неделя, 7 април 2013 г.

Комисията за установяване на конфликт на интереси
След решението на Комисията за установяване на конфликт на интереси, че довчерашният депутат от ГЕРБ Емил Димитров бил "в конфликт", можем да обобщим въпросите, натрупани за тези 20 месеца, откакто тя съществува: дали този, наричан независим орган, наистина осигурява върховенството на закона или просто троши държавни пари, за да обслужва интересите на онзи, който държи властта в съответния момент?


Отговорът (дори не хипотезата), че

комисията работи, за да чисти образите на фаворити на правителството

и да "отхвърля" белязаните за неблагонадеждни щеше да се нуждае от по-детайлно доказване, ако конфликтът на интереси на Димитров беше признат преди той да изпадне в немилост пред решаващите фактори в управляващата довчера партия, пише dnevnik.bg.

Сигналите, че прославеният в медиите със законодателния си лобизъм депутат е в конфликт на интереси поради внесените от него поправки в три закона, са от юни 2012 г. За сравнение - комисията се произнесе твърде бързо миналата пролет за Тодор Коларов, който освободи шефския пост на една друга комисия - за конфискация на незаконно имущество, но - това е съществена подробност - след публичен конфликт с премиера Борисов.

Тъй че сега каквото и да обясня за пред публиката шефът на КПУКИ Филип Златанов, то олеква пред фактите. При три сигнала за Емил Димитров; при виден негов интерес от прокарване на законодателните поправки в законите за горите, за здравето и за лова, комисията мълча, повтарям, десет месеца. При закупен на пазарни цени служебен компютър и мобилен телефон от Коларов комисията скоростно му откри конфликт на интереси.

Разликата между двата казуса не я търсете в правните мотиви (някои решения на комисията са мотивирани със словоблудни абракадабри, нали медиите съобщават само заключението, кой ще чете мотивите!). Разликата е, че Коларов не си мълча, а обвини публично властта в липса на интерес и воля за ефективна работа на канфискационната комисия, следователно комисията на Златанов беше наясно от самото начало за "характера" на случая. При Емил Димитров

трябваше да се чака накъде ще задуха вятъра.

И след като той задуха (и едва след като депутатът влезе в челен сблъсък с Искра Фидосова и Цветан Цветанов - колко внимателно стъпват само! - Димитров заяви, че цял ден им благодари за решението на комисията, защото всички знаели, че те кадруват в нея), конфликтът на интереси беше обявен.

И понеже чувам ехидното "докажете, че комисията се води от извънзаконови съображения", веднага посочвам нейното първо (колко символично!) решение веднага след създаването й: През август 2011 беше надлежно оправдана току-що избраната със скандал и протести на съдиите приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева за председателка на Софийския градски съд. Независимата комисия не съзря конфликт на интереси там, където той беше повече от очебиен: Янева като съдия е държала без движение делото "Софийски имоти", тоест произнасяла се е по дело, по което подсъдими са лица, с които тя е сключвала имотни сделки от името на баща си...

Споменавам случая Янева като най-крещящ, но примерите за избирателното откриване на конфликт на интереси са твърде много. Не беше намерен и при бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров например, въпреки получения зашеметяващ кредит от 800 хил. лв. от банката, срещу която е трябвало неговата комисия да заведе колективен иск от името на над сто кредитополучатели. Защо ли в този драстичен пример за употреба на поста в личен интерес никой не откри нито изтъргуваното влияние (ако банката ми даде близо милион, няма да заведа иск срещу нея!), нито конфликта на интереси? Ами защото потребителският шеф кротко се оттегли от поста да надзирава 56-те фирми от ветрогенераторния бизнес на дъщерите си (!), а не тръгна като Тодор Коларов да разсъждава публично дали властта имала воля да работи в интерес на гражданвите или нямала.

Тъй че

съобразеностите на комисията се четат в актовете й

- как пък все за високостоящи във властта фигури не се откриваше конфликт на интереси: нито за президента Георги Първанов и скъпите му ловни излети, естествено докато беше президент (аргументът беше, че "участието му в ловната дружина следва да се възприема в качеството му не на президент"), нито за депутата от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов (взел за консултации 130 хил. лв., които не обявил), нито за главният архитект на София Петър Диков и министъра на културата Вежди Рашидов (за съвместяване на длъжности едновременно в структура възложител на проект и в друга, контролираща изпълнението)...

Затова пък тутакси се откриваше конфликт на интереси за дребни общински служители. Или на директорката на гимназията в Якоруда, понеже била и собственик на магазинчето на мъжа си. Както и на директорката на хореографското училище, понеже назначила съпруга си пенсионер балетист на работа, и то поради липса на друг кандидат.
И естествено на Трайчо Трайков, но след като стана бивш министър на икономиката.

И разбира се, на депутата Емил Димитров, но след като изпадна от политическия файтон.

Не се занимах подробно с лобистките щения на Емил Димитров не само защото конфликтът беше обширно обясняван в медиите по време на неговото депутатстване. Заинтересувани да употребят влиянието си в лична изгода винаги е имало и ще има.
Проблемът, важният, е не Емил Димитров, а комисията, която трябваше отдавна да го открие и обяви. Проблемът - истинският - е

мръсната игра на тъй наречените независими контролни, регулаторни и прочие органи,

комисии, структури, които са създадени (и получават заплати) уж да препятстват и разкриват далаверите на силните на деня, а на практика ги обслужват (лъжейки Брюксел, че работят).

Видимо, арогантно, без да им пука, правейки ни на глупаци.


0 коментара:

Публикуване на коментар