронтират с отслабените държавни институции, за да запазят положението си. Целта на всички е да заемат

печеливща позиция в следващата властова конструкция

Борбата за власт достига до истерия и губи всякаква връзка с предизборна кампания, провеждане в демократична страна, член на ЕС. Парадоксално е, че преди два месеца парламентарно представените партии (с изключение на ДСБ, която декларира готовност за съставяне на правителство) взеха съзнателното решение да отидат на предсрочни избори, а малко след това се оказаха неподготвени за тях.

Създалата се динамична ситуация направи кампаниите им, планирани "на коляно", неефективни. Основните фигури в ГЕРБ са съсредоточили усилията си в имитационна магия. Надяват се, че докато си затварят очите и твърдят "не виждам проблем с подслушванията", (както обяви главният секретар на МВР Калин Георгиев), никой няма да забележи действителността.

Учудващо прозорливо, в студиото на "Дикоff" Меглена Кунева отбеляза: "ГЕРБ е неприличната партия", а "БСП е неприемливата партия". Но не това е основата в предизборната кампания на ДБГ. Единствените останали на терена автентични партии – БСП и ДСБ, редовно коментират новопоявила се скандална информация, но трудно прокарват идеите си за управление на страната. Въпреки сравнително ниската си предизборна активност "Атака" събра така необходимия й радикален вот без особени усилия, още по време на протестите. А в стремежа си да излезе извън етническия вот, ДПС прави грамотен анализ на ситуацията с посланието "стига месианство в политиката", но той остава встрани от вниманието както на електората му, така и на широката публика.

Целта на политическия дебат е да свърже наново обществото и политическите субекти. В тази кампания обаче реален политически дебат липсва. Вместо подновяване на обществения договор последните седмици продължават да сриват крехкото доверие на гражданите в политиците.

Предизборната кампания и борбата за власт са разделени. Обстоятелствата, в които се развива действието, се разместват твърде бързо. Нищо не е там, където се очаква или би трябвало да бъде. Политическите играчи си дават сметка, че не кампанията ще им донесе необходимото влияние.

Вероятно 12 май ще ни донесе

патова ситуация, следвана от дълги месеци на нестабилност

Без съмнение това състояние е рисково, но не е задължително да се тълкува като вредно. Когато е наложително да постигнеш цялостна промяна, стабилността не е това, от което се нуждаеш. Тя консервира статуквото. Простор за действие както на съзидателните, така за съжаление и на разрушителните сили дава единствено нестабилността.

След изборите "стабилност" ще е любимата дума на политиците, които са в непосредствена близост до властта. Но чрез тази философия така необходимото преподреждане на страната ни не би могло да се извърши. Изборът пред нас е

промяна или стабилност

Двете едновременно не са възможни.

Отново ще се изправим пред изпитание – пореден тест за българското общество и онези политически партии, които решат да носят особена отговорност, простираща се извън тясно партийните им фиксации. Нужно е да се запасим с търпение, защото процесът няма да е нито бърз, нито лесен. Особено важно е всички участници да разберат смисъла на следното:

"Промяната няма да дойде, ако чакаме някакви други хора или някакви други времена. Ние сме онези хора, които чакаме. И ние сме промяната, която търсим." (Барак Обама)