Цветозар Томов: Заради "мъртвите души" в избирателните списъци се отчита фалшива избирателна активност

Дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" от години не си върши работата и оставя в избирателните списъци над 1 милион "мъртви души". Това припомни социологът Цветозар Томов, цитиран от информационна агенция БГНЕС. Според него броят на българите в избирателните списъци, обявен вчера от ЦИК - 6 868 455 - е нереалистичен. Така се отчита една фалшива избирателна активност на базата на включването на много фалшиви имена в избирателните списъци в страната, обясни социологът, пише dnevnik.bg.


Агенцията припомня, че според Националния статистически институт в края на 2012 г. населението на България е 7 282 041 души.

Хората над 18 години в страната вероятно са под 6 милиона, каза Томов и добави, че избирателните списъци в страната включват хора, които са емигрирали от десетилетия. Според социолога този проблем стои от 20 години и създава предпоставки за злоупотреби с вота.

Хората в чужбина се регистрират в избирателните списъци в деня на гласуването и всъщност няма защо да бъдат включвани във вътрешните списъци, обясни още Томов.

Проблемът с "мъртвите души" за пореден път стана актуален около референдума за нова ядрена централа през януари, на който избирателната активност имаше решаващо значение за законосъобразността на резултатите от гласуването. Тогава разликата между данните на ГРАО и информацията от преброяването на населението от Националния статистически институт беше над 800 хиляди души, а за вота бяха регистрирани и гласоподаватели на възраст над 120 години.

След като стана известно, че и на предсрочните парламентарни избори ще има "мъртви души", служебното правителство възложи на посолствата на България да се свържат с близки на българи столетници, които фигурират в избирателните списъци, но няма никакви други данни за тях.

"Мъртвите души" позволяват манипулации, но според социолози влиянието им върху крайните изборни резултати се надценява. Освен за референдума, активността има значение и за президентския вот - от нея зависи дали държавният глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж.

На предстоящите парламентарни избори броят на мандатите в парламента се разпределя между партиите, преминали бариерата от 4% от действителните гласове, припомни в интервю за "Дневник" политологът Димитър Димитров. Така изчислението на избирателната активност не оказва пряко влияние върху изборния резултат.

Окончателният брой на гласоподавателите в списъците за вота в неделя - 6 868 455 - беше обявен вчера от говорителя на ЦИК Бисер Троянов. В забранителни списъци са включени общо 160 972-ма. От тях лишени от свобода са 7389 души, поставени под запрещение - 7243. Заявление за гласуване в чужбина са подали 78 542-ма.