Социологическата агенция "Алфа Рисърч" публикува преди дни данните от най-новото си проучване. Според него в следващия парламент влизат ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и "Движение България на гражданите", ако изборите бяха сега. По повод изследването dnevnik.bg разговаря с Геновева Петрова
Част от коалициите за изборите на 12 май си избраха имена, които навяват асоциации с протестите: ВМРО - "Орлов мост" /която скоропостижно се разпадна/, "Българска пролет", Гражданска листа - Модерна България... Може ли съюз с "протестно" име да поднесе голямата изненада на предсрочните избори?
- Очевидно изборът на такива имена цели да мобилизира протестен вот, чийто общ потенциал според последните проучвания възлиза на около 14%-15%. Имената на коалициите, които цитирате, биха могли да откъснат малка част от въпросния протестен вот, но сами по себе си не могат да генерират по-консолидирана подкрепа. Особено като се има предвид, че тези коалиции се представляват от познати на обществото лица, които са пряко свързани с политическото статукво от последните двайсет и три години. Т.е., свързани с това, което търпеше най-яростна критика от протестиращите.
Ако има изненада, не очаквам да бъде поднесена от коалиции, пришиващи се към протестите посредством имената си.
Кои политически сили имат шанс да привлекат на своя страна част от близо трийсетте процента нерешили дали да пуснат бюлетина?
- Шансове да привлекат подкрепа от нерешилите избиратели имат както традиционните партии, така и новоучредени политически формации и коалиции. Традиционните партии разполагат с по-съществен потенциал да мотивират избиратели със среден към висок социален статус – хора в икономически активна възраст, работещи, които избират запазването на относителна социална и финансова стабилност в страната пред несигурността на радикалните политически и икономически промени.
Обратно, по-крайни националистическо-патриотични партии, както и отричащите настоящата политическа система движения имат по-високи шансове да привлекат подкрепата на най-младите избиратели и хората с по-нисък социален статус, които понасят най-трудно последствията от кризата, а нагласата им се откроява с висока степен на радикализъм.
Каква кампания би мотивирала колебаещите се?
- Няма еднозначни гаранции дали една позитивна кампания ще успее да мотивира колебаещите се избиратели да гласуват – това зависи от степента, в която партиите успеят да изработят и комуникират подходящи послания. Същевременно, в ситуация като сегашната (висок дял колебание и липса на партия, която консолидира очакванията на по-голяма част от избирателите за изход от кризата) една негативна кампания по-скоро би отказала нерешилите от участие. Т.е., би довела до по-ниска активност.
Досегашните ходове на партийните щабове подсказват, че официалната кампания, която започва на 12 април, ще бъде ожесточена и много вероятно - с удари под кръста. В чий интерес ще работи такава предизборна борба?
- В интерес на партиите с твърди ядра от симпатизанти и на по-радикалните формации. В интерес на кръгове, които към момента разпределят икономическите ресурси и които всъщност генерираха най-силно обществено недоволство по време на протестите.
Как обяснявате тенденцията ГЕРБ да подобрява резултата си, въпреки протестите, въпреки негативните оценки за правителството на Бойко Борисов, въпреки спада на доверието към него?
- Симпатизантите на ГЕРБ бяха сериозно демотивирани около поведението на партията по референдума в края на януари. Проучванията тогава показваха, че привържениците бяха буквално разтроени от неколкократната промяна на партийната позиция и това се изразяваше в по-ниска електорална мобилизация.
Оставката на Борисов като премиер доведе до консолидация вътре сред привържениците на ГЕРБ, а в резултат и до лек ръст на електоралната подкрепа за партията, въпреки общото разочарование от управлението. Това обаче съвсем не означава, че ГЕРБ привлича нови избиратели. Напротив, подкрепата за тях остава изцяло в рамките на твърдите последователи.
"Атака" и партията около телевизия СКАТ досега печелят от ситуацията. Може ли нещо да обърне тенденцията?
- Възможно е, ако протестната енергия, която мобилизира подкрепата за тях се разпилее в периода на кампанията. Това може да стане в случай, че се появи нова, разпознаваема и привлекателна формация на протеста, или при отшумяване на социалното напрежение.
На какво се дължи стесняването на подкрепата за ДПС?
- Макар да запази относителна цялост, събития като напускането на ключови фигури на Движението и неяснотата около нападението срещу Ахмед Доган по време на конгреса демотивират част от собствените му привърженици. Настоящата кампания ще бъде показателна дали това е временна ситуация или индикатор за по-траен отлив на подкрепа от партията.
Коя от традиционните партии се очертава като големия губещ преди тези избори?
- Всяка партия, която губи позиции в хода на кампанията.
Част от коалициите за изборите на 12 май си избраха имена, които навяват асоциации с протестите: ВМРО - "Орлов мост" /която скоропостижно се разпадна/, "Българска пролет", Гражданска листа - Модерна България... Може ли съюз с "протестно" име да поднесе голямата изненада на предсрочните избори?
- Очевидно изборът на такива имена цели да мобилизира протестен вот, чийто общ потенциал според последните проучвания възлиза на около 14%-15%. Имената на коалициите, които цитирате, биха могли да откъснат малка част от въпросния протестен вот, но сами по себе си не могат да генерират по-консолидирана подкрепа. Особено като се има предвид, че тези коалиции се представляват от познати на обществото лица, които са пряко свързани с политическото статукво от последните двайсет и три години. Т.е., свързани с това, което търпеше най-яростна критика от протестиращите.
Ако има изненада, не очаквам да бъде поднесена от коалиции, пришиващи се към протестите посредством имената си.
Кои политически сили имат шанс да привлекат на своя страна част от близо трийсетте процента нерешили дали да пуснат бюлетина?
- Шансове да привлекат подкрепа от нерешилите избиратели имат както традиционните партии, така и новоучредени политически формации и коалиции. Традиционните партии разполагат с по-съществен потенциал да мотивират избиратели със среден към висок социален статус – хора в икономически активна възраст, работещи, които избират запазването на относителна социална и финансова стабилност в страната пред несигурността на радикалните политически и икономически промени.
Обратно, по-крайни националистическо-патриотични партии, както и отричащите настоящата политическа система движения имат по-високи шансове да привлекат подкрепата на най-младите избиратели и хората с по-нисък социален статус, които понасят най-трудно последствията от кризата, а нагласата им се откроява с висока степен на радикализъм.
Каква кампания би мотивирала колебаещите се?
- Няма еднозначни гаранции дали една позитивна кампания ще успее да мотивира колебаещите се избиратели да гласуват – това зависи от степента, в която партиите успеят да изработят и комуникират подходящи послания. Същевременно, в ситуация като сегашната (висок дял колебание и липса на партия, която консолидира очакванията на по-голяма част от избирателите за изход от кризата) една негативна кампания по-скоро би отказала нерешилите от участие. Т.е., би довела до по-ниска активност.
Досегашните ходове на партийните щабове подсказват, че официалната кампания, която започва на 12 април, ще бъде ожесточена и много вероятно - с удари под кръста. В чий интерес ще работи такава предизборна борба?
- В интерес на партиите с твърди ядра от симпатизанти и на по-радикалните формации. В интерес на кръгове, които към момента разпределят икономическите ресурси и които всъщност генерираха най-силно обществено недоволство по време на протестите.
Как обяснявате тенденцията ГЕРБ да подобрява резултата си, въпреки протестите, въпреки негативните оценки за правителството на Бойко Борисов, въпреки спада на доверието към него?
- Симпатизантите на ГЕРБ бяха сериозно демотивирани около поведението на партията по референдума в края на януари. Проучванията тогава показваха, че привържениците бяха буквално разтроени от неколкократната промяна на партийната позиция и това се изразяваше в по-ниска електорална мобилизация.
Оставката на Борисов като премиер доведе до консолидация вътре сред привържениците на ГЕРБ, а в резултат и до лек ръст на електоралната подкрепа за партията, въпреки общото разочарование от управлението. Това обаче съвсем не означава, че ГЕРБ привлича нови избиратели. Напротив, подкрепата за тях остава изцяло в рамките на твърдите последователи.
"Атака" и партията около телевизия СКАТ досега печелят от ситуацията. Може ли нещо да обърне тенденцията?
- Възможно е, ако протестната енергия, която мобилизира подкрепата за тях се разпилее в периода на кампанията. Това може да стане в случай, че се появи нова, разпознаваема и привлекателна формация на протеста, или при отшумяване на социалното напрежение.
На какво се дължи стесняването на подкрепата за ДПС?
- Макар да запази относителна цялост, събития като напускането на ключови фигури на Движението и неяснотата около нападението срещу Ахмед Доган по време на конгреса демотивират част от собствените му привърженици. Настоящата кампания ще бъде показателна дали това е временна ситуация или индикатор за по-траен отлив на подкрепа от партията.
Коя от традиционните партии се очертава като големия губещ преди тези избори?
- Всяка партия, която губи позиции в хода на кампанията.
0 коментара:
Публикуване на коментар