Новото Народно събрание да въведе активната регистрация за гласуване, за да приключи проблемът с “фантомите” в избирателните списъци, призова математикът проф. Михаил Константинов пред БНТ.
Той подчерта, че предпочита термина “фантоми” пред „мъртви души“ и по думите му те са 1,2 млн, пише dnes.bg.
„Човек, който трайно не е в България, не трябва да фигурира в избирателните списъци тук. Който е в страната и иска да гласува, заявява желанието си и попада в списъците. Това се нарича активна регистрация“, посочи проф. Константинов.
По думите му “фантомите” в списъците са прекрасен разрушител на доверието в изборния процес.
Според политолога Димитър Димитров е редно да има регистър на избирателите по настоящ адрес. Той посочи, че изборите се правят от ЦИК, а правителството има спомагателни функции.
Говорителят на ЦИК Александър Андреев напомни, че избирателните списъци са възложени на ГД “ГРАО” към Министерството на регионалното развитие.
Той не е в компетентността на ЦИК и от ГД “ГРАО” идва информацията по отношение на избирателите, които имат право да гласуват, допълни Андреев.
До 9 септември е срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина.
Избирателните списъци за изборите в страната се правят по регистър на населението, коментира Стефан Манов, представител на временните обществени съвети на българите в чужбина.
Регистърът включва всички български граждани, които имат акт за раждане и ЕГН в българската национална база данни. В този регистър на населението са и всички български граждани, живеещи извън страната.
Проблемът с “мъртвите души” се получава, когато в общината няма данни за хора, които са починали, обясни Манов.
По думите му този Изборен кодекс дава възможност за първи път в чужбина да има избирателни секции на много места и да позволи физическото гласуване на голям брой български граждани извън страната.
Той подчерта, че предпочита термина “фантоми” пред „мъртви души“ и по думите му те са 1,2 млн, пише dnes.bg.
„Човек, който трайно не е в България, не трябва да фигурира в избирателните списъци тук. Който е в страната и иска да гласува, заявява желанието си и попада в списъците. Това се нарича активна регистрация“, посочи проф. Константинов.
По думите му “фантомите” в списъците са прекрасен разрушител на доверието в изборния процес.
Според политолога Димитър Димитров е редно да има регистър на избирателите по настоящ адрес. Той посочи, че изборите се правят от ЦИК, а правителството има спомагателни функции.
Говорителят на ЦИК Александър Андреев напомни, че избирателните списъци са възложени на ГД “ГРАО” към Министерството на регионалното развитие.
Той не е в компетентността на ЦИК и от ГД “ГРАО” идва информацията по отношение на избирателите, които имат право да гласуват, допълни Андреев.
До 9 септември е срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина.
Избирателните списъци за изборите в страната се правят по регистър на населението, коментира Стефан Манов, представител на временните обществени съвети на българите в чужбина.
Регистърът включва всички български граждани, които имат акт за раждане и ЕГН в българската национална база данни. В този регистър на населението са и всички български граждани, живеещи извън страната.
Проблемът с “мъртвите души” се получава, когато в общината няма данни за хора, които са починали, обясни Манов.
По думите му този Изборен кодекс дава възможност за първи път в чужбина да има избирателни секции на много места и да позволи физическото гласуване на голям брой български граждани извън страната.
0 коментара:
Публикуване на коментар