Избори 2014: Не мога да ходя, следователно не гласувам

Пълнолетните с увреждания със степен над 70% са 300 хиляди в България

"Ние няма да гласуваме – по невъзможност". Така завършва последното си писмо до "Дневник" Васил Милославов, след като е разбрал, че вече не може да направи нищо, за да пусне бюлетина в подвижна урна на 5 октомври.

След счупване на таза от две години Милославов е прикован на легло. Има и инсулт, "и така нататък", както сам описва своите 84% намалена трудоспособност. Живее в София при майка си, 93-годишна, със 100% степен на увреждане. И двамата искат да гласуват, но за целта трябва да бъдат посетени от подвижна избирателна секция. Заявленията за подвижна урна се подписват лично и се подават в общината, по пощата или в интернет. За първите два варианта обикновено е нужен асистент, за третия – електронен подпис. Децата на Милославов са в чужбина.


Пропуснати възможности

Той и майка му обаче са изпуснали и крайния срок за заявленията – 14 септември. Не за друго, а защото не са знаели за тях. Разяснителната кампания на Централната избирателна комисия (ЦИК) според закона започва най-късно 15 дни преди срока, а от комисията са спазили изискването твърде стриктно – на 27 август тепърва са одобрили изпълнители, които да подготвят брошури, видеоклип и аудиозапис. За сметка на краткия срок националната телевизия продължи да излъчва клипа и след 14 септември.

Въпреки че не е подал заявление, Милославов може да бъде включен в списъка за някоя от подвижните секции в района си. Пак трябва да подаде заявление, пак по същия начин. Той обаче няма да може да се възползва и от тази възможност – постоянният му адрес е в съседен квартал, а е изпуснал още един срок – да поиска да гласува на настоящия си адрес. За това също е нужно заявление. Отново с електронен подпис или с асистент. Сега подвижната секционна комисия няма как да знае, че трябва да го посети в апартамента на майка му.

Непредвидим електорат

В България пълнолетните с увреждания със степен над 70% са 300 хиляди - повече от гласовете за "Атака" на последните парламентарни избори. Те не са от един и същ социален произход, не са със сходно образование, не са на еднаква възраст, нито в един и същ район. Не може да се предвиди как ще гласуват, затова са и твърде неизгодна инвестиция за политиците.

Разбира се, далеч не всички имат нужда от подвижна урна. Но специалните секции за тази цел за предстоящия вот в цялата страна са по-малко от 100. Те трудно могат да поемат повече от 3-4 хиляди души, а най-вероятно далеч по-малко ще се възползват. В 4 избирателни района подвижни секции въобще няма – не са подадени достатъчно заявления (искат се 10). Най-много са в Кърджали – 10.

Не може ли без подвижни секции?

Не би трябвало въобще да има подвижни секции, би трябвало да има достъпна среда, която да ни позволява да гласуваме като всички останали, казва Капка Панайотова, председател на Центъра за независим живот. Организацията й от години се бори за подобряване на средата за хора със затруднено придвижване. Панайотова и колегите й настояват, че подвижните секции трябва да бъдат премахнати, а Изборният кодекс ясно да казва, че сградите просто трябва да дават възможност за достъп на трудноподвижните.

Тя изрежда набързо част от проблемите при гласуване с подвижна урна – в нарушение на закона често комисиите не посещават домовете на избирателите в пълен състав, "за да не ги безпокоят". Често не напускат стаята, в която се гласува, което също е забранено.

"Умираме в петък вечер, възкръсваме в понеделник сутрин"

А и много от хората имат нужда от помощ. По думите на Панайотова асистентите за хора с увреждания, осигурени от държавата, работят от понеделник до петък. "Очаква се, че ние в петък вечер умираме и възкръсваме в понеделник сутрин – ден след изборите", иронично отбелязва тя. И продължава с проблемите – малкото секции, лошата информационна кампания на ЦИК, недостатъчният специализиран транспорт, който общината осигурява в изборния ден и който на някои места в страната въобще отсъства.

"Когато преди 15 години започнахме да говорим за трудностите при гласуването, мислехме, че това може да стане повод сградите на училищата да станат достъпни. Не помогна", казва Панайотова. Припомня, че всяка сграда трябва да има избирателна секция на първия или партерния етаж заради хората с увреждания, но дава за пример столичното училище, в която самата тя гласува – за да достигне до "достъпната" секция, трябва да изкачи 15 стъпала.

Извинение да не гласуваш

Причините за нерешените проблеми? "Малоумие". Вече дори не ни обещават кой знае какво – идват, срещат се с нас и се оправдават, че сме в криза, описва председателят на Центъра за независим живот срещите си с политици.

Разказва, че за много хора огромните трудности при гласуването са извинение, за да не пуснат бюлетина. И добавя: "Аз самата така се измъквах преди 1989 г.".

Не очаква, че повече от 2 хиляди души от онези, които не могат да отидат до урните, ще се възползват от правото си да изберат кой да ги управлява. "Поради невъзможност", както казва Васил Милославов.

Онези, които все още не са се отказали да гласуват, могат да проверят в общината си възможностите за специализиран транспорт в изборния ден за избиратели със затруднено зрение или затруднения в придвижването. За София заявки ще се приемат на 4 октомври от 7.00 ч. до 20.30 ч. и в изборния ден от 7.00 до 18.30 ч. на телефони 02/ 904 13 51 и 0800 20 720 (безплатен).

До понеделник, 29 септември, се приемат и заявления за подвижна урна. За целта трябва да на територията на съответната община вече да има подвижна секция. Информацията трябва да е налична на интернет страницата на общината.

dnevnik.bg