неделя, 2 февруари 2014 г.

Обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика
Социологически проучвания
Ако изборите за Европейски парламент се провеждаха през януари, БСП щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ - 19%, пише news.bg. Доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски е 16,7%, а към президента Росен Плевнелиев - 16,5%.

Това показва изследване на Обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика /ИМП/. Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 година.

Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 1022 лица. Информацията е получена чрез преки стандартизирани телефонни интервюта (CATI).

Общо 63% от респондентите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на настоящето проучване. Близо една трета (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването, вотът на респондентите се разпределя, както следва:

Януарското проучване на Социологическия екип на Института за модерна политика отново регистрира съвсем лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ - 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предходните ни проучвания от м. ноември и м. декември.

На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да потвърдим оценката си, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации. Това са:

- публично обявеният политически съюз на партията "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6% от респондентите;

- коалицията "Реформаторски блок", за която подкрепа заявяват 4,5%;

- ДПС - 4,3%.

Данните от настоящето проучване потвърждават известната преднина за конфигурацията "България без цензура"-ВМРО-ЗНС спрямо Реформаторския блок, регистрирана за първи път в декемврийското проучване на Социологическия екип на ИМП. Хипотезата за тази преднина е, че влияние върху декларираната електорална подкрепа оказват фактори като повишената публична активност около официалното учредяване на партията на Николай Бареков, разцепленията в Реформаторския блок, свързани с напускането на "Зелените" и "Синьо единство", заглъхването на протестната вълна, подкрепяна от формациите, включени в Реформаторския блок.

Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4,3%, което е в рамките на традиционно установеното електорално влияние на партията.

Отново, както и в декемврийското ни проучване, се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии: "Атака" с 1,6% и НФСБ с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност тези резултати показват, че двете формации биха останали "под чертата", ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорално присъствие за непартийното Движение "Модерна България" - 0.9%, партията на Светльо Витков "Глас народен" - 0,8%, партия "Зелените" - 0,7%.

Въпреки електоралната подкрепа, която получават на този етап двете нови политически конфигурации - "България без цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторския блок, получените от това изследване данни, съпоставени и с предходните изследвания на Социологическия екип на ИМП, дават основание отново да потвърдим оценката си, че като цяло наблюдаваме ерозия на съществуващия партиен модел на прехода и липса на ясна алтернатива на статуквото, която е способна да генерира значима електорална подкрепа за сметка на традиционните партии.

Електорални нагласи за избори за членове на Европейския парламент

В проучването бяха измерени и електоралните нагласи във връзка с предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България. Ако вотът за евродепутати се провеждаше към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа се разпределя, както следва:

Според тези данни минимална преднина има БСП - делът от респондентите, декларирали подкрепа за партията при европейски избори възлиза на 19,4%. ГЕРБ получава 19%, "България без цензура"-ВМРО-ЗНС - 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.

Доколкото резултатите от предстоящите европейски избори се очаква да бъдат интерпретирани и от гледна точка на подкрепата за текущото управление, данните сочат, че се очертава доста оспорвана политическа битка, в която формациите, подкрепящи настоящето правителство и тяхната опозиция в и извън парламента сумарно влизат от почти изравнени позиции.

Подкрепата, декларирана от респондентите за двете националистически партии - "Атака" и НФСБ към момента на проучването, е недостатъчна за спечелване на представителство в Европейския парламент. Прави впечатление, че за разлика от декларираните нагласи спрямо парламентарните избори, където "Атака" има лека преднина спрямо НФСБ, при въпроса за европейските избори преднина получава НФСБ с 1,3%, а "Атака" остава с 1,1%. Това би могло да се дължи на поредицата от скандали с участието на представители на "Атака" в Брюксел и с френската дипломатка на варненското летище, които вероятно карат част от избирателите на партията да не припознават своето европейско представителство в нея. При все това, следва да се има предвид показаната от двете националистически формации в предходни избори способност за мобилизация в условията на предизборна кампания.

Проучването регистрира и начално електорално присъствие на формацията АБВ, създадена от президента (2002-2012) Георги Първанов, която обяви, че ще излезе със самостоятелна листа в европейските избори, водена от настоящия евродепутат Ивайло Калфин. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за АБВ към момента на проучването е 1%. Според Социологическия екип на ИМП все още е твърде рано да се правят изводи за потенциала на тази формация да участва успешно в европейските избори. Това ще зависи в много голяма степен от мобилизацията на БСП в следващите месеци, както и от това дали новата формация ще покаже нов тип политика и нов тип лидерство в лявото политическо пространство. Възможно е влияние върху резултатите да окаже и до голяма степен мажоритарния характер на кандидатурата на Ивайло Калфин.

Близки стойности регистрира и отделилата се от Реформаторския блок партия "Синьо единство", която обяви участие в евровота с листа, водена от евродепутатката Надежда Нейнски. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за "Синьо единство" към момента на проучването е 0,9%.


0 коментара:

Публикуване на коментар