Социологическо проучване на "Галъп": Лидерите от протестите няма да влязат в парламента

Впечатляващ процент от избирателите (59%) смятат, че протестите трябва да продължат, а над 40% са на мнение, че изборите нищо няма да променят. Това показват данните от редовното национално представително месечно изследване на "Галъп интернешънъл", публикувано днес от в. "Преса".


Това според социолозите показва висок латентен протестен потенциал, което означава, че е напълно възможно събитията от края на зимата да се окажат не кулминация, а само прелюдия към кулминация.

Изследването на "Галъп" е правено преди избухването на скандала с подслушването. Според данните от него месец преди предсрочните парламентарни избори електоралните нагласи на българите не посочват отчетлив победител.

Изследването показва още, че нито една от формациите, в които се включиха лидери от протестите,към момента няма потенциал за влизане в парламента. Като цяло преобладава мнението, че уличните демонстрации не са излъчили силни водачи и че исканията на протестиращите оставали излъгани (53%).

Мнозинството българи продължават да се чувстват излъгани, като гневът им основно е насочен към целия елит на прехода, включително към ГЕРБ. Общественото мнение е доминирано от емоционални, а не от рационални нагласи. Новото за изтеклия месец обаче е, че вниманието на масовата публика все повече се концентрира именно върху управлението на Борисов. Над две трети (70%!) считат, че е необходимо да се извърши пълно разследване на това управление и съдене на виновните.

Социолозите представят три разновидности на получените данни, тъй като от ключово значение за прогнозиране на евентуалния резултат на 12 май е равнището на участие в изборите:
1. спонтанен отговор; намерения за гласуване, ако изборите са днес (процент от всички анкетирани);
2. намерения само на твърдо решилите да гласуват;
3. намерения на гражданите, които редовно участват в избори.

Според данните при твърдо решилите да гласуват ГЕРБ взима 38.5% от гласовете, БСП - 32.8%, на трето място с почти равен резултат се нареждат "Атака" - 8.5%, и ДПС - 8.1%. Следват ДБГ с 3%, СДС с 2% и ДСБ с 2.4%. В тази група НФСБ събира 1.2%, ВМРО - 0.7%, а РЗС и "Зелените" - съответно 0.9% и 0.4%.

При редовно гласуващите ГЕРБ подкрепят 31%, БСП - 32%, а "Атака и и ДПС са съответно с по 7.3% и 7.8%.

При спонтанните отговори ГЕРБ събира 22.8%, БСП - 19.9%, а на трето място е "Атака" с 5.7%. ДПС е на четвърта позиция с 4.9%, следвано от ДБГ с 3.9%.

Представените прогнозни резултати са базирани на очаквания към момента за активност в границите на 3-3.6 милиона гласоподаватели. Ниска е вероятността пред урните да се явят по-малко от 3 милиона или над 4 милиона избиратели.

Така месец преди изборите се очертава новият парламент да бъде съставен от пет партии, като четири от тях са сигурни, а Движение "България на гражданите" (ДБГ) на Меглена Кунева - почти сигурно.

ГЕРБ води на БСП с 3-5%, но при избирателите, които декларират редовно участие в избори, БСП води с около 1%. ДПС и "Атака" са с приблизително изравнени позиции, което сочи значим ръст на формацията на Волен Сидеров. По груби сметки (прецизна прогноза по данни месец преди избори не е коректно да се представя) към момента близо две трети от бъдещия парламент би се състоял от представители на ГЕРБ и БСП, като разликата между двете партии едва ли може да бъде повече от десет депутати без сигурност в чия полза точно.

При четири партии в парламента вероятно е ДПС и "Атака" да имат по над 30 представителя, а при пет партии - по около 30. Потенциалът на ДБГ е за около 15-20 места.

За първите стъпки на служебното правителство преобладават позитивните оценки - 38 на 16%. Същевременно обаче мнозинството от 39% е на мнение, че то е твърде зависимо от ГЕРБ, а 33% са убедени, че то прикрива истината за управлението на Борисов. Независимо от преобладаващото критично отношение към управлението на тройната коалиция всеки четвърти избирател счита, че именно тогава е живял най-добре. Едва 15% посочват в това отношение премиерстването на Борисов, а правителствата на Сакскобурготски, Костов и Луканов събират по 4%.

Мнозинството българи вече са направили своя избор за 12 май - и за кого ще гласуват, и дали изобщо ще гласуват. Независимо от това около половин милион души все още се колебаят и по двата въпроса. Както обикновено, именно тяхното решение ще определи конкретния резултат.

Не бива да забравяме обаче, че цели 37% от избирателите продължават да са на мнение, че е "нужна нова партия, която да отстрани всички досегашни".

Изследването е възложено, финансирано и проведено от "ББСС Галъп интернешънъл". Проведено е от 4 до 9 април 2013 г., представително за пълнолетното население на страната и обхваща 998 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е +/-3%.