четвъртък, 31 януари 2013 г.
Преглед на печата на 31 януари
понеделник, 28 януари 2013 г.
Не гласувах за партията, а на първия демократичен референдум
На референдума не отидох да кажа ”да” или ”не” на някой от вас. Не исках да ударя шамар на премиера Бойко Борисов, господин Станишев. Пуснах бюлетината си не, за да изразя съгласието си или несъгласието си с политиката на кабинета.
неделя, 27 януари 2013 г.
Няма постъпили сигнали за нарушения по време на изборите до момента
Троянов каза още, че референдумът в страната протича нормално до този момент, няма постъпили сигнали за нарушения. Отворени са всичките 11 687 секции. Вече гласуват и сънародниците ни в някои от посолствата ни в чужбина.
петък, 25 януари 2013 г.
Позициите на партии и комитети преди допитването
Вече са ясни и основните позиции на политически партии и инициативни комитети. Въпреки колебанията и новите факти около проекта АЕЦ „Белене“, които вадеха политиците в последните дни, те защитават определена теза. Dnes.bg събра отговорите им и основните аргументи за тях.
четвъртък, 24 януари 2013 г.
ГЕРБ, БСП, ДПС и Движение „България на гражданите" са партиите, които със сигурност влизат в следващия парламент, показва изследване на НЦИОМ.
Разликата между ГЕРБ и БСП в момента е 4,7%, сочат социолозите. Преди два дни проучване на Алфа Рисърч обаче обяви, че разликата е само 2,5 на сто.
Най-разочаровани на референдума ще бъдат хората, които ще гласуват с „Не", защото в главите на тези, които забъркаха кашата, това е „Не" за „Белене", но „Да" за „Козлодуй".
Това каза в ефира на bTV председателят на партия „България на гражданите" Меглена Кунева и допълни, че след близо месец „уж кампания за референдума", се оказва, че едва 3% от хората са повишили знанието си за това за какво ще гласуват.
„Най-излъгани ще бъдат Зелените", посочи Кунева.
сряда, 23 януари 2013 г.
вторник, 22 януари 2013 г.
понеделник, 21 януари 2013 г.
неделя, 20 януари 2013 г.
Обединението ще оказва съпротива срещу реабилитацията на комунизма
Те обявиха, че ще представляват своите избиратели на всички бъдещи европейски, национални и местни избори като единна политическа формация и за целта ще започнат веднага изграждането на общи органи на политическо представителство и ръководство на национално и районно равнище.
сряда, 16 януари 2013 г.
С Меркел разговарям на руски, хвали се премиерът
събота, 12 януари 2013 г.
събота, 5 януари 2013 г.
вторник, 1 януари 2013 г.
Учредители на СДС стават независимия профсъюз „Подкрепа", гражданските сдружения „Екогласност", Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива", както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков".
ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТИ
Първият стълб е „гражданският“, който ще гарантира овластяване на хората чрез въвеждането на механизми за контрол върху властта, премахване на пречките пред провеждането на местни референдуми и стъпки към приемането на нова Конституция.
История
Българската социалистическа партия /БСП/ е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. Сред основателите и най-изявените дейци в историческото развитие на партията са: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и много други.
Раздел ХІІ
Частични и нови
избори
Основания за
насрочване на частични избори
Чл. 463. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на
кмет се насрочват частични избори. Частични избори за кмет на кметство се
насрочват само в населените места, които към датата на прекратяване на
пълномощията на кмета отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България.
(2) (Изм. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) В 7-дневен срок от предсрочното
прекратяване на пълномощията на кмет общинската избирателна комисия уведомява
Централната избирателна комисия за това обстоятелство.
(3) Решението
на общинската избирателна комисия се изпраща на Централната избирателна комисия
в тридневен срок от приемането му заедно с документа, установяващ основанието
за предсрочното прекратяване на пълномощията на кмет.
(4) В 7-дневен
срок от получаване на решението на общинската избирателна комисия Централната
избирателна комисия предлага на президента на републиката да насрочи частични
избори за кмет.
(5)
Президентът на републиката в 14-дневен срок от предложението на Централната
избирателна комисия насрочва частични избори за кмет не по-късно от 40 дни
преди изборния ден.
(6) В случаите
по ал. 1, когато до края на мандата остава по-малко от една година, частични
избори не се насрочват.
Правила за
произвеждане на изборите
Чл. 464. При произвеждане на частични избори за кмет се
прилагат разпоредбите на кодекса със следните изключения:
1. извършената
в Централната избирателна комисия регистрация на партии и коалиции за участие в
общите избори за общински съветници и кметове запазва действието си; за да може
да участват в частичните избори, партиите и коалициите подават заявление в
Централната избирателна комисия не по-късно от 35 дни преди изборния ден; към
заявлението се прилага удостоверение от Сметната палата по чл. 133, ал. 3, т. 6
и чл. 140, ал. 3, т. 1, буква "г" и удостоверение за актуално правно
състояние на партиите от Софийския градски съд по чл. 133, ал. 3, т. 1 и чл.
140, ал. 3, т. 1, буква "а"; когато една или повече партии излязат от
коалицията, тя запазва регистрацията си, ако в нея са останали поне две партии;
партиите, излезли от коалицията, може да участват на изборите самостоятелно;
2. партиите и
коалициите, променили лицата, оправомощени да ги представляват, или
регистрирали други промени в устава си или решението за създаване на
коалицията, имащи отношение към изборите, уведомяват за тези промени
Централната избирателна комисия и представят предвидените в чл. 133, ал. 3, т.
1, 2, 7, 8 и 9 или в чл. 140, ал. 3, т. 1, 2, 3, 7 – 9 документи в срока по т.
1;
3.
нерегистрираните за участие в общите избори за общински съветници и кметове
партии и коалиции се регистрират в Централната избирателна комисия не по-късно
от 35 дни преди изборния ден; към заявлението се прилагат документите по чл.
133, ал. 3 или чл. 140, ал. 3;
4.
регистрацията на партиите и коалициите по т. 3 или чл. 469, ал. 4 за участие в
частичен или нов избор, произведен след общите избори за общински съветници и
кметове, запазва действието си за всеки следващ частичен или нов избор; за
допускане за участие във всеки следващ частичен избор се прилагат изискванията
на т. 1, 2 и т. 5 – 13;
5. партиите и
коалициите, които ще участват в частичните избори, се регистрират в общинската
избирателна комисия не по-късно от 30 дни преди изборния ден;
6. кандидатите
се регистрират в общинската избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди
изборния ден и се обявяват не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
7.
избирателните секции се образуват не по-късно от 35 дни преди изборния ден;
8.
избирателните списъци се обявяват не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
9. общинската
избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии не по-късно от 25
дни преди изборния ден по предложение на кмета на общината, направено по реда
на чл. 89 – 92, не по-късно от 27 дни преди изборния ден;
10.
предизборната кампания се открива 20 дни преди изборния ден;
11. разходите
по организационно-техническата подготовка и обезпечаването на частичните избори,
включително с техника и консумативи, са за сметка на общинския бюджет;
12.
възнагражденията на членовете на общинската избирателна комисия и на членовете
на секционните избирателни комисии се определят с методиката по чл. 57, ал. 1,
т. 7;
13. сроковете,
предвидени в кодекса, свързани с подготовката и произвеждането на изборите, се
прилагат съответно на сроковете, посочени в т. 1 – 12.
Основания за
произвеждане на нови избори
Чл. 465. Нови избори се произвеждат:
1. когато при
произвеждане на избори за кмет на втори тур няма избран кмет;
2. в случаите
по чл. 452, ал. 7;
3. при
създаване на нова община;
4. при
създаване на ново кметство;
5. когато
изборът за общински съветници или кметове е обявен за недействителен;
6. когато в
общините или кметствата след извършване на административно-териториални промени
от съответен вид се стигне до промяна при условията на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България;
7. (нова – ДВ,
бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) в случаите по чл. 27, ал. 1 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Насрочване на
нови избори
Чл. 466. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) В 14-дневен срок от узнаване на обстоятелствата по чл. 465, т. 1,
2, 4, 5, 6 и 7 Централната избирателна комисия предлага на президента на
републиката да насрочи нови избори.
(2)
Президентът на републиката в 14-дневен срок от предложението по ал. 1 насрочва
нови избори за общински съветници или кметове.
Избори при нова
община или кметство
Чл. 467. (1) При създаване на нова община президентът на
републиката насрочва нови избори за общински съветници и кмет на общината в
14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на указа за
създаване на новата община.
(2) Общините
или кметствата, от чиито територии се създават нови
административно-териториални единици от съответния вид, запазват своето
съществуване. В тях не се произвеждат нови избори за общински съветници или
кметове до края на текущия мандат.
(3) При
създаване на нова община или кметство право да избират имат българските
граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, които
отговарят на условията по чл. 396, ал. 1 или 2 и имат адресна регистрация по
постоянен или настоящ адрес (адрес на пребиваване) на територията, включена в
новосъздадената община или кметство, към дата 6 месеца преди изборния ден.
(4) При
създаване на нова община или кметство право да бъдат избирани имат българските
граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз – при
избори за общински съветници, които отговарят на условията по чл. 397, ал. 1
или 2 и имат адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес (адрес на
пребиваване) на територията, включена в новосъздадената община или кметство,
към дата 6 месеца преди изборния ден.
Произвеждане
на новите избори
Чл. 468. Новите избори се произвеждат по общия ред при
спазване разпоредбите на кодекса.
Регистрация
при нови избори
Чл. 469. (1) Извършената в Централната избирателна комисия
регистрация на партии и коалиции за участие в общите избори за общински
съветници и кметове запазва действието си.
(2) За да може
да участват в новите избори, партиите и коалициите подават заявление до
Централната избирателна комисия. Към заявлението се прилага удостоверение от
Сметната палата по чл. 133, ал. 3, т. 6 и удостоверение за актуалното правно
състояние на партиите по чл. 133, ал. 3, т. 1 от Софийския градски съд.
(3) Партиите
или коалициите, променили оправомощените да ги представляват лица или осъществили
други промени в устава си или решението за създаване на коалицията, имащи
отношение към изборите, уведомяват за това Централната избирателна комисия и
представят предвидените в чл. 133, ал. 3 или в чл. 140, ал. 3 документи.
(4)
Нерегистрираните за участие в общите избори за общински съветници и кметове
партии и коалиции се регистрират в Централната избирателна комисия при
условията и по реда за регистрация за участие в общите избори.
(5)
Регистрацията на партиите и коалициите по ал. 4 или по чл. 464, т. 3 за участие
в частичен или нов избор, произведен след общите избори за общински съветници и
кметове, запазва действието си за всеки следващ частичен или нов избор. За
допускане за участие във всеки следващ нов избор се прилагат изискванията на
ал. 1 – 3 и 6.
(6) Партиите и
коалициите, които ще участват в новите избори, се регистрират в съответната
общинска избирателна комисия.
ЧАСТ ТРЕТА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
Неизпълнение
на задължение за публикуване на условията и реда за произвеждане на изборите
извън страната
Чл. 470. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл.
20, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
Неизпълнение
на задължение за публикуване на списъците на лицата, заявили, че ще гласуват
извън страната, и на избирателните списъци
Чл. 471. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по
чл. 32, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Длъжностно
лице, което не изпълни задължение по чл. 42, ал. 2, се наказва с глоба от 1000
до 5000 лв.
Нарушение на
изискването за премахване на агитационен материал
Чл. 472. (1) При неизпълнение на задължението по чл. 186,
ал. 3 на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на
лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Актовете
за установяване на нарушението по ал. 1 се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от кмета на общината.
(3)
Наказателните постановления се издават от кмета на общината.
Нарушение на
забраната за поставяне на агитационен материал извън предизборната кампания
Чл. 473. (1) На лице, което наруши забраната по чл. 185, се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата или имуществената санкция е
в размер от 3000 до 10 000 лв.
(3) Актовете
за установяване на нарушението по ал. 1 се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от областния управител или от кмета на общината.
(4)
Наказателните постановления се издават от областния управител или от кмета на
общината.
Нарушение на
задължението за уведомяване за платено съдържание
(Загл. изм. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
Чл. 474. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Който наруши забраната по чл. 179, се наказва с глоба от 1000 до
3000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 10 000
лв.
Нарушение при
допитвания и социологически проучвания
Чл. 475. (1) На лице, което наруши разпоредбите на чл. 204,
ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до
5000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата или имуществената санкция е
в размер от 5000 до 10 000 лв.
Нарушение на
общия размер на финансирането, на забраните, свързани с финансирането, и на
изискването финансирането да се извършва по банков път
Чл. 476. При нарушение на общия размер на финансирането по
чл. 165, на забраните по чл. 168, както и при нарушение на изискването по чл.
170, ал. 1, на лицето или лицата по чл. 164 се налага глоба от 3000 до 15 000
лв.
Нарушение на
изискванията за финансиране и подпомагане на предизборната кампания
Чл. 477. При получаване на дарение от физическо лице над
допустимия размер по чл. 167, ал. 1 или 2 или при получаване на вещи или услуги
в нарушение на чл. 167, ал. 3 или 4 на лицето или лицата по чл. 164 се налага
глоба от 2000 до 10 000 лв.
Нарушение на
задължение за деклариране
Чл. 477а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016
г.) (1) Който не изпълни задължение по чл. 169, се наказва с глоба от 1000 до
3000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 10 000
лв.
Нарушение на
изискванията за подаване на информация в единния публичен регистър
Чл. 478. При неподаване на информация по чл. 171, ал. 2 и 4
за вписване в единния публичен регистър на лицето, което представлява партията
или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се
налага глоба от 3000 до 10 000 лв.
Нарушение на
изискването за представяне на отчет за приходите, разходите и поетите
задължения за плащане във връзка с предизборната кампания
Чл. 479. При непредставяне на отчет по чл. 172, ал. 1 и 3 на
лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата,
които представляват коалицията, се налага глоба от 2000 до 10 000 лв.
Нарушение на
забраните за предизборна агитация
Чл. 480. (1) Който наруши забраните по чл. 182, ал. 1 – 3,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
(2) (Доп. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Който извършва предизборна
агитация в нарушение на чл. 182, ал. 4 и 5 или чл. 183, ал. 2 или наруши
забрана по чл. 183, ал. 4, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
(3) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 3000
лв.
(4) Когато
нарушението по ал. 2 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 15 000
лв.
Нарушение на
забраната за изнасяне на изборни книжа и материали
Чл. 481. (1) Който изнесе избирателни кутии, избирателни
списъци и бюлетини извън изборното помещение след приемането им от секционната
избирателна комисия до преброяването на гласовете и предпочитанията
(преференциите), се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено от длъжностно лице, глобата е от 5000 до 15
000 лв.
Нарушение на
забраната за придружител
Чл. 482. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 116, ал. 2,
чл. 120, ал. 3, чл. 126, ал. 3 или на чл. 236, ал. 6, се наказва с глоба 1000
лв.
(2) Длъжностно
лице, което допусне едно лице да бъде придружител на повече от двама
избиратели, се наказва с глоба 1000 лв.
Извършване на
действия като застъпник с анулирано удостоверение
Чл. 483. Лице, което с анулирано удостоверение се легитимира
като застъпник, се наказва с глоба 1000 лв.
Нарушение на
изискването за обявяване на информацията за сключените договори от доставчиците
на медийни услуги
Чл. 484. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) На доставчик на медийна услуга, който не изпълни задължение по
чл. 180, чл. 187, ал. 1 или чл. 198, ал. 4, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 5000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от
5000 до 10 000 лв.
Нарушение на
изискването за публикуване на отговор
Чл. 485. (1) На лице, което не изпълни изискванията на чл.
188, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
(2) Когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер от
5000 до 10 000 лв.
Злоупотреба с
правото на придружител
Чл. 486. Лице, което е било придружител на повече от двама
избиратели, се наказва с глоба 2000 лв.
Нарушение на
забраната за показване на начина на гласуването и използване на възпроизвеждаща
техника
Чл. 487. Който наруши разпоредбите на чл. 227 или чл. 228,
се наказва с глоба 1000 лв.
Нарушение на
изискването за носене на отличителни знаци от членовете на секционните
избирателни комисии
Чл. 488. Член на секционна избирателна комисия, който наруши
изискването на чл. 231, се наказва с глоба 100 лв.
Несъответствие
на фабричните номера в протоколите
Чл. 489. Длъжностно лице, което предаде в районната или
общинската избирателна комисия протокол, чийто фабричен номер не съответства на
номера, вписан в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и
материали по чл. 215, ал. 4 или в протокола по чл. 274, ал. 2 или чл. 433, ал.
2, се наказва с глоба 2000 лв.
Неподписване
на протокол
Чл. 490. (1) Член на секционна избирателна комисия, който
откаже да подпише протокола на комисията по чл. 282, ал. 3 или чл. 441, ал. 3,
се наказва с глоба 1000 лв.
(2) Член на
районна или общинска избирателна комисия, който откаже да подпише протокола на
комисията по чл. 293, ал. 2 или чл. 451, ал. 2, се наказва с глоба 2000 лв.
Отказ за
предоставяне на копие
Чл. 491. (1) Председател, заместник-председател или секретар
на секционна избирателна комисия, който откаже да предостави копие от
подписания протокол по чл. 283 или чл. 442 или откаже да подпише копието, се
наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(2)
Председател, заместник-председател или секретар на районна, съответно общинска
избирателна комисия, който откаже да предостави копие от подписания протокол
(протоколи) по чл. 294 или чл. 455, ал. 2 или откаже да подпише копието, се
наказва с глоба от 800 до 3000 лв.
Неизпълнение
на задължение за публикуване на протоколите
Чл. 492. Председател на районна или общинска избирателна
комисия, който не публикува на интернет страницата на комисията сканираните
протоколи на секционните избирателни комисии, както и сканираните протоколи на
районната или общинската избирателна комисия, се наказва с глоба от 800 до 3000
лв.
Неизпращане на
сканиран екземпляр от протокол
Чл. 493. Длъжностно лице по чл. 286, ал. 1, което не изпрати
сканиран екземпляр от протокола на секционната избирателна комисия и от списъка
за гласуване извън страната, се наказва с глоба 1000 лв.
Нарушение на
изискването за откъсване на бюлетината от кочана с бюлетините непосредствено
преди предаването й
Чл. 494. (1) Член на секционна избирателна комисия, който
наруши изискването на чл. 265, ал. 1, чл. 328, ал. 1 или чл. 427, ал. 1, се
наказва с глоба 200 лв.
(2) Член на
секционна избирателна комисия, който наруши изискването на чл. 265, ал. 4, чл.
328, ал. 4 или чл. 427, ал. 5, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
Други
нарушения
Чл. 495. (1) (Предишен текст на чл. 495 – ДВ, бр. 39 от 2016
г., в сила от 26.05.2016 г.) На лице, което наруши разпоредба на кодекса, извън
случаите по чл. 470 – 494, се налага глоба, съответно имуществена санкция, от
200 до 2000 лв.
(2) (Нова –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Член на районна, общинска или
секционна избирателна комисия, който наруши разпоредба на кодекса, извън
случаите по чл. 470 – 494, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.
(3) (Нова –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Когато нарушението по ал. 2 е
извършено повторно, глобата е в размер от 200 до 500 лв.
Установяване
на нарушенията и налагане на наказанията от областния управител
Чл. 496. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл.
470, 471, 474, 475, чл. 480 – 495 се съставят по решение на съответната
избирателна комисия в съответствие с правомощията й в тридневен срок от
получаване на жалбата или сигнала за нарушението. Съответната избирателна
комисия в съответствие с правомощията си може да съставя актовете за
установяване на нарушенията по изречение първо и по своя инициатива.
(2) Актовете
за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от председателите на:
1. (Доп. – ДВ,
бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Централната избирателна комисия за
нарушения по чл. 495 и чл. 480 – в случаите, когато комисията упражнява контрол
съгласно кодекса, по чл. 470, 471, 475, 484, 485, чл. 490, ал. 2, чл. 491, ал.
2, чл. 492 и чл. 493;
2. районните
или общинските избирателни комисии за нарушения по чл. 495 и чл. 480 – в
случаите, когато комисиите упражняват контрол съгласно кодекса, чл. 474, 475,
чл. 481 – 483, чл. 486 – 489, чл. 490, ал. 1, чл. 491, ал. 1 и чл. 494.
(3)
Наказателните постановления се издават от областните управители по
местоизвършване на нарушението в тридневен срок от получаване на преписката.
Ако актът е срещу областния управител, наказателното постановление се издава от
определен от Министерския съвет министър.
Установяване
на нарушенията и налагане на наказанията от председателя на Сметната палата
Чл. 497. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл.
476 – 479 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на
Сметната палата.
(2)
Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата.
Прилагане на
Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 498. Установяването на нарушенията, съставянето на
актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват
по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на кодекса:
1. "Живял
последните 5 години в страната" е български гражданин, който фактически и
трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за
всяка от петте години, предхождащи датата на избора. За живеене в страната се
приема и престоят извън Република България за времето, в което български
гражданин е изпратен там от българската държава.
2. "Живял
най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава –
членка на Европейския съюз" е:
а) български
гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес
на територията на Република България или в друга държава – членка на
Европейския съюз;
б) гражданин
на държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на
територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския
съюз,
най-малко 60
дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.
За живеене в
страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което
български гражданин е изпратен там от българската държава.
3. "Живял
най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава –
членка на Европейския съюз" е:
а) български
гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес
на територията на Република България или в друга държава – членка на
Европейския съюз;
б) гражданин
на държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на
територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския
съюз,
най-малко 6 месеца към датата на произвеждане на
изборите.
За живеене в
страната се приема и престоят извън Република България за времето, в което
български гражданин е изпратен там от българската държава.
4. "Живял
най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по
смисъла на чл. 396 е:
а) български
гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на
територията на съответната община или кметство;
б) български
гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства
на територията на Република България;
в) гражданин
на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване
на територията на съответната община или кметство,
към дата 6
месеца преди датата на произвеждане на изборите, като променилите адресната си
регистрация след тази дата имат право да гласуват по предишната си адресна
регистрация, където са включени в избирателните списъци.
5. "Живял
най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по
смисъла на чл. 397 е:
а) български
гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на
територията на съответната община или кметство;
б) български
гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства
на територията на Република България;
в) гражданин
на друга държава – членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване
на територията на съответната община или кметство,
към дата 6 месеца преди датата на произвеждане на
изборите.
6. "Адрес
на пребиваване" е адресът, на който лицето е регистрирано при престоя си в
Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.
7.
"Статут на продължително и постоянно пребиваване" е статут, придобит
при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства.
8.
"Документ за самоличност" е:
а) лична
карта;
б) личен
(зелен) паспорт – само за граждани, които не са подменили личните си документи
при условията на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
българските лични документи;
в) паспорт
(задграничен) на гражданин, намиращ се в деня на изборите извън Република
България;
г) моряшки
паспорт на гражданин, намиращ се в деня на изборите на плавателен съд под
българско знаме;
д) военна
карта на кадрови военнослужещ, намиращ се в деня на изборите извън Република
България.
9. (Изм. – ДВ,
бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Коалиция" е предизборно
сдружаване на политически партии, регистрирана в Централната избирателна
комисия, за участие в определен вид избори.
10.
"Парламентарно представени" са партиите и коалициите, които са
участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна
група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор.
11.
"Видно място" е място на територията на избирателната секция, извън
помещенията на общинската администрация, което е общодостъпно и е защитено от
атмосферни влияния и посегателства с цел физическото им запазване.
12. (Доп. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Национална избирателна
квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове на
национално ниво, с изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6, на броя на
членовете на Европейския парламент от Република България. Когато частното не е
цяло число, националната избирателна квота е най-близкото до това частно
по-голямо цяло число.
13. (Доп. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Районна избирателна
квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с
изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6, подадени в многомандатния изборен
район, на броя на определените за този район мандати. Когато частното не е цяло
число, районната избирателна квота е най-близкото до това частно по-голямо цяло
число.
14. (Доп. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Общинска избирателна
квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с
изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в
общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло
число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число.
15.
"Медийна услуга" е създаването и разпространението на информация и
съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно
въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за
предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните
медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите,
разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа)
обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните
обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или
радиоуслуги;
бб) онлайн
новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни
агенции и други електронни издания.
Не са медийни
услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове.
16.
"Доставчик на медийна услуга" е физическо лице – едноличен търговец,
или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на
съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана.
Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху
съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.
17.
"Предизборна агитация" е призив за подкрепа или за неподкрепа на
кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори.
Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в
които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на
кодекса.
18. (Доп. –
ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) "Публичен административен
ресурс" са бюджетни средства, помещения, автомобили, самолети и други
транспортни средства, оборудване и други движими и недвижими вещи – държавна
или общинска собственост, предоставени на администрацията, държавните и
местните органи, и държавните и общинските предприятия, както и трудът на
служителите в администрацията.
19.
"Повторно" е нарушението, извършено в тримесечен срок от влизане в
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по
вид нарушение.
§ 2. Разпоредбите на кодекса за коалициите се прилагат и
за местните коалиции при избори за общински съветници и кметове.
§ 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки за сроковете за
провеждане на процедурите не се прилагат относно техниката, консумативите,
машините за машинното гласуване, компютърната обработка на данните от гласуването
и издаването на бюлетин с резултатите от изборите, както и за изработването,
доставката и съхранението на изборните книжа и материали и разяснителната
кампания.
(2) При
провеждане на обществени поръчки в случаите по ал. 1 решенията за откриване на
процедурите и за определяне на изпълнител може да се обжалват пред Върховния
административен съд в тридневен срок от публикуването, съответно от
получаването на решението. Обжалването не спира изпълнението. Върховният
административен съд се произнася в срок до три дни от постъпването на жалбата с
решение, което не подлежи на обжалване.
§ 4. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) При произвеждане на
всички видове избори разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи не се прилага.
§ 5. При произвеждане едновременно на два или повече
вида избори, извън случаите, когато се произвеждат само избори за общински
съветници и кметове, се прилагат разпоредбите на кодекса със следните
изключения:
1. (изм. – ДВ,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) при произвеждане на избори за
общински съветници и кметове едновременно с избори за народни представители, за
президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския
парламент от Република България избирател, който е включен в избирателните
списъци за отделните видове избори в различни населени места и не може с искане
за гласуване по настоящ адрес да гласува на всички видове избори в едно и също
населено място, подава заявление по образец до органа по чл. 23, ал. 1 по постоянен
адрес (адрес на пребиваване), че при произвеждане на всички видове избори желае
да гласува в населеното място, където е включен в избирателните списъци за
изборите за общински съветници и кметове; заявлението се подава не по-късно от
14 дни преди изборния ден; органът по чл. 23, ал. 1 издава удостоверение за
гласуване в определено населено място в един екземпляр; в удостоверението се
посочва населеното място, за което се издава; органът по чл. 23, ал. 1 предава
информация за издадените удостоверения на Главна дирекция "Гражданска
регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното
развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за
автоматизираното заличаване на избирателя от избирателния списък по постоянен адрес
(адрес на пребиваване); за неуредените въпроси се прилагат чл. 34, 35 и 240;
2. при
произвеждане едновременно на избори за народни представители или за президент и
вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент от
Република България се назначава една обща районна избирателна комисия за всеки
изборен район (район);
3. при
произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за
президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент
от Република България органите по чл. 74 осъществяват правомощията на органи по
чл. 59, като:
а) при до 150
избирателни секции на територията на общината се назначават 15 членове, с над
150 избирателни секции – 23 членове, за градове с районно деление – 31 членове,
и за Столичната община – 39 членове;
б) Централната
избирателна комисия определя възнаграждение за членовете на секционните
избирателни комисии в страната в двоен размер на възнаграждението по чл. 97,
ал. 2;
4. избирателят
получава бюлетината си за гласуване и се допуска до гласуване само след като
данните от документа му за самоличност се сверят с данните от избирателните
списъци за всеки вид избор, който се произвежда, и след като във всеки един от
избирателните списъци се впишат единният му граждански номер (личен номер) и
видът и номерът на документа му за самоличност (номерът на личната му карта или
паспорт);
5. при
произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката
или за народни представители или за членове на Европейския парламент от
Република България:
а) когато се
произвеждат избори за президент и вицепрезидент на републиката с избори за
народни представители или за членове на Европейския парламент от Република
България, в Централната избирателна комисия първо се провежда жребий за
определяне на номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в
бюлетината за изборите за президент и вицепрезидент на републиката; партиите и
коалициите, които са регистрирани с едно и също наименование и състав за
изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители
или за членове на Европейския парламент от Република България, за изборите за
народни представители или за членове на Европейския парламент от Република
България, получават същия номер в бюлетината, определен чрез жребия за изборите
за президент и вицепрезидент на републиката;
б) когато се
произвеждат избори за членове на Европейския парламент от Република България и
избори за народни представители, в Централната избирателна комисия първо се
провежда жребият за определяне на номерата в бюлетината за изборите за членове
на Европейския парламент от Република България; партиите и коалициите, които са
регистрирани с едно и също наименование и състав за изборите за членове на Европейския
парламент от Република България и за изборите за народни представители, за
изборите за народни представители получават същия номер в бюлетината, определен
чрез жребия за изборите за членове на Европейския парламент от Република
България;
в) извън
случаите по букви "а" и "б" се провежда жребий за
определяне на номерата в бюлетината за изборите за членове на Европейския
парламент от Република България или в бюлетината за изборите за народни
представители между партиите и коалициите, които не са участвали в жребия по
букви "а" или "б"; номерата в бюлетината на партиите,
коалициите и инициативните комитети следват номерата в бюлетината на партиите,
коалициите и инициативните комитети, определени чрез жребия по букви "а"
или "б";
6. в случаите,
когато избори за общински съветници и кметове се произвеждат едновременно с
избори за президент и вицепрезидент на републиката:
а) партиите и
коалициите, които са регистрирани с едно и също наименование и състав в
Централната избирателна комисия и в общинските избирателни комисии, получават
за изборите за общински съветници и кметове същия номер в бюлетината, който им
е определен чрез жребия, проведен в Централната избирателна комисия за изборите
за президент и вицепрезидент на републиката, като тези партии и коалиции не
участват в жребия в общинските избирателни комисии по буква "б";
б) номерата в
бюлетината на партиите и коалициите, които са регистрирани с различно
наименование и състав в Централната избирателна комисия и в общинските
избирателни комисии, за изборите за общински съветници и кметове се определят
чрез жребий, проведен в общинските избирателни комисии; номерата в бюлетината
на партиите, коалициите и инициативните комитети следват номерата в бюлетината
на партиите, коалициите и инициативните комитети, определени чрез жребия,
проведен в Централната избирателна комисия по буква "а";
7. когато
избори за общински съветници и кметове се произвеждат едновременно с избори за
народни представители или за членове на Европейския парламент от Република
България, номерата в бюлетините за произвежданите избори се определят по реда
на т. 6;
8. бюлетините
за отделните видове избори на обратната страна (на гърба) са с различен цвят на
полиграфическата защита, определен от Централната избирателна комисия;
9. бюлетините
за съответните видове избори се пускат в отделни избирателни кутии;
10.
кандидатските листи за общински съветници и за кметове на една и съща партия
или коалиция може да бъдат представлявани общо от един застъпник в една
избирателна секция в изборния ден за всички произвеждани избори;
11. след
съставянето на черновата за единия вид избор се преминава към отваряне на
избирателните кутии за другия вид избор; протоколът за избора, за който е
съставена черновата, се попълва, след като се провери в избирателните кутии за
другия вид избор дали няма пуснати бюлетини и за този вид избор; при
произвеждане на избори за общински съветници и кметове едновременно с избори за
президент и вицепрезидент на републиката или за членове на Европейския парламент
от Република България първо се отварят избирателните кутии и се установява
резултатът от гласуването за президент и вицепрезидент на републиката,
съответно за членове на Европейския парламент от Република България;
12. районната
или общинската избирателна комисия определя график за приемането на изборните
книжа и материали от секционните избирателни комисии;
13.
опакованите изборни книжа и материали се поставят в торби, които са с различен
цвят за всеки вид избор; видът и размерът на торбите се определят с решение на
Централната избирателна комисия; изборните книжа и материали за отделните
видове избори се съхраняват в отделни помещения.
§ 6. (1) Избраните кандидати за народни представители,
президент на републиката, вицепрезидент на републиката, членове на Европейския
парламент от Република България или кметове, работещи в държавни или общински
учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно
или общинско участие в капитала или бюджетни организации, имат право след прекратяване
на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е
закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго
държавно или общинско учреждение или предприятие, или търговско дружество с
повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна
организация.
(2) Когато
предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице,
правоотношението с това лице се прекратява без предизвестие.
(3)
Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато избраните кандидати са заемали
друга изборна или мандатна длъжност.
(4) Мандатът
на избраните кандидати за членове на Европейския парламент от Република
България, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява 7 дни преди датата
на откриване на първото заседание на Европейския парламент.
§ 7. (1) Членовете на Европейския парламент от Република
България при изпълнение на правомощията си имат право на достъп до държавните и
местните органи и организации.
(2) Държавните
и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на
членовете на Европейския парламент от Република България и да им предоставят
при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията им.
§ 8. Този кодекс въвежда изискванията на:
1. Директива
93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за
упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски
парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са
граждани.
2. Директива
94/80/ЕО на Съвета от 19 декември 1994 г. за определяне на условията и реда за
упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от
гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани.
3. Директива
2013/1/ЕС на Съвета от 20 декември 2012 г. за изменение на Директива 93/109/ЕО
по отношение на някои от условията и реда за упражняване на правото на граждани
на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, да бъдат
избирани в избори за Европейски парламент (ОВ, L 26/27 от 26 януари 2013 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 9. Този кодекс отменя:
1. Изборния
кодекс (обн., ДВ, бр. 9 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011
г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 45 от 2011 г., бр. 17 и 66 от 2013 г.).
2. Закона за
избиране на Велико Народно събрание (обн., ДВ, бр. 28 от 1990 г.; попр., бр. 29
от 1990 г.; изм., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 39 от 2011 г.).
§ 10. (1) До произвеждане на изборите за президент и
вицепрезидент на републиката през 2016 г., с изключение на общите избори за
общински съветници и кметове през 2015 г., машинното гласуване, предвидено в
кодекса, е експериментално и се произвежда в до 500 избирателни секции.
Секциите за машинното гласуване се определят от Централната избирателна комисия
не по-късно от 5 дни от датата на насрочването на съответния вид избор.
(2)
Централната избирателна комисия приема правила за произвеждането на
експерименталното машинно гласуване по ал. 1, както и за обобщаването на
резултатите от него.
(3) В
експерименталното машинно гласуване по ал. 1 може да участва всеки избирател,
независимо дали е гласувал на същите избори с хартиена бюлетина. Член 206, ал.
3 не се прилага. Експерименталното машинно гласуване се извършва по реда на чл.
268. В избирателния списък по чл. 268, ал. 5 в графа "Забележки" се
отбелязва, че избирателят е участвал в експериментално машинно гласуване.
(4) При
експерименталното машинно гласуване по ал. 1 разпоредбите на кодекса относно
отчитането на резултатите не се прилагат. Резултатите от експерименталното
машинно гласуване по ал. 1 се предоставят на районната или общинската
избирателна комисия, която ги предава на Централната избирателна комисия.
(5)
Резултатите от експерименталното машинно гласуване не се вземат предвид при
определяне на резултатите от изборите.
§ 11. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на
републиката през 2016 г. и при произвеждане на общите избори за общински
съветници и кметове през 2015 г. машинното гласуване се произвежда в най-малко
500 избирателни секции. Секциите за машинното гласуване се определят от
Централната избирателна комисия не по-късно от 10 дни от датата на насрочването
на съответния вид избор. При произвеждане на изборите за президент и
вицепрезидент на републиката през 2016 г. се извършва експериментално машинно
преброяване по правила, приети от Централната избирателна комисия.
§ 12. В 15-дневен срок от влизането в сила на кодекса
Народното събрание избира, съответно президентът назначава нови членове на
Централната избирателна комисия. Мандатът на заварените при влизането в сила на
кодекса членове на Централната избирателна комисия се прекратява с встъпването
в длъжност на новите членове.
§ 13. Централната избирателна комисия не по-късно от 55
дни преди произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от
Република България през 2014 г.:
1. приема
правилника по чл. 48, ал. 3;
2. създава
обществения съвет по чл. 55 и обучителното звено по чл. 56;
3. определя
условията и реда за машинното гласуване;
4. утвърждава
образците на изборните книжа за изборите за членове на Европейския парламент от
Република България през 2014 г. и ги обнародва в "Държавен вестник";
5. съгласувано
с Министерския съвет определя условията и реда за изработването, доставката и
съхранението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на
техническите устройства за машинното гласуване.
§ 14. Централната избирателна комисия в четиримесечен
срок от влизането в сила на кодекса утвърждава образците на изборните книжа за
всеки вид избор, извън тези за изборите за членове на Европейския парламент от
Република България през 2014 г., и ги обнародва в "Държавен вестник".
§ 15. Частичните избори, за които към датата на влизането
в сила на кодекса има обнародван указ на президента на републиката за
насрочването им, се произвеждат по реда на отменения Изборен кодекс.
§ 16. В Закона за административно-териториалното
устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; Решение № 8 на
Конституционния съд от 1996 г. – бр. 51 от 1996 г.; изм., бр. 27, 33 и 154 от
1998 г., бр. 10 и 69 от 1999 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 67 и 80 от 2003 г., бр.
46 от 2005 г., бр. 63 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 9 и 95 от 2011 г. и
бр. 66 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16,
т. 1 думите "350 души" се заменят със "100 души".
2. В § 4, т. 1
от допълнителните разпоредби думите "4-месечен" се заменят с
"тримесечен".
§ 17. (1) Населените места, които към деня на
обнародването на указа на президента на републиката за насрочване на общи
избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16,
т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република
България, придобиват статут на кметство и в тях се произвеждат избори за
кметове на кметства едновременно с произвеждането на общи избори за общински
съветници и за кметове.
(2) Кметските
наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на кодекса
отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България, продължават да
изпълняват правомощията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет на кметство.
(3) При
предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник по ал. 2 кметът на
общината може да назначи нов кметски наместник.
§ 18. В Закона за местното самоуправление и местната
администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г.,
бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и
69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от
2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр.
61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г.,
бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния
съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г.; бр. 38 от 2012 г.,
бр. 15 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) се правят следните изменения и
допълнения:
1. В чл. 4,
ал. 1 думите "4-месечен" се заменят с "тримесечен".
2. В чл. 30,
ал. 8 думите "от партии" се заличават, а думите "чл. 267"
се заменят с "чл. 459".
3. В чл. 38:
а) в ал. 2 след
думите "кметовете на" се добавя "райони и", а думите
"със закон" се заменят с "Изборния кодекс";
б) в ал. 5
след думата "община" се добавя "за кмет на район".
4. Член 39а се
отменя.
5. В чл. 42:
а) в ал. 1:
аа) в текста
преди т. 1 думите "на общини или кметства" се заличават;
бб) в т. 6
след думата "общината" се добавя "района";
б) в ал. 3
думите "чл. 267" се заменят с "чл. 459";
в) в ал. 4:
аа) в
изречение първо думите "на община или на кметство" и думите "на
общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметството" се
заличават;
бб) в
изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на
района", а накрая се добавя "на общината, съответно на района";
вв) в
изречение трето след думата "общината" се добавя "или кмет на
района";
г) в ал. 5:
аа) в
изречение първо думите "на община или на кмет на кметство" се
заличават;
бб) в
изречение второ след думите "избира кмет на общината" се добавя
"кмет на района";
д) в ал. 6:
аа) в
изречение първо след думата "община" се добавя "кмет на
район", а след думата "общината" се добавя "кмет на
района";
бб) в
изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на
района";
е) в ал. 7
след думата "община" се добавя "кмет на район";
ж) в ал. 8
след думата "община" се добавя "кмет на район".
6. Член 42а се
отменя.
7. В чл. 46а
думите "чл. 4, ал. 5" се заменят с "чл. 397, ал. 1".
§ 19. (1) Кметовете на райони, избрани от общинските
съвети, продължават да изпълняват правомощията си до произвеждането на общи избори
за общински съветници и за кметове.
(2) При
предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на район до произвеждането на
общи избори за общински съветници и за кметове и полагане на клетва от
новоизбрания кмет на район се прилагат разпоредбите на отменените чл. 39а и чл.
42а от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
§ 20. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр.
138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999
г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77
и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93
и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и
113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47,
97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г.,
бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр.
91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и
допълнения:
1. В чл. 13
ал. 4 се отменя.
2. В чл. 32,
ал. 1 се създава т. 22:
"22.
изработва специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни
услуги при произвеждане на предизборна кампания, който предоставя на
Централната избирателна комисия; обемът и параметрите на специализирания
мониторинг се определят по споразумение между Съвета за електронни медии и
Централната избирателна комисия, сключено преди откриване на предизборната
кампания, независимо от териториалния обхват на програмите."
§ 21. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28
от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от
2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр.
30, 68 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15,
ал. 1 след думите "регистрира в" се добавя "публичен" и се
създава изречение второ: "Публичността на регистъра се осигурява чрез
интернет страницата на съда при спазване изискванията на Закона за защита на
личните данни."
2. В чл. 29,
ал. 2, т. 2 думите "1000 лв." се заменят с "една минимална
работна заплата".
3. Член 43 се
изменя така:
"Чл. 43.
(1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34,
ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от
5000 до 10 000 лв.
(2) На
политическа партия, която не създаде публичен регистър или не впише в публичния
регистър обстоятелства по чл. 29, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 5000 лв."
4. Създава се
чл. 43а:
"Чл. 43а.
(1) При нарушение на изискванията на чл. 22, чл. 23, ал. 2, чл. 24 и чл. 29,
ал. 1 на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако такова не е определено, на лицето,
което представлява политическата партия, се налага глоба в размер от 1000 до
5000 лв.
(2) При
неизпълнение на задължението по чл. 28а на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако
такова не е определено, на лицето, което представлява политическата партия, се
налага глоба в размер от 100 до 500 лв.
(3) При
неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 и 2 на лицето, което представлява
политическата партия, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.
(4) При
повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двоен размер."
5. В чл. 44
ал. 1 се изменя така:
"(1)
Актовете за установяване на нарушенията по чл. 43 и 43а се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата."
6. В § 1 от
допълнителната разпоредба се създава нова т. 6:
"6.
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение."
§ 22. В Закона за пряко участие на гражданите в
държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г.; изм.,
бр. 100 от 2010 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр. 20 и 66 от 2013
г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 1 се
създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в
последователността, в която са вписани в подписката.";
б) в ал. 2,
изречение първо след думата "подписката" се добавя "в
структуриран електронен вид".
2. В чл. 29:
а) в ал. 1 се
създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в
последователността, в която са вписани в подписката.";
б) в ал. 2,
изречение първо след думата "подписката" се добавя "в
структуриран електронен вид на териториалното звено", а думата
"която" се заменя с "което".
3. В чл. 51:
а) в ал. 1 се
създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в
последователността, в която са вписани в подписката.";
б) в ал. 3,
изречение първо след думата "подписката" се добавя "в
структуриран електронен вид", а след думата "развитие" се добавя
"или на териториалното й звено в съответната област", а думите
"която извършва" се заменят с "които извършват".
4. В чл. 57,
ал. 5:
а) създава се
ново изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен
вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в
последователността, в която са вписани в подписката.";
б) досегашното
изречение второ става изречение трето и след думата "подписката" се
добавя "в структуриран електронен вид на териториалното звено", а
думата "която" се заменя с "което";
в) досегашното
изречение трето става изречение четвърто.
5. Навсякъде в
закона думите "урна", "урни" и "урната" се
заменят съответно с "кутия", "кутии" и "кутията".
§ 23. Подписките по Закона за пряко участие на гражданите
в държавната власт и местното самоуправление, които са започнати преди
влизането в сила на кодекса, се внасят по досегашния ред.
§ 24. В Закона за Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31,
41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27,
42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011
г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г.) в чл. 212, ал.
1, т. 9 думите "чл. 104, ал. 1 – 3" се заменят с "чл. 161, ал. 1
– 3".
§ 25. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от
1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.;
изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 и 101 от 2001 г., бр.
95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78
от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010
г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 17 от 2013 г.) в чл.
19, ал. 6 т. 6 се отменя.
§ 26. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от
2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г.,
бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на
Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от
2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 195 се правят
следните изменения:
1. В ал. 1, т.
2 думите "с изключение на член на Централната избирателна комисия" се
заличават.
2. Алинея 2 се
изменя така:
"(2)
Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен
съд, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на районни, общински
и секционни избирателни комисии за произвеждане на избори за народни
представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за
президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за
кметове."
§ 27. В Закона за Българската телеграфна агенция (обн.,
ДВ, бр. 99 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 78
от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г.) в чл. 5, ал. 2, т. 3 думите "съответно
на Закона за избиране на Велико Народно събрание" се заличават.
§ 28. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.;
попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр.
89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89
от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984
г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.;
попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от
1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991
г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на
Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г.,
бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд
от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г.,
бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на
Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001
г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от
2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г.,
бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г.,
бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр.
17, 61 и 84 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 167:
а) в ал. 1
след думата "избран" се добавя "или да гласува на референдум или
да участва в подписка за произвеждане на референдум";
б) в ал. 2
след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум
по определен начин";
в) в ал. 3
след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум
по определен начин";
г) в ал. 4
след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум
по определен начин";
д) създава се
нова ал. 5:
"(5)
Когато деянието по ал. 1 – 4 е извършено от длъжностно лице при или по повод
изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода от
една до шест години.";
е) досегашната
ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 2, 3 и 4" се заменят с
"ал. 2, 3, 4 и 5";
ж) досегашната
ал. 6 става ал. 7.
2. В чл. 167а
след думата "кандидат" се добавя "или да гласува на референдум
по определен начин".
3. В чл. 168:
а) в ал. 1
след думата "право" се добавя "или гласува на референдум";
б) в ал. 2
след думата "избор" се добавя "или гласува два или повече пъти
при един референдум".
4. Създава се
чл. 168а:
"Чл.
168а. (1) Който в нарушение на установените правила отпечатва бюлетини за
гласуване, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда
до три хиляди лева.
(2) С
наказанието по ал. 1 се наказва и този, който противозаконно държи или
разпространява бюлетини за гласуване."
5. В чл. 169
след думата "избори" се добавя "или референдум".
§ 29. В Закона за Конституционен съд (обн., ДВ, бр. 67 от
1991 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 114 от 2003 г.;
Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г. – бр. 23 от 2006 г.; изм., бр. 50
от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12,
ал. 1:
а) създава се
нова т. 10:
"10.
произнася се по спорове за законността на избора на член на Европейския
парламент от Република България;"
б) досегашните
т. 10 и 11 стават съответно т. 11 и 12.
2. В чл. 17,
ал. 4 думите "и народен представител" се заменят с "народен
представител и член на Европейския парламент от Република България".
3. В чл. 21:
а) създава се
нова ал. 5:
"(5)
Конституционният съд се произнася относно законността на изборите за народни
представители и на избора на народен представител и на избора на член на
Европейския парламент от Република България в двумесечен срок от постъпване на
искането.";
б) досегашната
ал. 5 става ал. 6.
4. В чл. 22,
ал. 5 думите "и народен представител" се заменят с "народен
представител и член на Европейския парламент от Република България".
§ 30. Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в
"Държавен вестник".
————————————————————————————————
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ
към Закона за
изменение на Изборния кодекс
(ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 22.04.2014 г.)
§ 13.
Президентът на републиката издава указ за попълване състава на Централната
избирателна комисия съобразно изменението на чл. 46, ал. 3 в тридневен срок от
влизането в сила на този закон.
.........................................................................
ПРЕХОДНИ И
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
(ДВ, бр. 98 от
2014 г., в сила от 28.11.2014 г.)
.........................................................................
§ 63. В
Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 и 53 от 2014 г.)
навсякъде думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят
с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
.........................................................................
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Изборния кодекс
(ДВ, бр. 39 от
2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
...........................................................................
Допълнителна
разпоредба
§ 142. В
останалите текстове на кодекса думите "6.00 ч." се заменят със
"7.00 ч.", думите "19.00 ч." се заменят с "20.00
ч.", а думите "20.00 ч." се заменят с "21.00 ч.".
Преходни и
заключителни разпоредби
§ 143. За
периода на мандат на Централната избирателна комисия 2014 – 2019 г., когато
след проведени последващи избори за народни представители или за членове на
Европейския парламент от Република България има избрани нови парламентарно
представени партии и коалиции или нови партии или коалиции, които имат избрани
с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са
парламентарно представени, съставът на Централната избирателна комисия се
допълва с по един член, предложен от тези партии или коалиции до президента на
републиката. Новите членове на Централната избирателна комисия се назначават от
президента на републиката за срок до приключване на мандата на действащите
членове.
§ 144.
Разпоредбите на този закон не се прилагат за частичните и новите избори, за
които към датата на влизането в сила на този закон има обнародван указ на
президента на републиката за насрочването им.
§ 145. (1) При
произвеждане на избори след 1 януари 2018 г. се създава възможност за
експериментално дистанционно електронно гласуване. Експериментално дистанционно
електронно гласуване се провежда на три последователно произведени избори,
включително частични избори.
(2) Дистанционното електронно гласуване се произвежда
в един изборен район. Изборният район за гласуването се определя от Централната
избирателна комисия чрез жребий по приета от комисията методика не по-късно от
10 дни от датата на насрочване на изборите. Избирателите, които участват в
гласуването, трябва да отговарят на условията, предвидени за съответния вид
избори.
(3) До 1
януари 2018 г. Централната избирателна комисия провежда три симулации на
дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции
или кандидати.
(4)
Централната избирателна комисия получава данни за избирателите по ал. 2,
изречение трето от Главна дирекция "Гражданска регистрация и
административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и
благоустройството с обхват, определен с решение на Централната избирателна
комисия, и писмено уведомява не по-късно от 18 дни от датата на насрочване на
изборите избирателите за предоставената им възможност да гласуват
експериментално дистанционно.
(5) Избирателите, които искат да гласуват
дистанционно, се регистрират на интернет страницата по ал. 20 и посочват
електронен адрес за контакт.
(6) При
дистанционното електронно гласуване се прилагат общите изисквания, които се
отнасят до гласуването с хартиени бюлетини.
(7) Резултатите
от експерименталното дистанционно гласуване по ал. 1 се отчитат по ред,
определен с правилата по ал. 12. Резултатите от дистанционното електронно
гласуване не се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите.
(8) Всеки
избирател, гласувал експериментално дистанционно, може да гласува на същите
избори с хартиена бюлетина или машинно.
(9)
Централната избирателна комисия организира и провежда разяснителна кампания
относно дистанционното електронно гласуване.
(10)
Централната избирателна комисия възлага дистанционното електронно гласуване и
свързаните с него дейности и организира, ръководи и контролира реда за
провеждане на гласуването и обработката на данните от него.
(11) Разходите
за произвеждането на дистанционното електронно гласуване са за сметка на
държавния бюджет.
(12)
Централната избирателна комисия приема правила за произвеждането на
дистанционното електронно гласуване, както и за обобщаването на резултатите от
него не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Правилата се публикуват на
интернет страницата на комисията.
(13)
Централната избирателна комисия създава постоянно действащо специализирано
звено за техническо осигуряване и технически контрол на дистанционното
електронно гласуване. Звеното координира дейността си с Министерския съвет. При
изпълнение на своите функции членовете на звеното са длъжностни лица по смисъла
на Наказателния кодекс.
(14)
Дистанционното електронно гласуване се осъществява с помощта на система за
дистанционно електронно гласуване. Централната избирателна комисия определя
техническите изисквания към софтуерната и хардуерната част на системата.
Системата трябва да:
1. осигурява
лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за гласуване;
2. предлага на
избирателите инструкции за действията при гласуването;
3. гарантира,
че само лицата, които отговарят на условията по ал. 2, изречение трето и са
регистрирани, може да гласуват;
4. осигурява
надеждна и бърза идентификация на самоличността на избирателите;
5. осигурява
еднаква по обем и качество информация за всяка партия, коалиция или кандидат;
6. гарантира
тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на избирателите чрез
технически средства;
7. осигурява
възможност за лесна навигация на потребителския софтуер и в частност на
бюлетината;
8. не изисква
от избирателя специални умения освен необходимите за използване на интернет
терминали;
9. позволява
използване от избирателя на всички операционни системи;
10. осигурява
възможност за подаване на гласа за не повече от 5 минути;
11. гарантира,
че всеки избирател подава само един глас и че всеки глас се съхранява и
преброява само един път;
12. бъде
сертифицирана по най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на
използвания софтуер и хардуер;
13. осигурява
максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително
срещу хакерски атаки;
14. съхранява
данните от гласуването;
15. позволява
обобщаване на резултатите, разпределянето им по изборни райони и изпращането им
в електронен вид на Централната избирателна комисия след приключване на
гласуването;
16. гарантира,
че връзката между терминала на избирателя и сървърните компоненти се извършва
по начин, който не позволява на трети страни да променят или получат достъп до
обменяната информация;
17. поддържа електронен дневник на изборния процес с
отбелязване на всички възникнали особености и отклонения от предвидения режим;
18. гарантира
лесна поддръжка на софтуерните и хардуерните средства и бързо отстраняване на
възникнали технически неизправности;
19. позволява
наблюдение на изборния процес от независими и упълномощени лица и органи;
20. позволява
одит и проверка от страна на упълномощени органи;
21. е
одитирана преди всеки избор, като резултатите от одита се публикуват на
интернет страницата на Централната избирателна комисия не по-късно от 10 дни
преди началото на дистанционното електронно гласуване;
22. е с
публично достъпен изходен код;
23. предоставя
технологична възможност за идентифициране на потенциални нарушения на този
кодекс;
24. позволява
на избирателите да проверяват дали гласът им е отчетен правилно, без това да
разкрива тайната на вота;
25. позволява
независимо преброяване на гласовете;
26. предоставя
възможност на избирателя да сигнализира по неявен начин за посегателство срещу
избирателните му права и за неотчитане на гласа му в тези случаи;
27. отговаря
на изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в наредбата по
чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление;
28. не
позволява добавяне, премахване или подмяна на гласове извън стандартния изборен
процес;
29. отговаря
на изискванията на наредбата по ал. 27;
30. отговаря
на Приложение III към Препоръка REC (2004)11 на Съвета на Европа за правните,
оперативни и технически стандарти за електронно гласуване;
31. се състои
от компоненти, всеки от които е електронно подписан от Централната избирателна
комисия по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(15)
Централната избирателна комисия избира сертифицираща организация, която да
удостовери съответствията на системата с изискванията по ал. 14. Регистрирани
наблюдатели имат право да наблюдават процеса на сертификация.
(16) Историята
на достъпа на длъжностни лица до всички сървъри, използвани от системата за
дистанционно електронно гласуване по ал. 14, се публикува на интернет
страницата на Централната избирателна комисия ежедневно в рамките на периода по
ал. 20, изречение четвърто.
(17)
Централната избирателна комисия подготвя системата и въвежда списъците с
партиите, коалициите и кандидатите не по-късно от 14 дни преди изборния ден и
ако е необходимо, създава частни ключове за функционирането на системата не
по-късно от 24 часа и не по-рано от два дни преди началото на периода за
дистанционно електронно гласуване по ал. 20, изречение четвърто.
(18) При дистанционното електронно гласуване
избирателят прави своя избор чрез обща бюлетина върху визуален, аудио- или
тактилен терминал, на която отбелязва по еднозначен начин своя вот. Бюлетината
е проектирана по същия начин както хартиената бюлетина, като предоставя
възможност избирателят да не гласува за нито една партия, коалиция или
кандидат. Централната избирателна комисия утвърждава образеца на бюлетината.
(19) Избирателят има право да промени вота си,
подаден по дистанционен електронен път, като се зачита само последният подаден
по време глас преди приключване на срока за електронно гласуване от дистанция
при спазване на принципа "един човек – един глас".
(20) Не
по-късно от 18 дни от датата на насрочване на изборите Централната избирателна
комисия открива интернет страница за регистрация за дистанционно електронно
гласуване, както и за предоставяне на информация във връзка с това гласуване.
Интернет страницата съдържа информация за необходимите действия при
дистанционното електронно гласуване. Интернет страницата предлага еднаква по
обем и качество информация за регистрираните в изборите партии, коалиции или
кандидати. Интернет страницата предоставя достъп до приложение, позволяващо
дистанционното електронно гласуване в период с продължителност 96 часа, който
изтича в 24.00 ч. на деня, предхождащ с три дни изборния ден на територията на
страната.
(21) Избирател
по ал. 2, който желае да гласува дистанционно по електронен път, се регистрира
през интернет страницата по ал. 20, след като е извършил успешна електронна
идентификация, не по-късно от два дни, преди да упражни правото си на глас.
Системата автоматично проверява дали избирателят отговаря на условията по ал.
2, изречение трето.
(22) При
регистрация и при гласуване избирателят се идентифицира електронно по ред,
определен в закон и съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Допуска се
използването на допълнителни средства за потвърждаване на извършената
електронна идентификация.
(23)
Информацията по ал. 21 се обработва и съхранява при спазване на Закона за
защита на личните данни.
(24)
Гласуването чрез приложението по ал. 20 включва следните етапи:
1. избирателят
отваря приложението;
2. избирателят
се идентифицира електронно чрез средство за електронна идентификация по ал. 22;
3. след
успешна идентификация по т. 2 се показва бюлетина, идентична с хартиената
бюлетина за съответния вид избор; избирателят може да не гласува за нито една
партия, коалиция или кандидат;
4. избирателят
отбелязва по еднозначен начин своя вот за кандидатска листа и ако желае,
изразява своето предпочитание (преференция) за кандидат от избраната от него
кандидатска листа на партия или коалиция в зависимост от вида избори; след като
избирателят направи своя избор, системата изисква потвърждаване на избора;
5. избирателят може трикратно да промени избора си преди
потвърждаването му;
6. след потвърждаване на избора по т. 4 гласът на
избирателя се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не
позволява разкриване на самоличността на избирателя и начина на гласуване;
7. след
записване на гласа в кутията по т. 6 избирателят получава съобщение за
приключване на гласуването;
8. след
приключване на гласуването информацията за направения избор става недостъпна за
следващи потребители; заличава се информацията за самоличността на избирателя и
начина на гласуване.
(25) Данни от
дистанционното електронно гласуване за партии, коалиции и кандидати не се
оповестяват до края на изборния ден.
(26) Избирателят има право да провери дали гласът му
е приет и преброен правилно от системата, без това да разкрива тайната на вота.
Редът, сроковете и техническите средства за проверката по ал. 1 се определят с
правилата по ал. 12.
(27)
Техническите параметри, стандарти и процедури за реализиране на дистанционното
електронно гласуване се определят с правилата по ал. 12.
(28) Когато е
нарушена сигурността или отказоустойчивостта на системата или когато е налице
технологична невъзможност да се гарантират основни избирателни права,
Централната избирателна комисия с мотивирано решение временно спира или
прекратява дистанционното електронно гласуване или не стартира системата за
гласуване. Централната избирателна комисия уведомява избирателите чрез интернет
страницата си и средствата за масово осведомяване за причините и публикува
подробен отчет не по-късно от 24 часа ден след постановяване на решенето.
(29)
Наблюдатели имат право да присъстват в информационните центрове, обслужващи
системата за дистанционно електронно гласуване, както и при преброяване на
резултатите от дистанционното електронно гласуване, по ред определен от
Централната избирателна комисия. Работата в информационните центрове се излъчва
в реално време на интернет страницата на комисията.
(30)
Наблюдателите имат право да проверяват дали цифровият отпечатък на системата в
информационните центрове отговаря на публично обявения, по ред, определен от
Централната избирателна комисия.
(31) След
отчитане на резултатите от експерименталното дистанционно гласуване Централната
избирателна комисия изтрива всички ключове, създадени при подготовката на
гласуването по ал. 17. Комисията за дистанционно електронно гласуване архивира
и изтрива базата данни с гласовете, подадени дистанционно след изтичане на
сроковете за обжалване на резултатите от изборите или влизане на решението на
съда в сила, но не по-рано от 21 дни след края на изборния ден. Архивът се
съхранява до следващите избори по ред, определен от Централната избирателна
комисия.
(32)
Централната избирателна комисия обобщава резултатите, публикува ги в
машинночетим вид и извършва подробен анализ на дистанционното електронно
гласуване.
(33) В случай
че експериментално дистанционно електронно гласуване е проведено успешно – при
гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и осигурен граждански
контрол върху изборния процес, и не са установени съществени нарушения при
провеждането му, на изборите за членове на Европейския парламент от Република
България през 2019 г. избирателите може да гласуват дистанционно електронно,
като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на
резултатите.
....................................................................
§ 153. Избори
за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на
обнародване на указа на президента за насрочване на общи избори за общински
съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България.
..................................................................
Приложение № 1
към чл. 248
(Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г.,
в сила от 26.05.2016 г.)
|
МЕТОДИКА
за определяне
на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
народни представители
|
|
|
I. Общи положения
1.1. Методиката определя изчислителните процедури,
по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните
райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за
Велико Народно събрание (ВНС).
1.2. Методиката определя изчислителните процедури,
по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между
независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни
райони.
1.3. Окончателното разпределение на мандатите за
народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК).
ІІ. Определяне на броя на мандатите в многомандатните
изборни райони
2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни
райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за
цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни,
предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от
последното преброяване на населението.
2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде
по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.
2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се
използва методът на Хеър-Ниимайер.
2.4. Броят на населението за страната по данни,
предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от
последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за
ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за
страната.
2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя
на единната норма на представителство за страната.
2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова
мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5.
2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за
ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното
по т. 2.5).
2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с
най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по
големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.
2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да
продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на
останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от
ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия
може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните
комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.
2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е
сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен
мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не
по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.
2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати
е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително
мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не
участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.
2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява
с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС.
2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява
със сумата на населението в МИР по т. 2.11.
2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя
аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от
т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото
по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с
числото по т. 2.12.
2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е
полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 – т. 2.14.
ІII. Oпределяне на мандатите на независимите
кандидати в многомандатните изборни райони
3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за
издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии
определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на
частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР,
на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.
3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в
съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната
избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в
съответния МИР.
3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от
определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в
последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в
многомандатните изборни райони.
IV. Oпределяне на мандатите по пропорционалната
система в многомандатните изборни райони
4.1. Броят на подлежащите на разпределение
пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата,
съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати
по т. 3.2.
4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР
е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите,
получени от независими кандидати по т. 3.2.
4.3. Централната избирателна комисия извършва
изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел
по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР.
4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и
коалиция на национално ниво – първа стъпка:
4.4.1. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) пресмята се сумата от подадените действителни гласове в
страната и в
чужбина, с изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т.
6;
4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;
4.4.3. при разпределението на пропорционалните
мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни
гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;
4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите
участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3;
4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се
разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях
действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;
4.4.6. сумата от действителните гласове за всички
партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота
на Хеър);
4.4.7. получените действителни гласове за всяка
партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6;
4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава
първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по
т. 4.4.7;
4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2
се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване
на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7;
4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия
или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия
или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на
мандатите;
4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне
до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е
по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по
жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на
жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват
представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и
представители на средствата за масово осведомяване;
4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати
на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените
мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т.
4.4.11.
4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните
изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции – втора стъпка:
4.5.1. Централната избирателна комисия извършва
изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между
партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12;
4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и
коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР;
4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от
подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и
коалиция по т. 4.4.3;
4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от
подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3;
4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно
се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни
гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;
4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на
броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър);
4.5.7. получените действителни гласове за партията
или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по
т. 4.5.6;
4.5.8. първоначално партията или коалицията във
всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото
частно по т. 4.5.7;
4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по
т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част
(остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;
4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР
се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям
остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или
коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване
на всички мандати за всеки МИР;
4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне
до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е
по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва
между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се
използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и
коалициите и се дават по реда на най-малкия номер;
4.5.12. определя се предварителен брой мандати
(основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е
равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8;
4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по
т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се
маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите
допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;
4.5.14. определя се предварително разпределение на
мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т.
4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.
4.6. Преразпределение на броя на предварително
получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони
и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в
многомандатните изборни райони – трета стъпка:
4.6.1. сумират се поотделно предварително
получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3;
4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3
получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се
преминава на т. 4.6.9;
4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е
получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени
допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички
остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила
мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по
т. 4.6.8;
4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е
получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й
ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички
МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т.
4.6.8;
4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13
за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им
мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени
като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на
мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие
в преразпределението по т. 4.6.8;
4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два
или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък
номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите;
4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6
МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в
преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;
4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият
остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на
допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се
отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се
занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите
по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат
на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ
неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият
брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се
увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2;
4.6.9. окончателното разпределение на
пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в
многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните
процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.
V. Персонифициране на мандатите по кандидатски
листи
5.1. Когато броят на мандатите за дадена партия или
коалиция е по-голям от броя на кандидатите в кандидатската листа, се
получават толкова мандата, колкото е броят на кандидатите в листата.
5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа
на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на
получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 278, ал. 4 и 5 и
подреждането на кандидатите в листата.
5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден
кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е
получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската
листа.
5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането
в кандидатската листа се запазва.
5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се
подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се
започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания
(преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой
преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа
кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък
Б.
5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по
т. 5.4 или т. 5.5.
5.7. Списъците по т. 5.4 или т. 5.5 се запазват при
заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран
кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна
комисия приема решение.
|
|
МЕТОДИКА
за определяне
на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на
републиката
|
|
|
1. За всяка кандидатска листа за президент и
вицепрезидент на републиката, издигната от партия, коалиция или инициативен
комитет, се пресмята сумата от подадените гласове в страната и извън
страната.
2. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Избрана е
кандидатската двойка, получила повече от половината
действителни
гласове, с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т.
7, ако в гласуването са
участвали повече от половината избиратели.
3. Ако няма избрана листа, Централната избирателна
комисия (ЦИК) насрочва нов избор в 7-дневен срок от деня на първия избор.
3.1. В новия избор участват двете кандидатски
листи, получили най-много гласове.
3.2. Ако повече от две кандидатски листи са
получили най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие в
новия избор.
3.3. Ако една кандидатска листа е получила
най-много гласове, а след нея се нареждат две или повече листи с равен брой
гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.
3.4. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски
листи и преди избора кандидат за президент или вицепрезидент от едната листа
почине или се разболее тежко, ЦИК отлага избора и насрочва нов избор не
по-късно от 14 дни от датата на отложения избор. В срок до три дни от датата
на решението на ЦИК съответната партия или инициативен комитет може да
регистрира нов кандидат.
3.5. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски
листи и преди новия избор кандидат от едната от тях се откаже от участие в
срок до 24 часа след обявяването на резултатите от произведения избор, в
новия избор по решение на ЦИК участва следващата по брой гласове кандидатска
листа. Ако няма следващи листи, Народното събрание насрочва нов избор за
президент и вицепрезидент на републиката.
4. При произведения нов избор избрана е
кандидатската двойка, получила най-много гласове.
5. Ако в новия избор две или повече кандидатски
листи получат най-много, но равен брой гласове, няма избрана кандидатска
двойка.
|
Приложение № 3
към чл. 355
(Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г.,
в сила от 26.05.2016 г.)
|
МЕТОДИКА
за определяне
на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
членове на Европейския парламент от Република България
|
|
|
I. Общи положения
1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер
(МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за членове на Европейския
парламент от Република България.
1.2. Гласува се в страната в отделни райони –
съвпадащи по територия с многомандатните изборни райони (МИР) при последните
произведени избори за народни представители, и в чужбина.
1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски
листи на партии и коалиции и независими кандидати.
1.4. Мандатите за кандидатските листи се
персонифицират чрез преференциално гласуване.
II. Условие за избиране на независим кандидат
2.1. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Независим
кандидат е избран, ако е получил гласове не
по-малко от броя на всички
действителни гласове, с изключение на тези по чл.
279, ал. 1, т. 6,
разделен на броя Е на членовете на Европейския
парламент от Република
България към датата на избора. За 2014 г. числото Е
е 17.
III. Условие за участие на партия и коалиция
3.1. В разпределението на мандати участват
кандидатски листи, получили гласове не по-малко от числото по т. 2.1.
IV. Разпределяне на мандати по листи
4.1. Между кандидатските листи по т. 3.1 се
разпределят М на брой мандати по МХ-Н, където М е равно на Е, намалено с броя
на избраните по т. 2.1 независими кандидати. Кандидатската листа е запълнена,
когато са й разпределени толкова мандати, колкото е броят на кандидатите в
нея.
4.2. Всяка кандидатска листа получава дробно число
мандати, равно на числото М, умножено по броя на гласовете за листата и
разделено на сумата от гласовете на всички листи по т. 3.1. Дробният мандат е
сума от цяла част (неотрицателно цяло число) и остатък (неотрицателно число,
по-малко от 1).
4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати,
равен на цялата част на дробното число мандати плюс до един допълнителен
мандат в зависимост от големината на остатъка.
4.4. Ако за всички кандидатски листи броят на
разпределените по т. 4.1 мандати е по-малък или равен на броя на кандидатите
в тях, процедурата приключва.
4.5. Ако на дадена кандидатска листа по т. 4.1 са
разпределени повече мандати, отколкото са кандидатите в нея, тя окончателно
получава толкова мандати, колкото е броят на тези кандидати и след това се
изключва. Изключват се и запълнените листи. Ако всички листи са изключени,
процедурата приключва.
V. Персонифициране на мандати по листи
5.1. Мандатите по раздел IV се персонифицират чрез
преференциално гласуване.
5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа
на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на
получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите
в листата.
5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден
кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е
получил, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската
листа.
5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането
в кандидатската листа се запазва.
5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се
подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се
започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания
(преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой
преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа
кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък
Б.
5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по
т. 5.4 или 5.5.
5.7. Списъците по т. 5.4 или 5.5 се запазват при
заместване в случай на прекратяване на мандата на избран кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна
комисия приема решение.
|
Приложение № 4
към чл. 452, ал. 1
(Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г.,
в сила от 26.05.2016 г.)
|
МЕТОДИКА
за определяне
на резултатите от гласуването за кметове
|
|
|
1. Методиката определя резултатите от изборите за
кмет на община, район или кметство.
2. За всеки кандидат за кмет се пресмята сумата от
подадените гласове в изборния район.
3. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Избран е
кандидатът, получил повече от половината
действителни гласове в района,
с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7.
4. Ако няма избран кандидат, общинската избирателна
комисия (ОИК) насрочва втори тур в 7-дневен срок от деня на първия избор.
4.1. Във втори тур участват двамата кандидати,
получили най-много гласове.
4.2. Ако повече от двама кандидати са получили
най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори
тур.
4.3. Ако един кандидат е получил най-много гласове,
а след него се нареждат двама или повече кандидати с равен брой гласове, те
всички се допускат до участие във втори тур.
5. На втори тур е избран кандидатът, получил
най-много гласове.
6. Ако на втори тур двама или повече кандидати
получат най-много, но равен брой гласове, няма избран кандидат.
|
Приложение № 5
към чл. 453, ал. 1
(Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г.,
в сила от 26.05.2016
г.)
|
МЕТОДИКА
за определяне
на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за
общински съветници
|
|
|
I. Общи положения
1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер
(МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за общински съветници.
1.2. Гласува се на територията на общините.
1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски
листи на партии и коалиции и независими кандидати.
1.4. Мандатите за кандидатските листи се
персонифицират чрез преференциално гласуване.
II. Независими кандидати
2.1. (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Независим
кандидат е избран, ако е получил брой гласове не
по-малък от броя на
действителните гласове в общината, с изключение на
тези по чл. 438, ал. 1, т. 7,
разделен на броя на общинските съветници в
общинския съвет.
III. Участие на партии и коалиции
3.1. В разпределението на мандати участват партиите
и коалициите, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за
избиране на независим кандидат по раздел II.
IV. Разпределяне на мандати на партиите и
коалициите
4.1. В разпределянето на мандати участват
кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за
избиране на независим кандидат по т. 2.1.
4.2. Между кандидатските листи по т. 4.1 се
разпределят М на брой мандати, където М е броят на общинските съветници,
намален с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати.
4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати
по МХ-Н.
4.4. Когато броят мандати за дадена кандидатска
листа по т. 4.3 е по-голям от броя на кандидатите в листата, тя получава
толкова мандати, колкото са кандидатите в нея.
4.5. Мандатите по т. 4.3 и 4.4 се персонифицират
чрез преференциално гласуване.
V. Персонифициране на мандатите
5.1. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа
на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на
получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 и
подреждането на кандидатите в листата.
5.2. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от
26.05.2016 г.) Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от
кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не
по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.
5.3. Когато няма кандидати по т. 5.2, подреждането
в кандидатската листа се запазва.
5.4. Когато има кандидати по т. 5.2, те се
подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се
започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания
(преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на
съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой
преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа
кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък
Б.
5.5. Избрани са първите Х кандидати от списъците по
т. 5.3 или 5.4.
5.6. Списъците по т. 5.3 или 5.4 се запазват при
заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран
кандидат.
VІ. Неуредени въпроси
6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна
комисия приема решение.
|
|
|
Законът заедно с приложенията към него е приет от
42-то Народно събрание на 21 февруари 2014 г. и на 4 март 2014 г. и е
подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
|
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
