С бяла бюлетина

В специалната тема "Не виждам за кого да гласувам" "Дневник" публикува поредица от текстове "Четири стратегии за бойкот на статуквото", в които разглежда вариантите, но и по-важното - ефектите от тях, пред разочарованите гласоподаватели. С тях, освен да ориентираме, искаме да провокираме дискусия и да помогнем всеки да направи информиран избор на 12 май, независимо какъв е той. Първата стратегия е "За гъби на 12 май", представяме ви втората.


Протестният вот – пускането на празна или невалидна бюлетина – е широко разпространена алтернатива на отказа от гласуване. Толкова широко разпространена, че някои страни са я институционализирали в избирателната си система. В Украйна, например, при президентски избори съществува възможност да се гласува "против всички". През 2010 г. на втория тур така гласуваха малко над 4 на сто. Тогава един от кандидатите – Васил Хуменюк – промени името си на Васил Противсих (проти всiх - "против всички") с цел да събере част от гласовете на недоволните избиратели, но това му донесе едва 0.16%. В Испания и Колумбия също има официален "бял вот". Интересен пример е и САЩ, където Мики Маус е традиционен кандидат, дописван в бюлетините от недоволни избиратели.

Бойкотът чрез невалидна бюлетина е популярен и в страните със задължително гласуване, тъй като така може да се избегне наказание. Но отказът от гласуване там може да се тълкува и като форма на гражданско неподчинение.

Ясно послание

Вотът с "бяла" бюлетина обаче не може да бъде тълкуван разнопосочно. Освен в редките случаи, в които избирателната процедура е твърде сложна (например при събирането на няколко вида избори в едно), високият брой невалидни бюлетини не може да бъде определен като липса на интерес от страна на избирателите - особено когато бюлетините носят ясни послания (по недействителните бюлетини на президентските избори през 2011 г. имаше не един и два нецензурни израза). Това дава на политиците по-малка възможност да интерпретират резултатите така, както им е изгодно.

Същевременно така заявената активна позиция не може да бъде сочена от крайните привърженици на гласуването като отказ от отговорност – онези, които са отделили от времето си, за да се разходят в почивния ден до урните, със сигурност не са безразлични към политическия живот. Напротив.

В българския контекст невалидните бюлетини нямат значение за разпределението на мандатите в парламента, тъй като 4-процентовият праг се изчислява на базата на действителните гласове. При националните референдуми обаче активността, която се определя от намерените в урните пликове, определя както крайния резултат, така и валидността на допитването. Там невалидните бюлетини могат да легитимират резултат, с който иначе референдумът не би имал законова стойност.

Без последици

Точно защото невалидните бюлетини нямат значение за разпределението на мандатите, практическият резултат от тях не е по-различен от постигнатия, когато негласувалите са много. Големите партии със сигурни гласоподаватели ще спечелят, но по-ниският праг едва ли ще помогне на малките, които се борят точно за протестния вот.

За разлика от отказа от гласуване обаче, невалидните бюлетини изискват повече усилие от страна на избирателя – в някои случаи тази малка разлика оказва голямо значение. И тъй като бойкотът има смисъл, когато е масов, ефективността на този подход е спорна. Според Румяна Коларова, политолог от Софийския университет, масово гласуване с невалидни бюлетини на предстоящите избори е изключено заради необходимостта от добра координация на подобно действие. Такава мобилизация просто не е оправдана.

В ситуация, в която купуването на цели избирателни комисии се очертава като по-ефективна тактика от купуването на гласоподаватели, трябва да се има предвид и възможността празните бюлетини да бъдат надписани от членовете на комисии. Към риска от манипулации заради ниската активност се добавя и вероятността партиите да вземат гласовете на крайни противници на сегашния политически ред. Затова ако убедено избирате да изразите вота си чрез празна бюлетина е по-добре да напишете, нарисувате или оставите послание върху нея, така че да не може да бъде употребена в нечия партийна полза.

Така крайният ефект от белия вот остава спорен. Той е трудно постижим, защото изисква усилие от страна на разочарования избирател, и същевременно не предлага практическо решение.

Той обаче остава онази стратегия, която най-добре описва проблема на предизборната ситуация. При всичките си дефекти, българските избори в достатъчна степен гарантират правото на избирателя да определя властта. Това не притъпява усещането, че е лишен от реален избор. Бяла бюлетина.