Ниска избирателна активност = шарен парламент, почти невъзможно единомислие между партиите

Това ще доведе до НС с голям брой партии, които трудно ще постигат съгласие

Рисковете пред изборите на 12 май са свързани с ниската избирателна активност, пише dnes.bg. Това ще доведе до голяма разпиляване на гласове, коментира пред БНР социологът Антоний Гълъбов.


„Ако този голям брой политически кандидати допълнително обезкуражи избирателите, това би било по-лошият сценарий. Това ще произведе един парламент с голям брой политически участници, които трудно ще постигат съгласие, трудно ще изградят коалиции и управляващо мнозинство. Това би забавило процесите на политическа реформа, а не би ги ускорило“, коментира социологът.

По отношение на ДСБ и СДС Гълъбов заяви, че от 2001 година в дясното политическо пространство се говори много повече между самите политически формации, отколкото с избирателите.

„Споровете се концентрират повече върху междуличностни отношения, отколкото между различни видове политики и точно затова имаме този колеблив резултат, който измерват и колегите – трудно предвидим резултат, тъй като избирателите на ДСБ са много мотивирани и добре концентрирани в ядро, но с малка периферия, а СДС, след появата на ГЕРБ, загуби съществена част от своята периферия, а пък ядрото на СДС отдавна не съществува, така че двете политически линии се намират пред различен тип задачи, които трябва да решават4, смята социологът.

Във връзка с протестиращите той коментира, че се наблюдават странни формации, в които съществували досега политически партии и политици влизат в коалиции с групи от протестиращи, опитвайки се по този начин да реновират собственото си присъствие.

„Имаме регистрирана коалиция ВМРО - Орлов мост, имаме "Българската пролет", която се свърза с "Българската евролевица" на Александър Томов, имаме и опит за един доста атрактивен микс между Обединения блок на труда на Кръстьо Петков с политическа формация, свързана със Съюза за частна инициатива на гражданите“, добави Гълъбов.