55% от пълнолетните българи ще гласуват, сочи проучване за изборите на Екзакта Рисърч

Електорален дял на политическите сили сред твърдящите, че възнамеряват категорично да гласуват

До седем политически формации могат да влязат в следващия парламент, пише news.bg. Това показват резултатите от национално представително проучване на електоралните нагласи на Екзакта Рисърч Груп. Проучването е проведено в периода 15-19 септември. Ако изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36.5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20.2%, ДПС - 11.9%, а Реформаторският блок - 7.3%, сочат данните.

Според резултатите от изследването в бъдещия парламент място намират още три формации. Това са АБВ - с 5.3%, „България без цензура" (ББЦ) - с 5.2% и Патриотичен фронт - с 5.2%. По мнението на социолозите разликата между тези три партии е толкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори.

Експертите уточняват, че тези проценти представляват дял от категорично решилите да гласуват избиратели.

Резултатите от проучването показват, че към момента най-мобилизиран е електоратът на ДПС. Оказва се, че 96% от избирателите им от парламентарните избори през май 2013, възнамеряват отново да гласуват за ДПС. Социолозите коментират, че електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Данните от проучването сочат, че периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот.

Данните от проучването на Екзакта Рисърч Груп показват още, че към 20 септември 55 % от пълнолетните българи твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват. За сравнение в самото начало на кампанията твърдо решилите на упражнят правото си на вот не са били надхвърлили 50 %. Според социолозите на този етап от кампанията е трудно да се прогнозира каква ще е активността в деня на вота, защото са възможни изненади до последния момент.

12% от българите твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват през първите две седмици от кампанията. Кампанията не е повлияла на избора на 88%. Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани респонденти. От данните на настоящото изследване става ясно, че избирателите на малките партии по-често от останалите признават, че кампанията им влияе. Ромите и етническите турци отричат кампанията да влияе на вота им.

Преференциалният вот би могъл да тушира недоволството от подреждането на партийните листи. Този вот може да се окаже дори спасителен за някои партии - силно да мотивира избирателите им да прередят листите на своите партии, вместо да отидат и да гласуват за други партии, коментират още социолозите.

В сравнение с първата седмица от кампанията, в настоящото изследване се регистрира ръст от 6% в дела на хората, които възнамеряват да гласуват преференциално (от 25% към 10 септември на 31% към 20 септември).

За една трета от българите преференциалният вот на 5 октомври се оказва стимул за участие в изборите.

Както на евровота, така и сега, избирателите на Реформаторския блок отново най-често в сравнение с останалите избиратели възнамеряват да гласуват преференциално. Подобни намерения заявяват две трети от тях.

Сред избирателите на останалите партии, делът на желаещите да упражнят преференциален вот варира между 40% и 50%.